Клеър Макинтош
Игра на лъжи (73)

Бележка на авторката

Като много хора по целия свят и аз бях изумена от очевидно чудодейното „завръщане“ през 2007 на Джон Дарвин, който, преди пет години, беше обявен за мъртъв след злополука с кану в Североизточна Англия. По-късно съпругата му Ан призна, че Джон продължил да обитава с нея в семейната къща, преди двойката да заживее нов живот в Панама.

Бях изумена от историята и от дързостта на Джон Дарвин, който навличал своята маскировка и тръгвал да се скита незабележим в родния си град, като от време на време подслушвал двамата си пораснали синове, когато посещавали предполагаемо опечалената си майка. Зачудих се какво ли е усещането да откриеш, че родителите ти умишлено са ти причинили болката от загубата и как можеш да възобновиш връзката си с тях. Трудно ми беше да разбера как родител би причинил подобно коравосърдечно нещо на децата си.

Докато пишех „Игра на лъжи“, следните публикации ми бяха особено полезни относно подробности за изумителната история на Дарвин: „По реката без гребло“ (Тами Коен) и „В дълбоки води“ (Ан Дарвин). Въпреки това събитията и героите в „Игра на лъжи“ са фиктивни продукти на въображението ми и не са базирани на никакви истории, за които бях чела или чувала.

Докато проучвах Бийчи Хед бях докосната от „Живот на ръба“ (Кийт Лейн) — автобиографията на мъж, чиято съпруга се беше самоубила, хвърляйки се от скалите на Съсекс. Кийт Лейн беше посветил следващите четири години от живота си в патрулиране на тези скали и беше спасил двадесет и девет души, решени да отнемат живота си.

Капеланството на Бийчи Хед осигурява повече от 100 часа патрулиране всяка седмица. То помага на полицията и бреговата охрана в спасителни акции и специализира в интервенции при самоубийствени и кризисни ситуации, като до този момент е спасило повече от две хиляди души от 2004-та насам. Екипът разчита изцяло на обществена подкрепа, затова моля да ги последвате във фейсбук на @BeachyHeadChaplaincyTeam и да помогнете на работата им, ако имате възможност.

Според благотворителната организация „Разум“, един от четирима от нас ще има психични проблеми тази година, а повече от двадесет процента от нас признават, че са си мислели за самоубийство в даден момент от живота си. Всеки ден шестнадесет души във Великобритания умират от самоубийство. Ако припознавате някои от проблемите, разглеждани в тази книга, или желаете да разговаряте с някого за чувствата си, силно ви препоръчвам да се свържете със Самаряните. Те са на разположение по всяко време и можете да им се обадите от всеки телефон на 116123^[1].