Ренита де Силва
Обещанието (30)

Куши
Купол, обсипан със звезди

Леле, мамо, мисля си аз и оставям писмото. За пръв път, откакто се събудих в това странно легло поддържана от машини, чувствам, че нещо различно от виенето на свят, потиснатостта и нещастието ме обгръща, когато разбирам къде се намирам.

Това момиче, което се опълчва на господаря и разваля годежа си със сина му, преди той да успее да го каже, това е жената, която познавам. Тази жена обичам, с нея се гордея. Тази жена виждам в себе си.

Запалват лампите в отделението и те обгръщат всичко в мек блясък с цвят на куркума. Иска ми се мама да се е върнала. Имам толкова много въпроси, които трябва да й задам. Само че да уреди пари за диализа едва ли е толкова просто като подписване на чекове…

Питам се дали господарят и Гопи са платили за онова, което са направили. Къде са сега? Дали мама знае? Може да направя нещо, за да ги изоблича…

Да, бе! И как точно ще го направиш от болничното легло?

Въздух с мирис на вечер нахлува през прозореца. Представям си, че си мия зъбите под хлебното дърво пред къщата ни точно преди да си легна и гледам как сенките си споделят тайни под небесния купол, обсипан със звезди, докато кучетата на квартала вият в притъмняващите поля и оризът се превива в ароматния въздух на меки, шумолящи вълни.

След това примигвам и се връщам в настоящето, попадам в дискомфорта и болката на съсипани органи и неподозирани болести.

Когато мама се върне от банката, искам да я попитам как е възможно да позволи онзи страхливец Гопи да има такава власт над цяло семейство, толкова, че да го разбие. Как е възможно той, едно момче да застане между мама и Пуджа, сестри, които са свързани от кръвта и са били толкова близки навремето.

Санитар тласка пред себе си очукана сребърна количка, тя дрънчи и се клатушка по коридора и за момент разкъсва тишината в отделението.

След като годежът на мама и Гопи е бил отменен, защо тогава не са върнали Пуджа у дома?

Да не би да се е случило нещо, което да спре събирането им, да ги раздели още повече?

Посягам към следващото писмо.