Клеър Макинтош
Игра на лъжи (71)

Седемдесет и едно

Мъри

— Още една, моля!

Странно беше да стоят така за пред фотоапарата — един до друг с ръце по средата на ръкуването, със сложената в рамка похвала на Мъри.

— Готово.

Фотографът приключи, началничката на полицията отново се ръкува с Мъри и му се усмихна с искрена топлина.

— Ще празнуваш ли тази вечер?

— Само с няколко приятели, госпожо.

— Заслужаваш го. Добра работа, Мъри.

Началничката отстъпи на една страна, за да го дари с този негов момент под прожекторите. Нямаше речи, но Мъри изпъна рамене и вдигна похвалата пред себе си. Началничката го аплодира и останалите в залата последваха примера й. Няколко маси по-назад Ниш вдигна окуражително палци — лицето й направо сияеше — и продължи да пляска ожесточено. Някой до вратата се провикна. Дори киселият Джон от рецепцията на Лоуър Мийдс го аплодираше.

За момент Мъри си представи, че Сара е сред присъстващите. Щеше да е облечена в една от свободните си, памучни рокли в ярки цветове и с шал увит около врата или главата й. Щеше да се хили до пръсване, да се оглежда наоколо, за да улови нечий поглед и да сподели гордостта си с него.

Очите му започнаха да щипят. Завъртя похвалата и я изпъна пред себе си, за да може да я огледа, като през цялото време примигваше, за да прогони сълзите. Напомни си, че си представя Сара, в случай че имаше добър ден. Възможно беше въобще да не присъства, а да беше в „Хайфийлд“ или у дома под юргана, неспособна да го придружи на това негово последно служебно мероприятие.

С6821 Мъри Макензи получава похвала за отдаденост, упоритост и умения, благодарение на които е установено убийството на Том Джонсън и идентифицирането на двете заподозрени. Неговият принос е изключителен пример за качествата на един служител на реда.

Идентифицирането на двете заподозрени. Думите бяха подбрани много внимателно. Мъри съжаляваше, че не успяха да изправят Каролин Джонсън пред съда. Тя беше скочила от балкона на седмия стаж на апартамента на Марк Хемингс и се беше приземила насред тълпа от зяпачи, които завинаги щяха да бъдат преследвани от гледката как тялото й се размазва на земята, отнасяйки със себе си всяка тайна, която не е била споделена с дъщеря й.

Лора Барнс беше в ареста до делото си. Тя не беше направила никакви коментари по време на разпита си, но камерите в униформите на арестувалите я полицаи бяха записали доста признания в разгара на случилото се. Записите, заедно с уликите, които екипът на сержант Кенеди беше събрал, бяха достатъчни за ефективна присъда. Лора беше покрила добре следите си, но уличните камери бяха засекли колата й в Брайтън по времето, когато беше закупен телефонът от Fones4All. Специалист по гласово разпознаване беше потвърдил, че гласът от обаждането на Даян Брент-Тейлър съвпада с този на Лора и щеше да свидетелства в съда.

Не че Мъри щеше да остане, за да види всичко с очите си.

Аплодисментите затихнаха. Той кимна на присъстващите, след което слезе от сцената. Докато вървеше към мястото си, за да изслуша финалните думи на началничката, видя Шон Доулинг, седнал до стария им сержант, който сега му беше колега в Отдела за високотехнологични престъпления. Двамата мъже станаха като един. Отново започнаха да ръкопляскат, но този път по-бавно. Останалите гости на масата им се присъединиха към тях. Докато Мъри вървеше към средата на залата, започнаха да се чуват плъзгащи се столове и раздвижване, когато един по един, приятелите и колегите, с които беше работил през годините, го аплодираха на крака. Ритъмът на аплодисментите се засили и изпревари този на стъпките му, но не и ритъма на сърцето му, което се изпълваше с благодарност към тези хора.

Неговото полицейско семейство.

Мъри се изчерви изключително много, докато стигна до мястото си. Последваха последни аплодисменти и отново наместване на столове, когато началничката заговори. Беше истинско облекчение погледите да бъдат насочени към някой друг, а не към него, и бързо се възползва от възможността да прочете отново похвалата си. Тази беше третата, която получаваше в кариерата си на полицай, но първата му като цивилен. Първата и последната.

— Добре се справи, друже.

— Браво на теб.

— Да те черпя бира някой път?

След като завърши официалната част на вечерта, бившите колеги на Мъри се насочиха към бюфета в задната част на залата. Всеки от тях го потупваше по гърба, като минаваше покрай него. Рядко можеше да се види храна на полицейска церемония, но когато се случеше, полицаите даваха всичко от себе си, за да я оползотворят. Ниш дойде при него и го прегърна. Заговори му толкова тихо, че само той да може да я чуе.

— Тя щеше много да се гордее с теб.

Мъри закима енергично, защото смяташе, че гласът му ще го предаде. Очите на Ниш блестяха.

— Може ли да ти го открадна за момент… — Това беше Лио Грифитс, облечен в униформа, с диетична кола в ръка. Едно петно от кренвиршка предполагаше, че е бил един от първите на бюфета.

Мъри се ръкува с предложената от старшия офицер десница.

— Поздравления.

— Благодаря ти.

— Тук нещата са сериозни. — Лио огледа залата. — На последната подобна церемония, на която присъствах, сервираха топъл портокалов сок и имаше ограничение от точно една бисквита.

— Събитието е двойно. Наполовина награждаване, наполовина пенсиониране. Икономисваме — добави сериозен Мъри, като използва едно от любимите оправдания на Грифитс. Ниш едва не избухна в смях.

— Така е. Всъщност, точно за това исках да говоря с теб.

— За икономисването?

— За пенсионирането. Чудех се дали си видял обявата за цивилен детектив в екипа за студени досиета?

Мъри я беше видял. В интерес на истината поне седмина му бяха насочили вниманието към нея, включително и началничката на полицията.

— Мисля, че това е точно за теб — беше му казала тя. — Шанс да използваш таланта си на детектив и уменията си подобаващо, както и да даваш пример на по-младите членове на екипа. Този път официално — беше добавила началничката със сериозен поглед. Положителната развръзка на случая на Джонсън означаваше, че нарушаването на протокола от страна на Мъри беше пренебрегнато, но тя му даваше ясно да се разбере, че ако останеше на поста, не трябваше да го нрави никога вече.

Той не желаеше да остава на поста. Въобще не искаше да остава на служба.

— Благодаря ти, Лио, но вече си подадох молбата за напускане. Смятам да се насладя на пенсионирането си. Да попътувам малко. — Мъри си представи новия лъскав кемпер, за който беше платил депозит и щеше да вземе следващата седмица. Той беше погълнал голяма част от пенсията му, но си струваше всяко пени. Вътре имаше кухня, малка баня, двойно легло и удобна дневна със сгъваема маса, плюс огромен волан, който го караше да се чувства сякаш кара камион.

Вече нямаше търпение. Полицейското семейство беше добро към него, но трябваше най-накрая да се откъсне.

— Добре. Не можеш да ни виниш, че се опитваме да те задържим, нали? Къде смяташ да отидеш?

През седмиците, след като беше обявил плановете си за пенсиониране, няколко души му зададоха този въпрос. Отговорът на Мъри винаги беше един и същ. Години наред беше живял живота си според нечий друг часовник. Престоите на Сара в „Хайфийлд“. Добрите и лошите й дни. Ранни, късни и нощни смени. Извънредни часове, работа през уикендите. Оперативни и разпити. В пенсионните му планове нямаше часовници. Нямаше календари. Нямаше графици.

— Където ми се ходи.