Дейвид Елис
Опасна игра (50)

48

— Господин Калиш — казва Грег Куилър, — много бързо дойдохте.

— Амиии… да. — Стоя до вратата на кабинета му, пъхнал ръце в джобовете на сакото си, с което показвам, че не ми е до любезности или празни приказки. Идвам само да си взема поръчката.

Куилър се подсмихва самодоволно, подавайки ми кутия за обувки.

— За такава опаковка няма да плащате — извинява се той.

Разтърсвам кутията и съдържанието потраква.

— Добре ли стана?

— Да, добре. Две са достатъчни, нали?

Кимам.

— Две е по-добре от нищо.

— Вътре има изненада за вас.

— Сериозно?

— Сериозно — усмихва се Куилър. — Има и малко звук.

— Чудесно — подавам му допълнително пари в брой. — За добре свършената работа.

Той приема парите с неохота.

— Друга работа ли ще има?

— Не. Просто да съм сигурен, че двамата се разбираме. Пълна поверителност.

— Имате думата ми.

— В такъв случай си свършихте работата, сър.

Куилър се усмихва леко. Съюзът е налице.

— Доколкото разбирам, вашата работа не е свършена.

Обръщам се, докато си тръгвам.

— Още не съм започнал битката — отговарям.