Дейвид Елис
Опасна игра (45)

43

За тази вечер съм си приготвил филе и задушени зеленчуци. Наслаждавам се на първите хапки от стека, когато ми минава през ума, че така ще изглежда и моята плът, след като Роджър Огрън и приятелите му приключат с мен.

Телефонът иззвънява. Пол Райли е.

— Марти, имам лоши новини.

— Сериозно?

От другата страна на линията се разнася въздишка; никак не е приятно да чуеш от адвоката си такъв звук.

— Марти, подвели са под отговорност Рейчъл — пояснява той и аз стисвам здраво слушалката. — За предумишлено убийство, за заговор за извършване на предумишлено убийство.

Затварям очи и поемам дълбоко въздух. За момент се вцепенявам от изумление. Усещам стягането в стомаха, преди още да осъзная думите му.

Това не биваше да се случва.

— Марти? Мар…

— Тук съм.

— Ще се свържа с Джери Солтърс, адвоката й. Исках да ти го кажа възможно най-скоро. Исках да го чуеш от мен.

— Какви доказателства имат против нея?

— Не знам.

— Къде е тя?

— Тя е… ами, аз… ти нали не възнамеряваш да говориш с нея…

— Мислиш ли, че тя е добре?

— Предполагам, че не е.

— В затвора ли е?

— Не. Джери се съгласи да я предаде на полицията утре сутринта.

Рейчъл. О, Рейчъл. Вината е моя. Това не биваше да се случва. Все едно как щяха да се развият нещата, все едно на кого щеше да се навреди, но не биваше да си ти.

— Марти, добре ли си?

— Това не е редно. Тя нищо не е направила, Пол. Нищо не е направила.

— Марти, чуй ме. Искам да се успокоиш. Искам да се отпуснеш. Тя има много добър адвокат. В добри ръце е.

Не мога да допусна това да се случи на теб, Рейчъл. Ще направя всичко, което е необходимо. След всичко, което стана, аз ще спазя обещанието, което ти дадох.

— Марти? Добре ли си, Марти?

— А какво ще стане, ако кажа, че аз съм го извършил?

— Ще ме изслушаш, нали? Ти сега не разсъждаваш трезво. Аз… аз знам, че това те разстройва. Но сега не е момента да се вземат каквито и да било решения. Обещай ми, че няма да направиш нищо прибързано. Ще ми обещаеш ли? Марти? Ще ми обещаеш ли това?… Марти?