Клеър Макинтош
Игра на лъжи (56)

Петдесет и шест

Беше злополука. Трябва да го разбереш. Не исках да се случи.

Не те мразех. Не те обичах, но не те мразех. Не мисля, че и ти ме мразеше. Просто бяхме млади: аз забременях и направихме онова, което родителите ни очакваха от нас. После нямаше отърване един от друг, както при много други в нашата ситуация. Беше ми необходимо известно време, за да осъзная това. През по-голямата част от брака ни пиех, възстановявах се от пиенето или мислех за пиене. Постоянно бях пияна и много рядко трезвена. Всичко продължи така толкова много години, че хората, които не ме бяха виждали трезва, не можеха да познаят кога съм пила.

Винях теб за загубата на свободата си, без да съзнавам, че онова в Лондон не беше никаква свобода. Намирах се в същата клетка, в която ме затвори и бракът ни: безкраен цикъл от работа, пиене, ходене по клубове и търсене на флиртове за една вечер, които приключваха на сутринта.

Мислех си, че си ме хванал в капан. Не осъзнавах, че всъщност ме спасяваше.

Борех се. И продължих да се боря цели двадесет и пет години. В нощта, в която умря, бях изпила половин бутилка вино и три „Джи & Ти“. Ана я нямаше и не се налагаше да крия нищо, а отдавна бях спряла да се преструвам пред теб.

Не че признавах, че имам проблем. Казват, че това е първата стъпка. Не я бях направила — поне не тогава. Случи се много по-късно.

— Не мислиш ли, че пи достатъчно? — Ти също беше пил. Иначе не би посмял да ми говориш така. Бяхме в кухнята, Рита спеше в коша си. Къщата беше празна без Ана и пиех заради това. Не пиех само защото можех, а защото се чувствах странно. Неуравновесена. Както когато учеше в университета. Тогава осъзнах какъв щеше да бъде животът ни, когато се премести завинаги и това не ми хареса. Бракът ни се държеше на дъщеря ни. Кои бяхме без нея? Тази мисъл ме разстрои.

— Всъщност смятам да пия още едно. — Дори не ми се пиеше. Налях остатъка от виното в чаша, която трябваше да е по-празна, отколкото пълна. Задържах празната бутилка обърната за известно време. Дразнех те. — Наздраве! — По ръкава ми потече червено вино.

Погледна ме така, сякаш ме виждаше за първи път. Поклати глава, като че ли те бях попитала нещо.

— Не мога повече, Каролин.

Не мисля, че го беше планирал. Просто реши да го кажеш. Попитах те какво имаш предвид и ти се замисли. Видях как в този момент решението се оформи в главата ти. Решителното кимане, увереността в устните ти. Да, мислеше си, че искаш точно това. Че ще направиш точно това.

— Не желая повече да съм женен за теб.

* * *

Както вече казах, моят дразнител е алкохолът.

Бях пияна, когато те ударих за първи път, както и при последния. Това не е извинение, а причина. Дали имаше значение за теб, че се извинявах след това? Знаеше ли, че бях искрена, когато се заклевах, че повече няма да се случи? Понякога извиненията идваха късно, понякога бяха точно навреме — освобождаването на насъбралия се гняв ме отрезвяваше също толкова добре, колкото сънят.

Когато полицията дойде, ти излъга заради мен. Каза, че нищо не се е случило. След обажданията до 999 заявихме, че е било грешка. Че детето се е обадило.

Спря да казваш, че ми прощаваш. Спря да казваш каквото и да било и просто се преструваше, че не се е случило. Когато те замерих с преспапието на Ана, то рикошира в теб и се счупи в стената, а ти събра парчетата и ги залепи. Каза на дъщеря ни, че ти си го счупил. — Тя те обича — каза ми. — Не бих понесъл да научи истината.

Това трябваше да ме спре. Не успя.

* * *

Ако не бях пила през онази последна нощ, може би щях само да се ядосам, без да се разгневявам. Възможно беше дори да кимна и да се съглася: прав си, нещата не вървят. Възможно беше да осъзная, че и двамата не сме щастливи и е време да се откажем от опитите.

Не направих това.

Преди още думите да бяха напуснали устата ти, ръката ми вече се движеше. Тежко. Бързо. Необмислено. Размазах бутилката в главата ти.

Стоях в кухнята и продължавах да стискам гърлото на шишето. Целият килим беше в стъкла. А ти беше паднал на една страна. Под главата ти се образува локва кръв — беше се ударил в плота, докато падаше.

Беше мъртъв.