Дейвид Елис
Опасна игра (36)

34

17-ти декември е малко късничко, за да нямат още коледно дърво. Но пък те може би не спазват обичая. Той стои на верандата и взема дърва за огрев от една доста голяма купчина. Той живее на хълм, затова верандата е на дванайсет стъпала от земята. Я да ги преброя… да, дванайсет са.

Той е висок почти колкото вратата. Лампата на верандата е запалена, но той използва и фенерче. По това време на нощта навън едва ли е повече от шест градуса. Знам го най-добре от всеки друг.

Тази вечер те се прибраха заедно към девет часа. Празнична вечеря с приятели, предполагам, неща, които обикновените семейни двойки от предградието правят по това време на годината. Откакто се прибраха, нея не съм я виждал; вероятно е някъде в предната част на къщата.

Той влиза вътре с три цепеници и затваря вратата след себе си.

Лампите на долния етаж светват. Тя е в спалнята и след минута и той се качва. Сърцето ми забива силно, като го виждам през прозореца. Ето ни и нас.

Той сваля ризата и панталоните си и тръгва към банята само по боксерки. Тя е наклонила глава на една страна и реши дългата си кестенява коса, която покрива раменете й. След пет минути той се появява с четка за зъби в уста, изважда я за момент, за да й каже нещо. Тя сваля покривката на леглото, докато му отговаря, после влиза в дрешника и се загубва от поглед. Той се връща в банята с четката си за зъби, а тя се пъха в леглото, облечена по памучна нощница. Той пак излиза и минава покрай леглото, насочен към вратата. Пресяга се към алармата срещу крадци на стената, чиято зелена лампичка свети. Стисвам по-здраво бинокъла.

С показалеца си той натиска четири бутона с цифри, за да задейства алармата: 3-1-6-1. Лампичката от зелена става червена и започва да мига. После той щраква ключа за осветлението и стаята потъва в тъмнина. Остава само лампичката, която примигва, по мое изчисление, четирийсет и пет секунди, преди да засвети в спокойно червено.