Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Line of Vision, 2001 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мария Неделева, 2003 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 3,5 (× 4 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Дейвид Елис
Заглавие: Опасна игра
Преводач: Мария Неделева
Година на превод: 2003
Език, от който е преведено: английски (не е указано)
Издател: Издателска къща „ИнфоДАР“ ЕООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2003
Редактор: Юлия Петрова; Ангелина Михайлова
ISBN: 954-761-121-6
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/18050
История
- — Добавяне
69
— Тя ми се обади, Пол. Какво можех да направя?
— Преди всичко, да й кажеш да се обади на нас — отговаря Пол. — Недей да говориш сам с нея! А ако все пак говориш, предупреди ни за това! Марти, нищо ли не научи досега?
Намираме се в кабинета на Пол в адвокатската фирма. Той крачи напред-назад покрай бюрото си. През последните десет минути не спря да ме хока. Манди седи смълчана на стола до мен.
— Ще ми кажеш ли честно, дали това щеше да повлияе на начина, по който разпита Деб? — питам аз.
Пол ми хвърля гневен поглед.
— Това ли е критерият, който използваш, за да решиш дали да ми кажеш нещо? Дали ти смяташ, че то ще промени стратегията ни? — Той се отпуска на стола си, висок дъбов стол с кафеникава облегалка. Върху стъкленото му бюро са подредени грижливо лични предмети: поставка за писалки с мраморна основа, с кратко посвещение от един от бившите ни кметове; снимка на жена му и трите им деца в семпла стъклена рамка; правоъгълен поднос за входящата поща; стъклен пепелник, който той пълни с канелени бонбони. — Сблъсквал съм се с десетки хора, които се мислят за любители адвокати и смятат, че знаят кое е най-доброто за тях. Нека ти кажа нещо, Марти: те не знаят.
— Това, което ние не знаем, може да ти навреди — тихо вмята Манди, гледайки напред. — Не можеш да очакваш от нас да спечелим делото, ако не знаем всичко. Питам се още колко пъти трябва да ти го напомняме, преди да ни повярваш.
Обръщам се към Манди.
— Нещо определено ли имаш предвид?
Манди все още не ме поглежда.
— Как бих могла аз да знам какво не знам?
Отношенията ни с Манди вече не са същите, откакто промених показанията си и заявих, че не съм убил доктора. Нещо между нас липсва. Доверието. Не предполагах, че това ще я нарани толкова. Оттогава тя се държи като мой адвокат и нищо повече. Състрадателна, внимателна, подкрепяща, любезна при разговорите ни, но сдържана. Не и моя приятелка. Не и както преди. Причината не е, защото през цялото време твърдях, че съм убил доктор Райнарт. А защото промених версията си, защото не се доверих на нея и на Пол да ми помогнат да кажа истината. Пол приветства промяната във версията ми; Божичко, та нали той всъщност ме умоляваше да го направя, макар да не го казваше директно. Но не и Манди. Тя беше разочарована. Аз не се оказах човекът, за когото ме е мислила. Какъвто и да е бил той.
— И така? — казва Пол. — Да се спотайват още изненади за нас?
Не отговарям.
— Искаш ли да напуснеш съдебната зала като свободен човек?
Гледам го втренчено.
— Защото, ако някъде там се таи нещо слисващо и аз не знам за него, не бих могъл да ти помогна.
— Схванах идеята. — Ставам от стола неуверено. — Достатъчно хора се опитват да ме унищожат. Включително двама души с метален стол и хапче цианид, надписано с моето име.
Пол клати глава.
— Клиентът съм аз — продължавам. — вие работите за мен. Разбрахте ли? Ще ви казвам това, което аз, по дяволите, искам да ви кажа. И ако това означава, че ще загубим, добре, но то означава, че губя аз, не вие. Вие пак ще си получите хонорара, после ще хукнете към следващото си дело и към следващия си милион. Вие няма да прекарате следващите пет или шест години в очакване на смъртта, в компанията на „дружелюбни“ съседи, които ще гледат на вас като на поредното най-близко подобие на жена. Не вие ще усетите мириса на цианид, когато си поемете дъх за последен път. — Запътвам се към вратата, но преди да изляза се обръщам. — Това се случва с мен, не с вас. С мен се случва!