Клеър Макинтош
Игра на лъжи (53)

Петдесет и три

Когато прекараш целия си живот в продажба на автомобили, научаваш всичко за тях.

Настъпваш педала на газта до долу. Сто. Сто и десет. Сто и двадесет. Сто и тридесет.

Остър завой. Първи, втори. И аз, и ти го вземаме прекалено рязко. Виждам ужасения поглед на насрещния шофьор и треперещите му ръце, когато се маха от пътя ни.

Следващ завой, натискам спирачката и сменям предавката. Надолу, надолу, надолу. Завъртам волана и настъпвам газта. Имам чувството, че задницата на колата върви по-бързо от предницата. Скъсяваме разстоянието.

Сърцето ми бие толкова силно, че го чувам над рева на двигателя. Навеждам се напред, сякаш това би ми помогнало с нещо. Котка и мишка.

Кой ще победи?

Да караш бързо, означава да мислиш бързо. Да реагираш светкавично. Това не са качества, с които могат да се похвалят алкохолиците, затова се радвам, че се отказах от пиенето.

Беше лесно накрая. Свършиха се срещите на анонимните алкохолици, свършиха се терапиите и съветите на добронамерените приятели.

Остана само ти.

Погледът в очите ти, когато падна на пода онази вечер. Тогава не означаваше нищо, просто поредният скандал. Поредният юмрук, поредният ритник. Едва след това си припомних физиономията ти видях разочарованието, болката, страха и едва тогава осъзнах какво ме караше да правя алкохолът.

Не. Какво ме караше да ти причинявам.

Съжалявам. Не е достатъчно и е твърде късно, но съжалявам. Скоростта ми е намаляла. Трябва да се съсредоточа. Стискам здраво волана и настъпвам отново газта.

Как се стигна дотук?

Искам да се върна назад и да изтрия грешките си. Обърках всичко. През целия ни брак мислех само за себе си и виж ни сега.

Какво правя?

Не мога да спра. Няма връщане назад.

Ана.

Тя е там — на задната седалка. Залегнала е и се опитва да остане скрита. Зървам я, когато се опитва да погледне през задния прозорец. Опитва се да погледне, без да бъде забелязана.

Проваля се.

Не желая да я нараня.

Но е твърде късно.