Клеър Макинтош
Игра на лъжи (30)

Тридесет

Мъри

Сара бършеше с мопа пода в кухнята. Не че Мъри не беше почистил добре цялата къща, просто съпругата му беше обзета от силна тревога. Промяната беше рязка, все едно слънцето се беше скрило зад облак. Мъри постоянно въртеше в главата си приятния спомен от вчера, докато се прибираха от „Колите на Джонсън“ и се смяха на провалената сделка на Червенокоско, но също като всичко останало и той не можеше да оправи положението.

Нямаше представа какво беше предизвикало това. Понякога нямаше причина.

— Седни да изпиеш чаша чай.

— Искам първо да измия прозорците.

— Бъдни вечер е.

— Е, и?

Мъри пусна „Радио Таймс“, за да намери нещо, което да разсея и двама им. It’s a Wonderful Life вероятно не беше идеалното решение на проблема.

— Песента от „Снежния човек“ идва.

— Ах, каква изненада. — Сара потопи мопа в кофата. Предполагам, че е втръснала дори на Алед Джоунс.

Мъри имаше намерение да се възпротиви, но когато видя сключените на буквата V вежди на съпругата си, докато търсеше препарат за прозорци и парцал под мивката, реши да не се обажда. Беше добър в разчитането на знаците и настройваше реакциите си според настроението на събеседниците си. Правеше го от години с престъпниците, много преди невербалната комуникация да се превърне в нещо, което да се изучава в класната стая. Правеше го от доста време и у дома.

Беше доста изморително и не за първи път на Мъри му се искаше двамата със Сара да имаха деца, които да им помагат да се справят със състоянието й. Отчаяно желаеше наследници, но съпругата му беше твърде изплашена.

— Ами ако приличат на мен?

Мъри умишлено се беше направил на недоразбрал.

— В такъв случай ще са най-щастливите деца на света.

— Ами ако наследят състоянието ми? Прецаканата ми, глупава, скапана глава? — Сара се беше разплакала в този момент и Мъри я прегърна, за да не види тя, че и неговите очи бяха плувнали в сълзи.

— Или пък моя нос? — беше казал той и измежду хлипанията се разнесе смях. Съпругата му се откъсна от него.

— Ами ако ги нараня?

— Няма да го сториш. Винаги нараняваш само себе си.

Уверенията на Мъри не помогнаха за нищо. Сара беше ужасена от идеята да забременее и отказваше да е интимна с него. Дори беше изпаднала в един параноичен период, в който седмици наред си правеше ненужни тестове за бременност, сякаш Ийстборн беше следващият избор за поява на непорочно зачатие. В крайна сметка семейният личен лекар се беше съгласил да подложи Сара на стерилизация за доброто на психичното й състояние.

Това означаваше, че в крайна сметка щяха да останат само двамата. Можеха да прекарат Коледа с брата на Сара и семейството му, но постъпването й в клиниката не позволяваше да правят каквито и да било планове. На Мъри му се прииска да не беше свалял елхата от тавана; да не беше купувал украсена. Поне щяха да имат какво да правят.

Нещо различно от чистенето.

Сара беше коленичила на кухненския плот, за да измие прозореца, а Мъри търсеше друг парцал — за да си намери някаква работа, — когато чу пеенето отвън.

— Ние сме трима крале от Ориента. Единият пътува с такси, а другият с кола. Третият пристига на скутер и свирката надува… — Пеенето секна и беше заменено от гръмогласен смях.

— Какво, за бога…

На Сара й стана толкова любопитно, че остави препарата за прозорци и отиде с Мъри до предната врата.

— Весела Коледа! — партньорът на Ниш, Гил, навря бутилка с вино в ръцете на Мъри.

— Добре дошла у дома! — Ниш подаде на Сара торбичка за подаръци, от която се подаваше голяма картичка. — За теб няма нищо — обърна се към Мъри тя, — защото си един глупав стар чешит. — Ухили му се насреща. — Няма ли да ни поканиш? Добрите коледарчета получават лакомства и сладко вино.

— За лакомствата няма проблем — отвърна Мъри и отвори широко вратата. Сара стискаше подаръка си с две ръце и се пулеше пред гостите си.

— Аз тъкмо… Погледна към кухнята, сякаш планираше бягство.

Сърцето на Мъри се сви. Побърза да улови погледа й и се зачуди как да я накара да разбере, че имаха нужда точно от това. Приятели да им дойдат на гости за Бъдни вечер. Лакомства. Песни. Нормална обстановка.

Сара се подвоуми, след което дари гостите с колеблива усмивка.

— Тъкмо се приготвях за Коледа. Заповядайте, влизайте!

Мъри намери пайовете с месо, които пазеше за утре, и чаши за виното, което Ниш и Гил бяха донесли. Намери диск с коледни песни, от който Ниш си избра коя да пусне. Сара си отвори подаръка и прегърна всички в благодарност за това импровизирано парти. Мъри се замисли как Ниш и Гил му бяха направили перфектния подарък за празника.

— Едно птиченце ми каза, че си бил в бърлогата на лъва тази сутрин… — започна Ниш.

Слуховете се разнасяха доста бързо.

— Какъв лъв? — Гил пълнеше чашите на всички. Сара протегна своята и Мъри се опита да не показва онова, което мисли. Алкохолът в малки количества развеселяваше съпругата му. Правеше я щастлива. Големите количества обаче имаха противоположен ефект.

— Старши офицерът Лио Грифитс — обясни Ниш. — Обича да крещи.

— Дали малкото птиченце, което ти е казало това, случайно няма големи обеци и брокат в косата?

— Нямам представа — изпрати ми съобщение. Предполагам, че планът ти да разрешиш случая с ийстборнските убийства сам, е бил осуетен?

Мъри отпи от виното си.

— Напротив, още по-силно съм решен да стигна до дъното на онова, което се е случило със семейство Джонсън, особено сега, след като нещата ескалираха.

Ниш кимна.

— Тухлата отиде за по-обстоен анализ. Опасявам се, че нямаше никакви отпечатъци по нея — нямаше нищо. Онзи, който е увил хартията, е бил наясно, че трябва да носи ръкавици. Мога да ти кажа единствено, че бележката върху тухлата е напечатана на различна хартия от онази в картичката. И е била разпечатана на различен принтер.

Сара остави чашата си.

— Значи са изпратени от различни хора?

— Не е задължително, но е възможно.

— Има логика. — Сара погледна Мъри. — Нали? Единият подтикна Ана да се зарови в минатото, а другият я предупреждава да не го прави.

— Може би. — Също като Ниш и Мъри не искаше да си признае, но той беше стигнал до същото заключение: нямаха си работа с един човек, а с двама. Картичката беше изпратена от някой, който знаеше какво се е случило с Каролин Джонсън и искаше Ана да започне да задава въпроси. Бележката от миналата вечер беше нещо коренно различно. Инструкция. Заплаха.

Без полиция. Спри, преди да се нараниш.

— Защо ти е да изпращаш предупреждение, ако не си убиецът?

Мъри не можеше да оспори логиката на Сара.

Онзи, който беше хвърлил тухлата през прозореца на къщата на Ана, беше отговорен за смъртта на Том и Каролин и като че ли все още не беше приключил със семейство Джонсън. Мъри трябваше да разгадае случая, преди Ана — или бебето й — да бъдат наранени.