Дейвид Елис
Опасна игра (51)

49

Пол Райли поднася извиненията си. Закъсня с десет минути за срещата, на която ще обобщи разговора си с адвоката на Рейчъл относно условията на сделката й. Манди не се вижда никъде. Пол сметна, че може би ще е по-добре да сме само двамата.

Както винаги Пол минава направо на въпроса.

— Рейчъл няма да свидетелства, че вие двамата сте имали връзка. Тя продължава да го отрича. — Нямаше ден, откакто започна всичко, в който Райли да не е бил сигурен, че съм спал с нея. — Така че, това е добре.

— И? — прокарвам ръце по мраморната маса. Ако това е добре, тогава не искам да чувам кое е зле.

Пол повдига вежди.

— Тя казва, че си бил увлечен по нея.

Аз също повдигам вежди. Увлечен. Никога не съм го определял по този начин.

— Това е нелепо отговарям, като поклащам глава, надявайки се изражението ми да съвпада с отрицанието ми.

— Твърди, че си я преследвал като чезнещ от любов юноша. Че непрекъснато си я канил да излезете. Че си я увещавал да напусне съпруга си. — В гласа на Пол се прокрадва нотка на презрение. Дали съм скрил нещо от него, пита се той, и то определено не за първи път. — Също така е казала на областния прокурор, че понякога си се навъртал около къщата й вечер, буквално си се навъртал там, надничал си през прозорците и си се опитвал да й правиш знаци.

Издувам отвътре бузата си с език.

— Това ли е всичко?

— Не. Щяла да свидетелства, че в нощта на стрелбата, съпругът й нямал намерение да я убива. Наистина я е бил, да. Но спорел нея нямало да я убие. Бил я ударил един-два пъти, нищо повече.

Разбирам, че обвинението е предугадило една от нашите вероятни защити — че съм спасил Рейчъл от побой до смърт. Или може би това показание е просто, за да не бъде изкаран доктора чак толкова лош човек в крайна сметка. И в двата случая мен всъщност не ме е грижа. Има само още едно нещо, което искам да узная. Успокоявам се.

— Видяла ли е кой е нахлул в къщата й?

Пол среща погледа ми.

— Не.

— Казала е „не“?

— Каза „не“. Не знае кой е бил.

Замислям се за момент над това. Рейчъл им е казала, че аз съм патетичен, чезнещ от любов хлапак, който примирал само да я зърне в къщата й. Това ще допринесе за мотив, но никак няма да навреди. Казала е, че съм й споменал да напусне съпруга си, което вече е малко по-опасно, но все още не е голяма беда. Казала е също, че съпругът й не бил заплаха за живота й.

В края на краищата могла е да ми стори нещо много по-лошо. Не сме имали интимни отношения, и това е казала. И че не била видяла кой е проникнал през стъклото на вратата. Истината е, че вероятно им е казала възможно най-малко заради сделката. Изглежда е направила всичко по силите си, за да се въздържи от определено становище, като по този начин хем да спаси себе си, хем да не навреди много на мен. Фактът, че Роджър Огрън е приел тази сделка с малкото, което му е дала Рейчъл, издава отчаянието му. Добра работа си свършила, Рейчъл.

Поглаждам с ръка брадичката си.

— Значи няма никакво доказателство, че аз съм бил в къщата онази нощ.

— Точно така, Марти, няма. — Пол както винаги поддържа соломоновското си равнодушно лице, но го виждам, че гори от нетърпение. Току-що ми обясни, че показанията на Рейчъл са нанесли силен удар в нашата твърда защита и в това, че съм искал да спася живота на Рейчъл. Сега той наблюдава реакцията ми и се пита дали нашите пътища най-накрая са се срещнали.

— Това е добре — казвам след малко. — Защото не съм го извършил аз.