Дейвид Елис
Опасна игра (39)

37

Както винаги съдебната зала е пълна, дори и за такова рутинно изслушване като това. Два и половина следобед е. Всъщност е 2:42. Почитаемият Джонатан Р. Макюич закъснява. Размърдвам се неспокойно на стола, не защото съм обезпокоен, а защото искам по-скоро да приключа с това и да се махна оттук.

За да отклоня мислите си от причината, поради която съм тук, разглеждам наоколо. Съдебната зала е облицована с тъмно дърво, подобно на останалите, в които бях, откакто започна всичко зова. Вляво от съдийския подиум седи жена и работи на компютър. До нея са струпани купчини документи, които тя преглежда един по един, без изобщо да обръща внимание на присъстващите. От едната страна на залата има дълго бюро с черни пластмасови поставки, също пълни с документи, както и пръснати листове черно индиго. На отсрещната страна седи чернокож мъж в униформа, с изморен вид, прошарена коса и изпъкнало шкембе, който държи в ръка очилата си и разтрива очите си. На хълбока му виси кобур с револвер З8-ми калибър, който вероятно не е използван от години. Обзалагам се на десет долара, че от стола си ще се добера до пистолета, преди той да посегне към него.

Вратата в дъното на залата се отваря и се появява още една личност с изморен вид, този път жена, някъде към шейсетте, която влиза и задържа вратата отворена. Полицаят бързо слага очилата си, изправя се и обявява:

— Всички да станат.

Зад жената се вижда почитаемият съдия Мак. Той бавно, ама много бавно, се изкачва към мястото си.

Ченгето продължава.

— Окръжният съд, отделение „Углавни престъпления“, започва заседанието си. Председателства Негова чест Джонатан Макюич. Всеки, който има работа в тази съдебна зала, да се приближи и ще бъде изслушан.

Когато ченгето приключва с встъплението си, съдия Мак е преполовил стъпалата, водещи към стола му. Ние го изчакваме да седне, да нагласи очилата си, да се наведе напред и да надникне в книжата пред него.

Съдия Мак е извадил късмет, че е запазил десет процента от косата си. Лицето му е сбръчкано, кльощавият му врат стърчи между тесните, прегърбени рамене. Кожата на лицето му виси като чужда.

Но гласът му е изненадващо силен.

— Добър ден, дами и господа.

Адвокатите отговарят подобаващо любезно.

Сега идва редът на жената, която седи отстрани и под нивото на съдия Мак. Тя взема лист хартия, разпечатан от компютър, и обявява:

— Народът срещу Мартин Кирнън Калиш, дело номер 95-СР-103067.

Съдия Мак поглежда над очилата си към Пол и се усмихва.

— Господин Райли, приятно ми е да ви видя отново в наказателния съд.

Пол отново се изправя и отговаря, че удоволствието е негово.

Негова чест поглежда към някакъв документ, а после към обвинителя, Роджър Огрън.

— Преди да започне заседанието, тъй като всички вие се явявате за първи път пред мен, нека определим дата за гледане на делото. Защитата желае ли да се откаже от незабавен процес?

— Не, Ваша Чест — отговаря Пол, който отново е станал.

— Добре. Тогава определям дата за процеса четиринайсети март, понеделник.

Манди отбелязва датата в бележника си. Пол благодари на съдията.

— Има ли нещо друго — продължава съдия Мак, — преди да преминем към известието за 311?

— Мисля, че не, Ваша Чест — отговаря Пол.

— Не, съдия — казва и Огрън, също изправен на крака. В ръцете си държи лист хартия. Усещам прилива на адреналин и туптенето на сърцето си.

— Тогава, да не губим време. — Съдията махва с ръка.

Огрън отива при Пол и му подава листа, като старателно избягва погледа ми, който съм забил в него.

— Да се отрази в протокола — казва Огрън, приближавайки се към съдийската банка, — че Народът е връчил на адвоката на подсъдимия своето известие за постановление 311. — Той подава на съдията друго копие.

— Ще бъде отразено в протокола.

Моите адвокати ми бяха обяснили, че известието за постановление 311 се връчва на защитата в приемлив срок преди самия процес. И това трябва да бъде направено на открито съдебно заседание и да се отбележи в протокола.

Огрън се връща обратно до стола си, но остава прав и поглежда документа, лежащ върху масата. Пол държи своето копие в ръка, далече от мен.

Огрън прочиства гърлото си и започва.

— Съгласно Раздел 5, параграф 311 от Наказателнопроцесуалния кодекс, по делото на Народа срещу Мартин Кирнън Калиш, дело номер 95-СР-103067, по този начин Народът уведомява подсъдимия Мартин Кирнън Калиш, че ще иска смъртна присъда чрез екзекуция на електрическия стол. Да бъде отразено в протокола, че подсъдимият е уведомен от този източник на открито съдебно заседание.

Съдията поглежда към Пол, който се изправя.

— Защитата е уведомена.