Дейвид Елис
Опасна игра (62)

60

Страничната врата на съдебната зала се отваря и висок, слаб, плешив мъж излиза от нея. Спира се за кратко, за да огледа препълнената зала. След него излизат още петнайсет души, повечето от които също се спират, за да обхванат с поглед внушителната публика. Всеки от тях заема мястото си в ложата на съдебните заседатели и продължава да оглежда залата, като почти всички избягват да поглеждат към мене. Това е забавление за тях, нещо, за което ще могат да разказват на приятелите и семействата си. Съдия Мак обяснява на съдебните заседатели, че предварителното изложение на фактите не е представяне на доказателства, то е просто разказване на онова, което прокурорът ще очаква доказателствата да потвърдят. Най-после Негова чест се обръща към Роджър Огрън. Сърцето ми се свива.

Готово ли е обвинението да започне встъпителното си изявление?

Роджър Огрън става.

— Да, Ваша Чест. — Той закопчава сивия си костюм и взема бележника си. Приближава се до катедрата, разположена пред ложата на съдебните заседатели и оставя върху нея бележника си. После отстъпва настрани и застана право пред ложата.

Бъди готов, беше ми казал Пол. Ако Огрън те посочи с пръст, ти бъди готов да погледнеш съдебните заседатели право в очите. Не задържай дълго поглед в никого от тях. Не ги предизвиквай.

Огрън навежда глава, преди да започне, после бавно я вдига.

— Това е историята на един вманиачен мъж. На мъж, обсебен от жена, която не отвръща на чувствата му. Това е историята на мъж, който от ревност и гняв е убил съпруга на тази жена. Мъж, който е признал че го е извършил, който е потвърдил, че го е извършил.

Огрън се обръща и ме посочва. Аз срещам погледа му, само неговия, не поглеждам към съдебните заседатели.

— Този мъж е подсъдимият Мартин Калиш. Жената, от която е бил обсебен, е Рейчъл Райнарт. Нейният съпруг, доктор Дерик Райнарт, е мъртъв.

Огрън млъква за момент.

— Това е история за мъж, който не е могъл да има каквото е искал. Мъж, който е правил интимни предложения на госпожа Райнарт. Мъж, който е увещавал госпожа Райнарт да напусне съпруга си. Който е дебнел госпожа Райнарт, застоявал се е до дома й нощем, надничал е през прозорците. Всички тези предложения от страна на подсъдимия са били посрещани с много ясно, много непреклонно „не“ от госпожа Райнарт — Огрън обхваща с поглед съдебните заседатели и повтаря: — „Не“… Подсъдимият не е могъл да има каквото е искал. И на осемнайсети ноември миналата година, след месеци на укори от страна на госпожа Райнарт, подсъдимият най-накрая решава да получи каквото иска. Сметнал за крайно време Рейчъл Райнарт да принадлежи на него. И само на него.

Затаявам дъх, надявайки се да укротя по някакъв начин силните удари на сърцето си. Някои от съдебните заседатели гледат към мене. Това ще е възможно най-лошото, беше ме предупредил Пол тази сутрин. Помни, че си невинен.

— На осемнайсети ноември подсъдимият отишъл до къщата на доктор Дерик Райнарт и съпругата му Рейчъл. Застанал в задния двор, точно до задната веранда, и зачакал. Стоял там, спотайвайки се, и надничал през плъзгащата се стъклена врата на дневната. И чакал. — Огрън мести глава, докато оглежда подред всеки един от съдебните заседатели. — Той чакал, докато доктор Райнарт влязъл в дневната. Тогава… — гласът на Огрън се повишава драматично — тогава подсъдимият изпълнил най-сетне мечтата си. Мечтата да убие мъжа, който стои между него и госпожа Райнарт. Сега тя ще принадлежи на него.

Огрън отново млъква. Отива до масата на обвинението, взема дървената пейка, оставена до нея, и пак се връща при ложата на съдебните заседатели.

— Подсъдимият е взел тази пейка от верандата — той я повдига до гърдите си — и я хвърля в плъзгащата се стъклена врата, разделяща дневната и верандата. — Огрън имитира хвърляне на пейката, после я оставя на пода.

— И така — продължава той, — подсъдимият е нахлул в къщата. Нахвърлил се върху доктор Райнарт. Започнал да го удря, да се бори с него. После го проснал на земята. Доктор Райнарт останал да лежи на пода. Не помръдвал, не се съпротивлявал. Лежал безпомощно върху килима на дневната… — Огрън оставя време последните му думи да проникнат в съзнанието на присъстващите.

Сега обаче изведнъж се сещам за нещо, изречено от Пол: АКО НЕ СИ В СЪСТОЯНИЕ ДА ГО ДОКАЖЕШ. НЕ ГО СПОМЕНАВАЙ ВЪВ ВСТЪПИТЕЛНОТО ИЗЯВЛЕНИЕ. НЕ НАРУШАВАЙ ОБЕЩАНИЕ, ДАДЕНО ПРЕД СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ. И тук Огрън е на път да изпадне в неизгодно положение. Поне доколкото ние знаем, Рейчъл е казала само, че е видяла как докторът и някакъв непознат нападател се бият, а тя допълзяла до хола, за да се обади на 911. Това, че доктор Райнарт лежал безпомощно на килима… как ще го докаже Огрън?

— Тогава подсъдимият отишъл до дъбовия бюфет в дневната — продължава Огрън — и го отворил. Доктор Райнарт все още лежал на пода…

Добре, разбираме какво има предвид.

— И подсъдимият отворил бюфета, бръкнал вътре и извадил пистолет.

Интересен развой; той казва, че съм знаел къде е пистолетът. Ние очаквахме да каже, че доктор Райнарт е извадил пистолет, а аз съм го обезоръжил и съм го използвал срещу него. И това, беше изтъкнал Пол, намалява вероятността да съм стрелял преднамерено. Но Огрън се стреми към по-удобната версия — че съм планирал всичко, за да използвам пистолета, че съм отишъл право при бюфета, след като съм влязъл. Единственият въпрос е: как ще го докаже? Как ще докаже, че съм знаел къде е пистолетът?

— Той извадил пистолет, калибър трийсет и осем, дами и господа. Пистолета на доктор Райнарт.

Сигурен съм, че Огрън изгаря от желание да разполага с този пистолет, за да го размаха внушително пред съдебните заседатели, вместо сега да оформя пистолет от ръката си. Но те още не са го намерили.

— Подсъдимият стоял в дневната на доктор Райнарт, дами и господа. Стоял над доктор Райнарт, който лежал безпомощно, стоял над него и държал неговия пистолет. И тогава изпълнил мечтата си. Мечтата да има Рейчъл Райнарт единствено за себе си. Подсъдимият дръпнал спусъка и стрелял в доктор Райнарт. — Пауза. — А после… дръпнал спусъка още веднъж… — Огрън прави две стъпки наляво, съдебните заседатели го проследяват, и се спира. — Той убил доктор Райнарт, дами и господа. Влязъл с взлом в къщата му и го убил. После изнесъл тялото… Народът ще докаже извън всякакво съмнение, че тези събития са се случили. Народът ще докаже, че подсъдимият е отишъл в къщата на Райнартови онази нощ по една и само по една причина да убие доктор Дерик Райнарт. Ние ще докажем, че подсъдимият е проникнал насилствено в къщата и се е борил с доктор Райнарт, докато не го проснал на пода неподвижен, а вероятно и в безсъзнание. И ние ще докажем, че тогава подсъдимият отишъл до дъбовия бюфет, извадил оттам пистолета и прострелял смъртоносно доктор Райнарт. Ние ще докажем, че подсъдимият е бил отчаяно влюбен в съпругата на доктор Райнарт, Рейчъл, и че тази е била причината той да убие доктор Райнарт. Как ще докаже това Народът?

Огрън не излъчва никакво обаяние, никакъв плам за драматизъм. Толкова е прозаичен. Но докато го слушам, съзнавам, че това работи доста добре в негова полза. Сдържаният прокурор. Никакви изблици. Говори само по същество. Когато подбираше съдебните заседатели, направи грешката, допускана от мнозина — не осъзнаваше собствената си ограниченост, опитваше се да бъде самото обаяние пред тях, след като по природа не е такъв. Сега го беше преодолял, за жалост, и постигна целта си. Само фактите.

— Ще чуете и самата госпожа Райнарт, вдовицата. Тя ще ви каже, че се е запознала с подсъдимия преди около година. Работила с него в детската фондация на семейство Райнарт за благотворителна дейност, основана и ръководена от нея. Тя ще потвърди, че ответникът бил обсебен от нея, че, по собствените думи на подсъдимия, бил влюбен в нея. Следвал я на всяко мероприятие на фондацията. Предлагал й да я изпрати до дома й, на което тя обикновено отказвала. Канил я да излизат някъде, да остане с него насаме. Опитал се да я накара да напусне съпруга си. Стоял пред къщата й, само за да я зърне.

Струва ми се, че с периферното си зрение зървам как Пол стиска челюсти.

— Точно както е стоял до къщата й в нощта, когато убил доктор Райнарт.

Сърцето ми бие лудо. Погледите на някои от съдебните заседатели се отместват от Огрън, представяйки си ме как се спотайвам край къщата на Рейчъл. Пол става и възразява срещу използването на това доказателство. Огрън не бива да внушава такова нещо, защото се предполага, че съм отивал до къщата на Рейчъл в по-ранен час, тъй че вероятно и на 18-ти ноември съм бил по-рано. Съдията приема възражението. Но съдебните заседатели го чуха; звънът на камбаната не може да се прибере обратно в нея.

Огрън насочва вниманието си отново към съдебните заседатели.

— Госпожа Райнарт ще свидетелства и за нощта на убийството. Тя е била в дневната, когато подсъдимият е разбил и влязъл през стъклената врата. Ще ви каже, че е чула шум от счупено стъкло. Ще ви опише как подсъдимият се е борил със съпруга й. И че, докато те се биели, тя долазила от дневната, по коридора, до хола, за да стигне до телефона. Обадила се на деветстотин и единайсет, дами и господа, полагайки усилие да спаси съпруга си. И ние ще ви пуснем този запис. Вие ще чуете виковете на жена, която отчаяно се опитва да спаси съпруга си.

Всички погледи от ложата се заковават в Огрън. Една от заседателките, пенсионирана медицинска сестра, гледа в моя посока. Аз поглеждам настрани.

— Именно от хола, веднага след като се обадила по телефона, госпожа Райнарт чула два изстрела. Двата изстрела, които отнели живота на доктор Дерик Райнарт, нейния съпруг — Огрън разтваря леко ръце. — Госпожа Райнарт повече не видяла съпруга си.

Огрън се приближава до другия свидетел, който ще дава показания. Той говори за детектив Къмингс. След това преминава към признанието ми. Аз съм признал, че съм убил доктора, уведомява ги Огрън.

Долавям само откъслечни фрази от онова, което той говори. Мисля си за Рейчъл. Тя е казала на Огрън, че съм ходил подир нея като пале. Че съм бил отчаяно влюбен в нея. Това не е нещо ново за мен, разбира се, но сега, като го чувам на открито съдебно заседания, го възприемам някак по-реално, по-осезаемо. По-болезнено.

— А сега — продължава Огрън, — искам да говоря за нещо друго, за което ще чуете на този процес. Ще чуете, дами и господа, за един много болезнен въпрос. Ще чуете за съпружеско насилие.

Съдебните заседатели не показват изненада; повечето вече знаят за това. Аз обаче съм малко изненадан, че Огрън повдига този въпрос, макар Пол да бе предвидил, че прокурорът ще го повдигне, за да го омаловажи.

— Госпожа Райнарт е била жертва на съпружеско насилие. Такива случаи не са били чести, само от време на време. И да, нощта, когато доктор Райнарт е бил убит, е един от тези случаи. Той ударил два пъти госпожа Райнарт през лицето. И толкова. Аз не оправдавам подобно поведение — той вдига ръце. — Не го оправдавам. Хора, които малтретират съпругите или съпрузите си, трябва да бъдат наказвани. Но не и убивани. Каквото и да е заслужавал доктор Райнарт, то изключва смърт от ръцете на бъдещ любовник.

Огрън пристъпва крачка напред към ложата.

— Госпожа Райнарт ще потвърди, че според нея животът й с нищо, с нищо не е бил застрашен от съпруга й онази нощ. Той я ударил два пъти и от това не й станало приятно, но той не посегнал повече. Да, тя била разстроена, но не се е страхувала за живота си. Госпожа Райнарт ще ви каже също, че наистина ненавиждала факта, че съпругът й я биел понякога. Но тя ще ви каже, че го е обичала и е искала той да получи помощ. Смятала е, че след специализирана помощ съпругът й е щял да се почувства по-добре. Тя продължавала да го обича. Не е искала смъртта му. И всяко обратно внушение от страна на защитата ще рухне пред показанията, които ще чуете.

Огрън върши добра работа, като поставя този въпрос и изважда част от жилото в него. Чудесно семе, което да се посади в главите на съдебните заседатели.

— Дами и господа, Гречън Флеърти и аз представляваме Народа в това дело. Днес е денят на Народа в съдебната зала. И като представители на Народа ние носим тежестта на доказването, за да потвърдим, че подсъдимият е виновен извън всякакво съмнение. Радостни сме да носим тази тежест. И ние ще удовлетворим тази тежест. Ще докажем безспорно, че подсъдимият е извършил това престъпление. Ще докажем, че е убил доктор Дерик Райнарт. Че го е извършил, за да притежава съпругата му, Рейчъл Райнарт, единствено за себе си. Че е признал деянието си в полицейския участък на Хайланд Удз.

И че го е извършил предумишлено. И в края на този процес ние ще поискаме от вас да го признаете за виновен по обвинение за предумишлено убийство. Ще поискаме от вас и да оправдаете доктор Райнарт по единствения начин, по който всеки от вас може сега. Като осъдите неговия убиец.

Като убиете неговия убиец, иска да каже той. Дали това ще оправдае доктор Райнарт? Дали осъждането ми ще добави достойнство към живота му, към паметта му? Дали приятелите му сега ще кажат: „Е, да, той измъчваше жена си, малтретираше я години наред и тъкмо заради това беше убит… но сега ние екзекутирахме убиеца му и докторът вече е оправдан?“

Пол дори не трепва. Просто седи удобно, с ръце върху масата, и проследява с поглед как Роджър Огрън сяда отново на мястото си.

— Желае ли защитата да направи своето встъпително изявление? — пита съдия Мак.

— Да, Ваша Чест, желаем — отговаря Пол, като се изправя на крака.

Съдебните заседатели обръщат глави към Пол. Той прави две крачки встрани от масата на защитата и спира между нас и масата на обвинението. Обръщам се да го наблюдавам. Той не проговаря веднага, само разперва ръце.

— Господин Огрън ви даде много от отговорите. Когато това дело приключи, ще имате само въпроси. Въпроси като: как е могъл Марти Калиш да убие доктор Райнарт, при положение че се е намирал на трийсетина километра от дома му, в офиса си, в центъра на града? Ако Марти го е извършил, тогава защо не са намерени негови отпечатъци в къщата на Райнартови? Защо не са намерени косми от косата му там? Следи от обувките му? Или каквото и да е друго? Въпроси от рода на този как полицейски участък арестува човек, след като няма физически доказателства, никакви физически доказателства, че е извършил престъплението? След като няма доказателство, че се е намирал някъде наблизо до къщата на Райнартови на осемнайсети ноември! И къде е сега доктор Райнарт? Защо полицията спря да го търси? Въпроси от рода на: защо полицията е арестувала Рейчъл Райнарт по обвинение за убийство на съпруга й, а после снема всички обвинения от нея?

Пол оглежда лицата на съдебните заседатели, изчаквайки въпросите му да се запечатат в съзнанието им.

— Вашата работа не е да отговорите на тези въпроси. Вие трябва да отговорите само на един: Доказа ли обвинението извън всякакво съмнение, че Марти Калиш е виновен за убийство? Отговорът на този въпрос ще бъде „не“.

Чувствам ръката на Пол върху рамото си.

— Марти не е извършил това престъпление. Той не е убил никого. Марти Калиш е бил на работа през цялото време на нападението и може да го докаже. Обвинението ще възрази, че не е бил на работа, но дори и да го направят, те няма да предоставят никакво доказателство, абсолютно никакво, че той е бил близо до дома на Райнартови онази нощ.

Пол се отдалечава от мене и тръгва целенасочено към средата на съдебната зала, неговата сцена. Аз преливам от вълнение, забележките на Пол намират по-безопасно място в стомаха ми, отколкото в стомаха на когото и да било друг.

— Господин Огрън ви каза, че това е историята на вманиачен човек. Доказателствата ще ви покажат, че това е историята на вманиачен полицейски участък. Вманиачен, както би трябвало да бъде, за да открие извършителя на най-обсъжданото от обществото престъпление в историята на малкия, спокоен град Хайланд Удз. Но вманиачен, както не би трябвало, за да арестува някой друг.

Роджър Огрън става и учтиво прави възражение. Пол оспорвал, а не просто разказвал предположенията си за доказателствата. Съдията приема възражението.

— Господин Огрън е прав — каза Пол. — Трябва да се придържам към онова, което ще покажат доказателствата. Доказателствата ще покажат, че доктор Дерик Райнарт е изчезнал от дома си на осемнайсети ноември. Доказателствата ще покажат, че когато от полицията са отишли на местопрестъплението, не са намерили никакви улики. Не са намерили отпечатъци. Намерили са косми от коса, но нито един не е бил от косата на Марти. Не са намерили никакви отпечатъци, косми, власинки от килима, нищо, което да бъде приписано на Марти или на някой друг.

Пол пристъпва към съдебните заседатели.

— Искам да подчертая последните думи. Или на някой друг. Полицията знае само, че е станало убийство или отвличане, което е дало материал за първите страници на вестниците, но не разполага с някакви следи. С никакви улики. Ден след ден се изнизват, дами и господа, а те не откриват нищо. През ден, през два се появява статия във вестника. „Никакви следи по случая «Райнарт». Няма заподозрени“.

Пол се държи естествено пред съдебните заседатели. Той има дълбок, кънтящ глас, говори бавно и подсилва съществените места като телевизионен водещ. Говори за обвиненията с възмущение. Искрен е, не е снизходителен или нафукан. Използва ръцете си изразително, но не нервно. Беше овладял изкуството на многозначителната пауза, като прави една-две крачки към едната или другата страна на залата, докато оставя смисълът на казаното да бъде асимилиран. Духът ми, който беше паднал ниско само допреди малко, докато говореше Огрън, сега е повдигнат.

Пол разтваря ръце към мене.

— И тъй, как ще приключат те с Марти Калиш? Да, полицията е провела много разпити, много, много разпити. Те са разговаряли с много хора, които работят с Райнартови за благотворителната им дейност. Марти е бил един от тях. Те са му задавали въпроси за доктор Райнарт, за госпожа Райнарт. Едно от нещата, които са го питали, е, дали е знаел, че госпожа Райнарт е изневерявала на съпруга си. Марти сметнал този въпрос за неуместен, според него госпожа Райнарт не би направила подобно нещо. Така казал той на полицията. И те са записали това, дами и господа. Записали са го за протокола. Грешка номер едно на Марти: Вбесил се, когато те обидили вдовицата на доктор Райнарт. Но въпреки това пак нямали нищо срещу Марти. Те сами ще ви кажат: Не са смятали Марти за заподозрян.

Това е едно от предимствата, за които Пол говореше, когато се опитахме да отхвърлим признанието ми. За да избегнат изискването в прецедента „Миранда“, ченгетата трябваше да кажат, че не съм бил заподозрян, когато са ме разпитвали. И сега Пол използва това срещу тях.

— Минава още една седмица, десет дни, откакто Марти е бил разпитан. И пак нищо срещу Марти. Нищо и срещу някой друг. Още вестникарски заглавия. Още натиск — Пол вдига ръка. — Трябва да изясня това. Полицията е имала един заподозрян, дами и господа. Но това не е бил Марти. Това е била вдовицата на доктор Райнарт, Рейчъл. Полицията научава, че госпожа Райнарт е жертва на съпружеско насилие, точно както ви каза и господин Огрън. И това би дало мотив на госпожа Райнарт да навреди на съпруга си. А и въпросът, който зададох, дали тя е мамела мъжа си? Е, полицията започнала да мисли и върху това. Не го знаели със сигурност, но предприели разследване. Това е могло да доведе до мотив, могло е да доведе и до втори човек, който е нахлул през онази стъклена врата — любовника й.

Роджър Огрън понечва да се изправи на крака, но размисля. Вероятно решава, че е по-добре да не изглежда обезпокоен за това.

— Не казвам, че точно това се е случило — продължава Пол. — Но то е нещо, за което полицията е мислила. Имало е значение. Затова са държали под око госпожа Райнарт. На трети декември изпратили техен служител под прикритие на коледното празненство, организирано от Детската фондация на семейство Райнарт. Наблюдавали са госпожа Райнарт.

Пол изпуска мрачна въздишка.

— И ето и грешка номер две на Марти Калиш. Грешката му, че е отишъл на празненството. Той е бил доброволец във фондацията, бил е поканен и е искал да отиде. Но не е отишъл, за да си прекара добре. Не е имало много за забавление там. Председателят на фондацията бил изчезнал и се предполагало, че е мъртъв. Съпругата му скърбяла. Но като мнозина други доброволци, Марти също искал да изрази подкрепата си. Затова отишъл, изказал накратко съболезнованията си и си тръгнал.

Пол размахва пръст, преди да продължи:

— На полицаите обаче, им се сторило странно, че Марти само се отбил за малко и си тръгнал. Това им направило впечатление. И на другата сутрин — говорим за след повече от две седмици от изчезването на доктор Райнарт — те привикали отново Марти на разпит. Този път не било като приятелското посещение в дома му. Този път разпитът се провел в полицейския участък, в малка стая, с други детективи, които наблюдавали зад едностранното огледало Детективите, разпитващи Марти, ще свидетелстват на това дело. Те ще ви кажат, че по времето, когато са разпитвали Марти, не са имали причина да го подозират. Никаква причина. Единственият им заподозрян тогава е била Рейчъл Райнарт. И те са искали да научат нещо повече за нея. Просто са искали Марти да им разкаже за нея. И затова го повикали. Когато Марти отишъл в полицейския участък, те му казали, че подозират госпожа Райнарт за изчезването на съпруга й. Марти отговорил, че не е възможно тя да има нещо общо с това. Било нелепо, подчертал той. После го попитали дали той има интимна връзка с госпожа Райнарт. Той им казал истината: Не. Нямал интимна връзка с госпожа Райнарт. Тогава те му разказали как доктор Райнарт малтретирал съпругата си, как я биел. Това разстроило Марти, както би се разстроил всеки човек. Те дълго му говорили за това, като не пропуснали да му кажат и как я изнасилвал, как я унижавал. Как я принизявал. Марти слушал ли, слушал на какво е била подложена от съпруга си госпожа Райнарт, жената, която Марти считал за добра приятелка. Жената, на която всеки от фондацията се възхищавал.

Пол млъкна за малко, за да възпроизведе ефект.

— И тогава, дами и господа, Марти прави грешка, която ще го преследва за цял живот.

Двамата с Пол преповтаряхме това много пъти. Най-ми беше харесало първия път.

— Не съжалявам, че го убих — казах на пол.

Пол прави гримаса и изпуска въздишка.

— Точно това ли каза?

— Мисля, че да.

Той се хваща за думите ми.

— Знам, че такива разпити могат да бъдат доста ужасяващи, Марти. Понякога те така те притискат, че не съзнаваш какво говориш.

Това беше самата истина. В края на разговора си с Къмингс се чувствах като в мъгла. В действителност аз говорих повече от него, и не си спомням какво съм казал.

— Помня. Че казах „съжалявам“ — уточних пред пол.

Той размахва ръка.

— „Съжалявам“ е добре. „Не съжалявам, че го убих“, обаче, не е. За бога, Марти, щом не си бил сигурен, значи не е трябвало да го признаваш.

— Добре де, а какво щеше да е по-правилно да кажа?

— „Не съжалявам, че е мъртъв“ — казва Пол на съдебните заседатели. — Това е казал той на детектива, който е стоял над него и е описвал гнусните, ужасни подробности от семейния живот на Рейчъл Райнарт… това е казал той — че „ако това е вярно, тогава не съжалявам, че е мъртъв“.

Двама от съдебните заседатели си записват нещо в бележниците. Инструкторката по аеробика гледа право в мен. Пол продължава бързо, вдигайки ръце.

— Всички ние можем да се съгласим, че е било глупаво от негова страна да го каже. Марти ще е първият, който ще се съгласи — Пол клати глава. — Не ще и съмнение. Глупаво е било. Но не е — и аз мисля, че пак всички ще се съгласим — не е причина да обвиниш някого в убийство.

Огрън повдига длан от масата, дори поглежда към съдията, сякаш се кани да възрази. Но после само я сваля, предпочитайки и този път да изглежда необезпокоен.

— И ето ти на! — продължава Пол. — Три погрешни хода и си набеден. Марти се изхвърля прекалено, когато на първия му разпит те обвиняват госпожа Райнарт в изневяра. Марти се отбива за кратко на коледното празненство. И Марти заявява, че не съжалява, че доктор Райнарт, съпругът насилник, е мъртъв.

На Огрън му дойде до гуша. Той възразява на аргумента. Съдията отхвърля възражението.

— Моля за извинение, Ваша Чест и уважаеми съдебни заседатели — казва Пол с внушително кимване. — Доказателствата, както каза господин Огрън. Обвинението няма да предложи нито едно доказателство, нито едно, че Марти е бил в дома на Райнартови в нощта на изчезването на доктор Райнарт. Те няма да ви покажат отпечатъци от пръстите на Марти в къщата. Няма да ви покажат нито един косъм от косата му, намерен в тази къща. Няма да ви покажат и негова кръв в тази къща. Няма да ни покажат и следи от стъпките му в тази къща. И те няма да поставят нито един човек на свидетелското място — Пол размахва пръст към свидетелското място, — който да каже, че е видял Марти в тази къща във въпросната нощ. Нито дори Рейчъл Райнарт, която е била във тази къща, която е видяла как съпругът й се бори с мъжа, който и да е той, влязъл в тази къща. Дори и тя няма да потвърди, че този мъж е бил Марти Калиш. Обвинението няма да ви покаже никакво доказателство, че Марти е бил до къщата на Райнарт онази нощ. Те няма да ви покажат доказателство, че Марти е бил близо до дома на Райнартови на осемнайсети ноември. Господин Огрън ви каза, че никой не е видял или чул доктор Райнарт от нощта на осемнайсети ноември. Но те няма да ви покажат доказателство, че Марти има нещо общо с изчезването на доктор Райнарт. Вие ще научите, че те са претърсили дома на Марти. Не са открили нищо, което да покаже, че доктор Райнарт е бил някога в дома на Марти. Нито косми от косата му. Нито кръв — казват, че бил прострелян два пъти, но в дома на Марти няма следи от неговата кръв. Ще научите, че те са претърсили и колата на Марти. Но обвинението няма да покаже никакви улики, че доктор Райнарт е бил в колата на Марти. Нищо. Те няма да ви покажат никакво доказателство, което да свързва Марти с така нареченото оръжие на престъплението. Никакви отпечатъци по пистолет. Никакъв барутен прах по пръстите му. Пак нищо, хора. Абсолютно нищо.

Пол тръгва обратно към масата на защитата. Застава до нея така, че ние с него сме един срещу друг.

— Марти Калиш е обвинен в ужасно деяние — продължава той тихо, с горчивина в гласа. — От два месеца и половина насам той е изправен пред невероятни обвинения. Той трябва да живее с тях всеки ден. Господин Огрън каза, че това било ден на Народа в съда. Е, добре, знаете ли какво? Това също е и ден на Марти в съда. Марти чака този ден, откакто е арестуван. Той чака този ден, когато ще може да влезе в този съд и да ви покаже на вас, дванайсетимата честни хора, че той не го е извършил.