Клеър Макинтош
Игра на лъжи (24)

Двадесет и четири

Ана

Смяташе, че знае какво се е случило миналата вечер, нали? — Марк отново започва да разчиства масата, като слага купичките от зърнената ни закуска в съдомиялната. — Лявата ръка не знае какво прави дясната. Това е нелепо. — Навежда се, за да пренареди чиниите от снощи. Хрумва ми, че преднамерено се бави и не иска да ме погледне.

— Познаваше ли майка ми?

— Какво? — Той изпуска лъжиците. Едно, две.

— Марк, погледни ме!

Партньорът ми се изправя бавно, взема кърпата и бърше ръцете си в нея, след което я сгъва и я оставя на плота. Най-накрая ме поглежда.

— Никога не съм се срещал с майка ти, Ана.

Ако с Марк бяхме заедно от десетилетие — ако се бяхме запознали като тийнейджъри и бяхме израснали заедно, щях да разбера дали ме лъже. Ако бяхме преживели много от предизвикателствата, пред които се изправяха другите двойки — възходи и падения, раздели и събирания, щях да разбера дали ме лъже.

Ако го познавах по-добре…

Лицето му е неразгадаемо, а очите му не се отместват от моите.

— Запазила си е час при теб.

— Много хора си запазват часове при мен, Ана. Ти си запази час при мен. Разпространихме брошури в цял Ийстборн, за бога. — Марк откъсва поглед от моя и отново се обръща към съдомиялната, макар че вече няма нищо за слагане в нея.

— Но не помниш да си говорил с нея?

— Не. Виж, някои хора ми се обаждат направо, други си запазват час през Джанис. Никога не съм имал контакт с майка ти.

Джанис работи на рецепцията в лобито на офис сградата, в която се намира кабинетът на Марк в Брайтън, заедно с още десетина други фирми, които нямат нужда — или не могат да си позволят собствена сграда или персонал. Тя разработва графиците, посреща клиентите и отговаря на телефона, като всяка от фирмите си има собствена линия.

Салон за красота „Серенити“, какво мога да направя за вас?

Интериорен дизайн „Брайтън“, с какво да ви помогна?

— Дори да е запазила час, не се е появила за него.

— Откъде знаеш? — Не мога да се позная. Звуча грубо и обвинително. Марк изпуска въздишка, която наподобява на спукана гума — раздразнен и ядосан е. Това е първият ни спор. Първият ни истински спор, при който повишаваме тон и се обръщаме настрани да въртим очи, все едно търсим подкрепа от невидима публика.

— Щях да си спомня.

— Не помниш, че си е запазила час.

Марк не отговаря веднага.

— Щеше да е в системата ни. Джанис я обновява, когато клиентите дойдат.

— Значи можеш да провериш?

— Да.

Подавам му мобилния телефон.

Той се засмива, без да му е особено забавно.

— Искаш да проверя веднага?

Чудя се дали така се държат жените, които смятат, че съпрузите им изневеряват. Дали се превръщам в това в нещо, което винаги съм презирала, — в истинска вещица със скръстени ръце и стиснати устни, която иска да получи мигновени отговори от един мъж, който никога не й е давал повод за съмнение.

Но брошурата му е била в бележника на майка ми.

Марк преравя телефонните номера в апарата и намира този на кабинета си. Чувам мелодията от другата страна и знам какво ще каже Джанис още преди да е вдигнала.

„Холистично здраве“, с какво да ви помогна?

— Джанис, аз съм. Би ли проверила нещо в системата? Сряда, шестнадесети ноември, миналата година. Два и тридесет, Каролин Джонсън.

Смелостта ми бавно се трансформира в несигурност. Ако Марк лъже, нямаше да провери тук и сега пред мен. Щеше да се оправдае, че трябва да отиде до работа, за да го направи, или че записите им не са толкова подробни. Той не ме лъже. Знам, че е така.

— Запазила ли си е нов час?

Намирам си работа, като започвам да събирам играчките на Рита и да ги прибирам в коша.

— Благодаря ти, Джанис. Как изглеждат следващите два дни? Има ли някакви отменени часове? — Изслушва я и се засмива. — Значи няма шанс да почивам на Бъдни вечер?

Казва довиждане и затваря.

Сега е мой ред да отбягвам погледа му. Вдигам един плюшен фазан, който Рита е изкормила.

— Съжалявам.

— Отбелязано е, че не се е появила. Не си е запазила нов час. — Марк идва до мен и нежно повдига брадичката ми с пръст, за да го погледна. — Никога не съм виждал майка ти, Ана. Ще ми се да бях.

Вярвам му. Защо му е да ме лъже?