Дейвид Елис
Опасна игра (32)

30

— Господин Калиш — казва Грег Куилър и кимва за поздрав, после отива до другата страна на масата в сепарето, хвърля кожената си чанта на седалката и сяда срещу мен. — Извинете, че закъснях.

Току-що е минало шест и трийсет. Половината маси в ресторанта на хотела ми са заети — това е максимумът, до който се пълни заведението. На бара седи доста пропаднала на вид жена, която гледа към мене. На възраст около четирийсетте, с грубо лице, прекалено силен грим и прилични крака. Би могло да е обещаващо. Кого заблуждавам?

— Надявам се, нямате нищо против — вдигам аз чашата си с уиски, — че започнах без вас.

— О, всъщност не възнамерявам да се застоявам дълго — побърза да уточни той. Хвърля уморен поглед към питието ми, за което, съдейки по говора ми, не смята, че е първото за тази вечер.

— Мисията изпълнена ли е? — питам по.

— Ъъ, да, да — той бръква във външното отделение на чантата си и изважда кафяв плик. Оставя го на дървената маса и го плъзва към мене.

— Какво има в него?

— Име, адрес, дори две снимки.

— Впечатляващо. — Впервам поглед в плика и не съм сигурен дали се радвам, или съм угнетен.

— Имахте ли трудности да го откриете?

— Не, не. Беше точно както казахте.

Бъркам във вътрешния джоб на сакото си и изваждам пачка банкноти.

— Господин Калиш — възразява Куилър, — вие ми платихте предварително.

— Знам — плъзгам пачката към него.

Той поглежда зелените банкноти пред себе си.

— Тогава тези за какво са?

— За следващата ви работа.