Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Let Me Lie, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
5 (× 6 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2018)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2021)

Издание:

Автор: Клеър Макинтош

Заглавие: Игра на лъжи

Преводач: Коста Сивов

Година на превод: 2018

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела Норма АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2018

Тип: роман

Националност: английска

Печатница: Алианс принт

Отговорен редактор: Димитър Николов

Редактор: Русанка Одринска

Художник: Живко Петров

Коректор: Русанка Одринска

ISBN: 978-954-28-2664-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7654

История

  1. — Добавяне

Петдесет и седем

Мъри

Мъри натисна бутона за повторно набиране, но се включи гласова поща.

— Не искам дъщерята да научава нищо, преди да установим самоличността — беше казал сержант Кенеди, когато се обади да му каже, че е бил прав и че в септичния резервоар има тяло, което се предполага, че принадлежи на Том Джонсън.

Мъри обмисли какво да направи. Детективът беше прав, разбира се. Нямаше кой друг да е в този септичен резервоар, освен Том Джонсън, но докато тялото не беше извадено и идентифицирано, информацията трябваше да се пази.

Ана обаче трябваше да научи, нали? При това възможно най-скоро. Точно тя настоя полицията да преразгледа самоубийството на майка й. Тя беше изоставена и от двамата си родители в рамките на няколко месеца. Заслужаваше да научи, че съществува изключително голяма вероятност баща й да е бил убит, а трупът му да е бил скрит в септичния резервоар.

Мъри затърси номера й в телефона си, като не обръщаше внимание на онзи глас в главата му, който казваше, че прави това повече за себе си, отколкото заради нея. Продължи да ровиш, след като Ана ти каза да спреш, настояваше гласът. Сега искаш да й покажеш, че си бил прав да го сториш.

Само дето тя му беше затворила отново. А сега телефонът й беше изключен. Без съмнение беше в шок. Хората правеха странни неща в кризисни ситуации. Въпреки това Мъри имаше чувството, че е допуснал грешка, като й се е обадил.

Сара спря на алеята. Мъри се почувства изтощен не само заради реакцията на Ана, но и от неочаквания обрат в разследването, в което беше вложил толкова много, а сега нямаше какво да прави. Разпозна това чувство от времето, когато беше обикновен полицай и попадаше на някой пикантен случай, който бързо трябваше да предаде на Службата за криминални разследвания. Така и не знаеше какво беше казал заподозреният по време на разпита, а понякога дори не научаваше кой е бил обвинен и каква присъда с получил. В тези случаи някой друг получаваше потупването по рамото, а той само си беше скъсал задника от работа и беше извадил дете от размазаната кола, катастрофирала заради пияния човек зад волана.

— Трябва да отидеш. — Сара беше отпуснала едната си ръка върху скоростния лост и вече изглеждаше напълно естествено зад волана. На Мъри отдавна не му се беше налагало да се вози, но когато батерията на телефона му падна и не можеше да провежда повече разговори, беше облегнал глава на седалката и гледаше как увереността на съпругата му нарастваше с всеки изминат километър. Хрумна му, че понякога опитите му да опази комфортната зона на Сара бяха ненужни и май щеше да е по-добре да й помогне да излезе от нея.

Мъри слезе от колата.

— Джеймс е там. Случаят вече е негов.

— Както и твой.

Така ли беше наистина? Ако влезеше в къщата, сложеше си пантофите и се излегнеше пред телевизора, светът на полицията щеше да продължи да се върти. Джеймс беше на местопрестъплението и всичко щеше да е под контрол. Бяха изпратени полицаи, които да търсят Каролин Джонсън. Какво можеше да направи той?

Въпреки всичко имаше неща, които продължаваха да не му се връзват. Как Каролин беше успяла да пренесе Том — който никак не беше дребен, потвърждаваха данните в досието му — до септичния резервоар? Дали не й беше помогнал някой? Кой беше изпратил картичката, в която се предполагаше, че Каролин Джонсън не е скочила?

— Върви. — Сара сложи ключовете на колата в ръката му.

— Имахме намерение да посрещнем Нова година заедно.

— Ще има и други Нови години. Върви!

Мъри тръгна.

* * *

Полицейска лента ограждаше Оук Вю на Кливланд авеню. От съседната къща се носеше музика и гостите — вече полупияни — стояха с напитките си до портата на парка и наблюдаваха случващото се. Мъри мина под синьо-бялата лента.

— Извинете, можете ли да ни кажете какво става? — попита мъжът, който стоеше зад ниската ограда, която делеше Оук Вю от съседния имот. Той носеше избелели червени панталони и кремаво сако, под което имаше риза с отворена яка. В ръката си държеше чаша шампанско.

— А вие сте?

— Робърт Дрейк. Живея в съседната къща. Всъщност, в тази.

— Виждам, че посрещате Нова година. — Мъри посочи към шампанското.

— Трябваше да сме на партито на Марк и Ана, но аз някак си го… — човекът потърси правилната дума, — … наследих! — Той се засмя доволен от себе си, но бързо млъкна и стана сериозен. — Къде са те? Марк разпрати съобщения на всички. Каза, че двамата с Ана трябва спешно да отидат в Лондон и че партито се отменя. В следващия момент цялата улица е завардена. — Погледът му се изпълни с тревога. — Господи. Не я е убил, нали?

— Поне не знам да го е сторил. Сега, ако ме извините… — Мъри го остави. Значи това беше Робърт Дрейк. Всъщност трябваше да му благодари. Ако не бяха тези планове за пристрояване, които се правеха повече за показване на финансовото състояние, отколкото от нужда, тялото на Том Джонсън можеше никога да не бъде открито.

Как ли се беше почувствала Каролин, когато беше разбрала, че строителната работа ще включва разкопаването на септичния резервоар? Ако се предположеше, че е убила Том в деня на предполагаемото му самоубийство и веднага се беше отървала от тялото, то съпругът й е бил в него около месец, преди Дрейк да обяви проектите си за строеж. Собственото й писмено възражение беше доста обемно и предвид бройката на идентичните възражения от всяка част на града — макар и не от живущите на Кливланд авеню, беше отбелязал Мъри — Каролин беше осигурила „преписани“ писма за поредица от възразяващи, които бяха спрели плановете на съседа.

Преди Дрейк да изглади плановете си и да подаде нова молба за разрешение, Каролин вече беше изчезнала и беше заблудила семейството си, полицията и съдебния лекар, че се е самоубила. Дали не се беше интересувала от пристрояването на съседа си? Възражението й — от името на Анджела Грейндж — беше изпратено от Сикамор, Кливланд авеню. Никой не беше забелязал. Никой не беше проверил. Защо да го правят?

Значи, според Робърт Дрейк, Марк и Ана бяха в Лондон. Нямаше нито една кола на алеята, което предполагаше, че двамата са тръгнали поотделно. Мъри се опита да си спомни дали Ана му беше споделила плановете си. Не… само каза, че приятелката й шофира. Хубаво беше, че има хора с нея, помисли си той. Нямаше по-неприятно нещо от откриването на труп в навечерието на Нова година.

В средата на градината, където свършваше дворът и започваше тревата, имаше бяла палатка. Сержант Джеймс Кенеди стоеше до входа, зад който се виждаха две призрачни фигури на криминалисти.

— Той е — съобщи Джеймс, когато Мъри отиде при него. — Пръстенът е същият, описан в първоначалния доклад за изчезването му.

— Новобранска грешка — отвърна Мъри кисело.

— Тялото е запазено — резервоарът е сух и е под земята, а и след като капакът му е бил затворен се е превърнал в добра импровизирана морга. Човекът има голяма рана на главата. Вероятно е ударен с тежък предмет. Семейният скандал се е превърнал в нещо повече?

— Има няколко записа в архивите за този адрес — сподели Мъри. — Сигнал за семеен скандал от страна на съседа, Робърт Дрейк, след като чул викове.

— Дошли ли сме?

Мъри кимна.

— Двамата Джонсън отрекли да е имало семейна свада, но Каролин Джонсън е описана като „емоционална“ от отзовалите се полицаи.

— Смяташ, че е възможно да е било самозащита? — попита Джеймс. Вътре в палатката капакът беше прибран и маркиран. Виждаше се тясното гърло на резервоара. Тялото на Том Джонсън беше извадено от специализираното звено и транспортирано до моргата, където щеше да му се направи аутопсия с надеждата тя да им подскаже как е умрял.

— Възможно е. Както е възможно тя да е била агресивната — каза Мъри. Не беше грешно да се предполага. Да се гледа повърхностно на нещата беше основната причина на Каролин Джонсън да й се размине. — Кой я търси? — Зачуди се дали не се беше върнала в Дербишър, без да знае, че Шифти вече я е изпял.

— Кой ли не? Снимката й е в обращение и сме пуснали за издирване Каролин Джонсън и Анджела Грейндж, макар че е възможно да използва и друга самоличност. Разполагаме със запис от камерите, на който жена, отговаряща на описанието й, пристига късно на двадесет и първи декември на гарата в Ийстборн и с таксиметров шофьор, който мисли, че я е оставил в хостел „Надеждата“, но не е сигурен.

— Какво казаха в „Надеждата“?

— Ти какво мислиш?

— Да се разкараме? — Персоналът там покровителстваше изключително много обитателите си. Това беше чудесно, когато ставаше въпрос за жертва, и истински проблем, когато се укриваше заподозрян.

— Горе-долу. — Джеймс си потърка носа. — В Дербишър са прибрали твоя човек Шифти, но доколкото разбрах, не е казал нищо до момента.

Мъри не се изненада, особено след онова, което научи от Каз, когато двамата със Сара напускаха „Каруца и коне“:

— Той не осигурява само жилища за хората.

Мъри я беше изчакал да се изкаже.

— Трева. Кока. Крек. — Барманката изброяваше нещата, като свиваше пръсти, сякаш проверяваше дали е купила всички продукти от магазина. — Също и оръжия. Просто внимавай, приятелю, само това искам да ти кажа.

— Старшият разреши да направим проверки на всички пътища, водещи извън Ийстборн — обясни Джеймс, — но засега не извадихме никакъв късмет. Марк Хемингс е последвал партньорката си до Лондон — не отговаря на телефона си, затова предполагам, че все още шофира. Веднага след като получа адрес, ще изпратя лондонски екип да го разпита. Искам да разбера дали Каролин се е свързала с тях. Също така ми трябва списък с хора, с които може да е била в контакт.

Мъри беше спрял да слуша. Поне Джеймс. Спомняше си разговорите, които беше провел с Ана Джонсън, Марк Хемингс, Даян Брент-Тейлър… Стомахът го сви, а косъмчетата по гърба му настръхнаха.

Доколкото знаеха, Каролин Джонсън беше пристигнала в Ийстборн на 21 декември, на годишнината от предполагаемата й смърт и деня, в който Ана Джонсън беше отишла в полицията с твърдението, че майка й е била убита. Тя настояваше Мъри да отвори от ново случая, макар че след по-малко от седмица по-късно му каза да го затвори. Той беше отдал тази промяна на бушуващите емоции на една скърбяща дъщеря, но сега му стана ясно, че е бил в голяма грешка. Най-накрая разбра какво му се беше сторило странно, когато посети Ана в дома й, за да я пита за мобилния телефон. Тогава му каза, че е сама в къщата. Въпреки това на кухненската маса имаше две чаши чай.

В колата съм. Моята… приятелка кара, беше казала по-рано днес.

Това колебание — защо не го беше усетил още тогава? Толкова много искаше точно той да съобщи на Ана, че тялото на баща й е било намерено, искаше да си докаже, че все още е детектив по душа.

— Трябва ни адресът в Пътни — каза Мъри. — И го бързо.