Клеър Макинтош
Игра на лъжи (34)

Тридесет и четири

Мъри

Мъри се събуди на сутринта на Коледа и намери мястото на Сара е леглото празно. Веднага го обзе добре познатата паника, докато претърсваше къщата. Задната врата не беше заключена и Мъри се наруга, че не е прибрал ключа, но когато я отвори и хукна навън в градината, намери съпругата си да си седи кротко на пейката.

Беше боса, а влагата от дървото беше попила в памучния халат, който носеше над нощницата си. Тънките й ръце бяха прегърнали свитите до гърдите й колене. Чаша чай топлеше ръцете й, които бяха изцапани с пръст.

Без да се притеснява от влагата, Мъри седна на пейката до нея. Градината беше тясна, с някога добре поддържан участък със зеленчуци в края, с парник и един перфектен правоъгълник, който играеше ролята на морава между две части, оградени с железопътни траверси. По-близо до къщата, където стояха в момента със Сара, беше квадратният двор с безброй саксии. Мъри ги поливаше в редките случаи, в които британското време не осигуряваше дъжд, но нямаше представа какво трябва да се подреже и какво не и постепенно цветовете на двора се губеха.

— Виж.

Мъри проследи погледа на Сара до най-голямата саксия. Там растеше нещо, спомни си той, със светлорозови цветчета, които бяха тънки като хартия, преди да изсъхнат и увехнат и да останат само сухи клонки. Те вече бяха изпопадали по земята, а почвата беше почистена от тревата и обърната наскоро.

— Малко е поизсъхнала.

— Да, но виж.

Мъри погледна. До единия ъгъл на обелиска, където върбата беше забита в земята, имаше нещо светлозелено. Изпълни се с надежда, когато Сара плъзна ръка в неговата.

— Весела Коледа.

* * *

Вечерята се състоеше от пуйка и всичко останало.

— Ти седни тук — нареди Сара и бутна Мъри на дивана. — Отпусни се.

Трудно му беше да се отпусне, след като съпругата му ругаеше, че всичките й гозби са кипнали по едно и също време, заедно с нещо, което беше „горещо, мамка му“. След малко надникна през вратата.

— Нуждаеш ли се от помощ?

— Всичко е под контрол.

Навсякъде имаше тигани, включително няколко на пода и един, който беше внимателно закрепен на перваза на прозореца.

— Ще бъдем само двамата, нали?

— Да, но ще имаме храна и за утре.

Както и за следващите три седмици, помисли си Мъри.

— О, по дяволите, загорила съм хлебния сос.

— Мразя хлебен сос. — Той отвърза престилката на Сара и нежно я побутна към един от столовете. — Седни. Отпусни се.

Усети погледа на съпругата си, докато бъркаше соса. Обърна се.

Тя дъвчеше парченце кожа отстрани на един от ноктите си.

— Кажи ми истината: по-лесно ти е, когато съм в „Хайфийлд“, нали?

Мъри никога не я беше лъгал.

— По-лесно? Да. По-забавно? Никак даже.

Сара обмисли отговора му.

— Чудя се дали не е с нея заради парите й.

Мина известно време, докато на Мъри му стана ясно за какво говори.

— Марк Хемингс?

— Ана смята, че Марк никога не е срещал родителите й, но ние знаем, че Каролин е имала запазен час при него. Наясно сме също така, че Каролин и Том са стрували много пари. — Сара си наля малко вино и стана, за да напълни чашата на Мъри. — Каролин отива при Марк в момент, в който е опустошена от смъртта на съпруга си. Разкрива му, че струва около един милион лири. Марк я блъска от скалата и се премества да живее с дъщерята. Бам.

Мъри не изглеждаше особено въодушевен от тази идея.

— Предполагам, че тази теория е по-убедителна от другата ти, че Каролин е била убита, защото е изпратила възражение срещу искането за пристрояване на съседа й.

— Все още не съм изключила напълно тази версия, но мисля, че парите са по-вероятният сценарий.

— Марк и Ана не са женени. Той няма да я наследи автоматично.

— Въпреки това — заяви мрачно Сара, — обзалагам се, че работи по въпроса. И веднъж сложил ръце на парите и къщата… — Тя прокара пръст по врата си и издаде мелодраматичен давещ звук, за да придаде допълнителен ефект на жеста си.

Мъри се разсмя на зловещата пантомима на съпругата си и започна да сипва храна в чиниите — покри изгорените парчета картофи със сос, но при мисълта, че Ана Джонсън може да е в опасност, го полазиха тръпки.

— Веднага след като свършат празниците, ще видя какво могат да направят колегите от Отдела за високотехнологични престъпления с номера, от който се е обадила Даян Брент-Тейлър. Бих се обзаложил, че онзи, който е хвърлил тухлата през прозореца на Ана Джонсън, е направил онова обаждане, а който е направил онова обаждане, знае как е умрял Том Джонсън. — Мъри остави една натъпкана с храна чиния пред Сара и седна срещу нея.

— Ще е някой, близък до семейството, помни ми думите — каза съпругата му и взе ножа и вилицата си. — Винаги е така.

Не за първи път, Мъри имаше чувството, че е права.

Но кой?