Ренита де Силва
Обещанието (19)

Шарда — кръстопът
Жълтото на зреещ ананас

Втори предуниверситетски курс, резултати от изпити на Шарда Рамеш, 18 години

Първа по успех в щата Карнатака

Канадски 90/100

Английски 92/100

Математика 100/100

Физика 100/100

Химия 100/100

Биология 99/100

Извадка от „Хинду“^[1]:

С безпрецедентен резултат 581/600, Шарда Рамеш от колеж „Домпур“ е и с най-висок резултат на вторите предуниверситетски изпити за целия щат Карнатака. Изключителният резултат на Шарда и забележителните й постижения са ненадминати в историята на колеж „Домпур“, който обслужва децата на съседните села.

Шарда Рамеш е от Нандихали, сънено селце, сгушено на брега на река Варна. Повечето деца в Нандихали не продължават след седми клас; момчетата стават общи работници, а момичетата стават прислужници или се подготвят за брак, докато помагат на майките си да отглеждат останалите си братя и сестри. Децата, които ходят на училище, имат учебници, втора ръка с липсващи страници. Те нямат удобствата за подготовка за изпит, както в градовете. Независимо от всичко това, това село е родило младо момиче, което е постигнало един от най-високите постигани резултати в предуниверситетските изпити.

Репортерът ни интервюира Шарда Рамеш, срамежливото момиче, което ни показа Нандихали на картата.

— Обичам да уча — каза тя. — Искам да стана лекар, за да оправям злините, сполетели несправедливо невинните по света.

Този преситен репортер, интервюирал безброй хора, признава, че се е почувствал смирен от простичките думи на това невероятно момиче, което с изпокъсани учебници втора ръка и без допълнителни уроци, е постигнало този забележителен резултат. Браво на нея. Надяваме се да съхрани искрата амбиция, да я припалва и раздава по света. Този щат и тази страна отчаяно се нуждаят от млади хора като теб, госпожице Шарда Рамеш.

* * *

Мила мамо,

Денят, в който резултатите от предуниверситетските изпити излязоха, беше най-щастливият в живота ми. Това е единственият ден, който помня след раждането на Пуджа, мамо, в който успях да засенча сестра си в очите на татко.

Той се смее най-гръмко заради Пуджа. Той става различен човек, когато Пуджа е наоколо. Бръчките на тревога на челото му се отпускат и той става по-млад — и двамата сте благодарни на Пуджа за това.

Знам, че татко ме обича, мамо, знам го. Самата аз не съм имунизирана срещу чара на Пуджа. Но много ми се иска поне понякога, лицето му да грейва и заради мен така, както когато погледне Пуджа.

Тя изпълва дома ни с топлина, създава задоволство, без значение колко сме уморени, след като сме се опитвали да свържем някак двата края. Обичам Пуджа и й завиждам, сърцето ми непрекъснато се вълнува, когато става въпрос за нея. Знам, че никога няма да се измъкна, ако правя нещата, които тя прави, но и не бих искала. Пуджа е уникална, закон сама по себе си, моята любима, вбесяваща сестра. За мен е удоволствие, че съм роднина с нея, но понякога ми се иска да е чужда сестра, чужда отговорност. Искаш да се грижа за нея, мамо, да й бъда добър пример за подражание. Тя обаче не обича някой да се грижи за нея.

— Ти вечно учиш, Шарда. Научи се поне малко да живееш — повтаря често тя.

Казаното от нея е истина, въпреки това аз не знам как да бъда различна. Аз съм си такава.

Обичам да уча. Когато разреша математически проблем или разгадая научна тайна, имам чувството, че съм постигнала нещо, чувствам, че съм способна да изляза от себе си, от недодяланото момиче, което съм.

Докато Пуджа… Пуджа е слънце и смях. Тя е луната, която грее сребристо в облачна нощ и дъжд след дълга суша. Тя е сладост и радост, най-прекрасният сън. Тя се забърква в неприятности, но й се прощава, когато отправи сияйната си усмивка. Селяните са изпълнени със страхопочитание пред красотата й, пред жизнените й сили; разочаровани от лошото й поведение. Тя е видение, изникнало от прахта, талисманчето на селото ни, поне така твърди татко. Тя е като рядко птиче, кацнало сред нас, чието присъствие ни оживява, за да можем да се насладим на отразената върху нас светлина, да споделим малки искрици от вълшебния прашец, от който тя е направена.

Но в онзи ден, денят на резултатите, аз — ниска, бузеста, незабележителна — съм рядката птица, заместителката на вълшебен прашец! В онзи ден не искам да съм друга, дори Пуджа. За пръв път съм съвсем доволна в обикновената си кожа.

Знам, че бях дала всичко от себе си, но не предполагах, че съм се представила толкова добре. Директорът на колежа лично ми връчи резултатите.

— Леле! — рече той и очите му заблестяха иззад запотените стъкла. — Какво постижение! Ще дойдат от вестниците, Шарда, за да те интервюират, също и мен. — Той сваля очилата си и потрива очи. Беше силно впечатлен. Също и аз!

Стискам листа и тичам до нас, поемам жадно наситения с аромат на жасмин въздух и презряло кашу.

Не съм най-бързото момиче в селото, мамо, нито най-гъвкавото, както ти е добре известно. Аз съм ниска, дебеличка и обичам храната. Но в онзи ден имах крила.

Ти грейна, мамо, когато обясних на двамата с татко какво пише на резултатите, тъй като вие двамата никога не сте имали възможност да ходите на училище и не можете нито да пишете, нито да четете.

— И двамата с баща ти много се гордеем с теб, Шарда — казваш ти и очите ти блестят от сълзи на радост.

— Скоро ще мога да спра да работя — заявява татко и грейва към мен точно както когато види Пуджа. Тогава грейвам и аз. — Защото ти, Шарда, ще изкарваш десет пъти повече за един ден, отколкото аз за месец.

Пуджа ме прегръща силно през врата, когато се прибира, блестяща пеперуда, пълна с очарование, която носи нещо специално след себе си. Тя подскача в малкия ни двор, гъвкава танцьорка, къдриците й се въртят, докато тя прописква.

— Браво, Шарда, браво.

Тази вечер има голямо празненство в селото в чест на успеха ми. Цялото село се събира в полето и всички си носят рогозки. Пуджа, която никога не пропуска възможност, обикаля тълпата и продава бел пури^[2] от тръстиков поднос, който е провиснал на врата му, и иска по 50 пайсе, в малки хартиени конусчета от „Удаявани“, ежедневникът — днешните новини са мазни и миришат на подправки, имат пикантен вкус с люспички ситно нарязан червен лук. Бирака, който винаги се състезава с Пуджа, прави същото, но с печени фъстъци и е разширил възможностите, като продава чай от джинджифил и кардамон.

С теб и татко се настаняваме на импровизиран подиум, който са издигнали набързо днес следобед, когато новината, че ще дойдат репортери накарала директора да се задейства. Взет е назаем електрически генератор от магазин в Домпур и в сумрака с аромат на плодове трепкат светлинки и привличат рояци мухи.

Сложила съм най-хубавия си шалвар, винен с жълто, единственият, който не е протрит от носене. Косата ми е сплетена на плитки. Очите блестят. Не мога да повярвам: стоя на тази яркожълта, пълна с мушици светлина (трябва да благодаря на ръмжащия генератор) и присвивам очи към съселяните си, които шушукат, а силуетите им са едва очертани в мрака, до един подложили се на жужащата напаст от комари единствено заради мен. Аплодисментите са отначало тихи, след това гръмват и в мен се надига щастие, което прониква в цялото ми същество.

Гопи среща погледа ми и вдига палци, а аз, вече доволна от постигнатото, се надувам от удоволствие.

По лицето ми преминават отблясъци, когато ме снимат. Вестникарите изстрелват въпросите един след друг, не спират. Не знам какво казвам, но по-късно, мамо, ти ми казваш, че съм била невероятна. Двамата с татко сте горди, с вързани езици заради вниманието. И вие като мен сте облекли най-хубавите си дрехи или ако трябва да сме честни най-малко опърпаните си дрехи.

Директорът изнася реч, в която твърди, че винаги е знаел, че ми е писано да постигна велики неща. Един от репортерите интервюира Пуджа и тя ме сочи.

— Да, това е сестра ми.

Трогната съм, впечатлена, защото за пръв път я чувам да говори с глас, изпълнен с гордост. Досега винаги беше обратното, аз сочех нея и казвах, че това е сестра ми Пуджа.

* * *

Мила мамо,

Ти ме чакаш, когато се връщам след среща с приятели в Домпур вечерта след празненството по случай резултатите и нетърпеливо изминаваш деветнайсетте крачки между мангото в единия край на двора и гуавата в другия. (Знам, че са деветнайсет, защото ги броих един зноен летен следобед, когато припадна от жегата.)

Щом ме зърваш на камъните надолу по хълма, ти запретваш сарито и се втурваш през полето към мен, останала без дъх, нетърпелива да ми съобщиш новината. Хуквам и аз, за да те пресрещна по-бързо, а ти отваряш ръце и ме прегръщаш, аз усещам мириса ти на пот, подправки и спокойствие.

Ти ме завърташ по средата на полето, така че всички да видят, а краката ни се плъзгат и потъват в калта.

Кравата на Пуджа спира да преживя, за да ни погледне, влажните й очи са пълни с любопитство, мокрият й нос потрепва. Кучето ни лае от радост и ни следва по прашните пети.

— Какво има, мамо? — смея се аз, след като си поемам дъх.

— Господарят ни посети днес на сергията на пазара и поиска ръката ти. — Думите се леят, сякаш едва си издържала на усилието да ги сдържаш.

— За него ли?

Не съм впечатлена.

Ти се смееш и подръпваш плитките ми.

— Не, глупаче, за сина му.

Трябва ми миг, за да осмисля чутото, да улегне в преливащото ми сърце.

Гопи. Момчето, което тайно харесвах от цяла вечност, или поне така ми се струва, за което непрекъснато мислех, не, по-точно казано знаех, че никога няма да бъде мое, защото бяхме в орбитата на различни планети. Не мога да повярвам. Как е възможно да се сбъднат всичките ми мечти само за два дена?

— Да не би да остана без думи? — Ти си се ухилила от ухо до ухо, мамо, бръчките по лицето ти изчезват и приличаш на младата жена, която присъства в първите ми спомени.

— Защо аз? — питам, когато успявам да заговоря. Открай време се надявах тайно Гопи да отвърне на чувствата ми, които не смеех да призная дори пред себе си. Той е разговарял с баща си, разказал му е колко много означавам за него.

Ти обрамчваш поруменялото ми, слисано лице в ръце.

— Ти го заслужаваш, миличка — шепнеш ти, гласът ти топъл, наситен с цялата обич, която изпитваш към мен.

— Поне сто момичета чакат, за да се омъжат за него — най-богатото и най-красиво момче в селото. Защо аз? — питам отново. Искам да чуя повече от всичко друго, че Гопи държи на мен, че не съм била единствената, която е изпитвала романтични чувства през онези горещи следобеди, наситени с аромат на манго, когато му помагах по математика.

— Да ти кажа, почти всички останали господари от съседните села имат синове, а малкото дъщери са вече омъжени. А пък дъщерите на градските господари не искат да се женят за хора от село. Така господарят няма друга възможност, освен да избере местно момиче, а ти… ти донесе слава на селото ни.

Ти си се усмихнала широко, в очите ти грее любов, гордост.

— Казахме на господаря, че искаш да продължиш учението си. И той иска същото. Образована съпруга, при това докторка, ще бъде перлата в короната на сина му. Всички градски господари го гледат отвисоко, наричат го селяк. Така че, ако той има образована снаха, при това изгряваща звезда, както те наричат всички, включително и вестниците, никой повече няма да посмее да го гледа отвисоко.

Всичко това ми се струва толкова пресметливо, толкова делово. Само че възторгът, който ме е обзел, няма никакво намерение да ме остави.

Видя ли, Пуджа, ученето си има плюсове. Може и да е отегчително, но аз имам всичко, което искам, благодарение на него. Спечелих одобрението на родителите ни и ще се омъжа за момчето, което тайно харесвах.

— Ти откъде знаеш всичко това? — питам аз.

— Имам си източници — отвръщаш ти, докосваш се по носа и се смееш ведро, както не те бях чувала да се смееш много отдавна.

Кравата на Пуджа мучи в полето и дърпа въжето, което я държи към колчето. Ветрецът с дъх на банани разрошва оризището и стръковете кимат за поздрав. Мирише на рай, на жълтото на зреещи ананаси, оцветени в червено от прахта.

— Виж, Шарда — продължаваш ведро ти и сплиташ ръце с моята, вдигаш полата на сарито с другата, за да не се изцапа в калта, докато подскачаш като безгрижно момиченце по тясната пътека към дома, — няма защо да бързаш. Господарят и синът му ще дойдат да те видят официално след две години. Разбрахме се, че сватбата ще се състои едва след като се дипломираш. Само че господарят дойде да говори днес с нас, за да се увери, че не сме те обещали на друг. — Очите ти блестят като скъпоценните камъни на булка, мамо. — Искахме да дадем и на двете си момичета образование, въпреки цените на книгите и помагалата, за да постигнете нещо по-добро от нас. А вие надминахте очакванията ни!

Ако Пуджа беше с нас, щеше да се намеси възмутено.

— Да се омъжиш за сина на господаря не означава, че си постигнала нещо за себе си, Шарда.

— За мен обаче означава.

Защото винаги съм искала да направя теб и татко щастливи, да ви накарам да се гордеете с мен и сега успях. В едно тайно кътче на сърцето си копнеех за момчето, в което са влюбени всички момичета да бъде мое. И скоро той ще бъде.

Пуджа може и да бъде любимката на татко. Тя може и да погазва правилата, да се присмива на традициите, но като следвам правилата, като изпълнявам дълга си, аз получавам онова, което винаги съм искала. Ликувам и чувството пулсира във вените ми, препуска в тялото ми, за да докаже този факт.

— Матроните ни караха да те спрем от училище след седми клас, да те накараме да работиш с нас или да ти намерим някъде място като слугиня, за да допринесеш за зестрата си. Толкова се радваме, че не ги послушахме. Сега трябва да намерим подходящ жених за Пуджа, само малко да отрасне… — Гласът ти е изпълнен със сребристи звезди на радост. — Когато времето наближи, ще определим дата за господаря и сина му да ни посетят. Няма нужда да казваме на Пуджа дотогава. Нали я знаеш каква е; дискретността не е най-силното й качество. Не искам да разпространи из цялото село, след като нищо не е уточнено.

Това е най-хубавото, мамо. Това е сиропът, който придава на хрупкавите джалеби^[3] неописуемата сладост, шафранът, който извисява скромното бирияни^[4] до епически висоти, превръща го в храна, достойна за крале. Най-сетне ще си имаме тайна. Само ние с теб и татко. Също както по времето преди Пуджа да се роди и всичко да се промени.