Ренита де Силва
Обещанието (48)

Пуджа — сега
Свобода

Когато притиска дъщеря си до себе си, Пуджа усеща веригите, които са я оковавали толкова стегнато в продължение на години, да се отпускат.

Тя поглежда дъщеря си с карамелено златисти очи, които излъчват кураж и дръзко се опитва да прикрие тревогата, която иска да заличи усмивката й. Красивата й дъщеря с изразително лице, дългата й коса, сплетена на разпадаща се плитка на гърба, с примамващи трапчинки на бледите бузи, които би трябвало да излъчват розовината на младостта. Нейната дъщеря, усмивката й е същата като откритата усмивка на Шарда.

Не съм се и надявала да преживея чудото да притисна дъщеря си до себе си. Порасналата ми дъщеря. Великолепна млада дама. Толкова смела. Толкова невероятна.

Тя прегръща дъщеря си и ето че вълшебният сън се сбъдва.

Тя прегръща дъщеря си и в пролетния въздух се усеща надежда.

Тя прегръща дъщеря си и намира свободата, която е търсила цял живот.

И тогава се заема да излекува дъщеря си, да й даде част от себе си.