Ренита де Силва
Обещанието (1)

Пролог
Благословия от благосклонен бог

Две момиченца лудуват в лятна вечер и докато сенките посивяват в смарагдовите поля, те се радват на златния привкус на щастие, наслаждават се на топлия блясък на детството, невинността и свободата.

Слабоноги, техните цветове, мекото, захарно розово на щастлив край, потръпват при целувката на неспирно мърморещите жълти пчели. Пеперуди трепкат сдържано със сребърни крилца, докоснати в смарагдово зелено, сякаш отдават благословия от благосклонен бог. Високо на кокосовото дърво, враните се надвикват и клюкарстват.

По-високото момиче с развети плитки на ароматния ветрец затваря очи и брои. По-малката се крие в горичката в края на полето, докато самотна крава подмята опашка, наблюдава и я докосва с малко любопитен, влажен махагонов поглед.

— Идвам — провиква се жумящата и се втурва към полето, нейният чуридар^[1] се издува зад нея.

Другото момиче наднича иззад долната част на мангово дърво, докато вдъхва зеления мирис на зреещо манго, ръцете й притиснати към грапавата кора.

— Хванах те — провиква се по-високата и изниква зад нея, но малката изписква, подхлъзва се на мъха по кората на дървото и коляното й избухва в червени пръски, когато се порязва на остър камък.

По-високата прегръща малката и нежно почиства кръвта, която сълзи през скъсания чуридар.

Кравата опъва въжето, което я държи към колчето, и приближава до тях, побутва лицата им с мекия си мокър нос: лепкав на пипане като вътрешности на риба, със землистия дъх на тор.

Момичетата прихват, сироп и сладост, трагедията е забравена, разпиляна в ранната вечер, която разнася приканващия мирис на готвено. Кравата мучи, дълго, жално.

— Вземи — обажда се по-високото момиче и изтрива кръвта, която все още сълзи на алени капчици от раненото коляно на малкото момиче. — Да си обещаем винаги да се обичаме и да се грижим една за друга.

Раненото момиче се колебае в продължение на един дълъг удар на сърцето, по време на който усмивката на другото момиче се стопява.

След това и тя топва малкото си пръстче в кръвта и без да обръща внимание на виковете да се прибира за вечеря, които се носят над потока и политат над полята, двете преплитат пръсти и обещават:

— Винаги ще се грижим една за друга и ще се обичаме най-много от всички.