Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Anička Skřítek a Slaměný Hubert, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Александър Раковски, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Витезслав Незвал
Заглавие: Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт
Преводач: Александър Раковски
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: повест
Националност: чешка
Печатница: ДП „Балкан“, София
Излязла от печат: 30.VIII.1981 г.
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Георги Нецов
Художник: Иржи Трънка
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19939
История
- — Добавяне
Глава пета
в която Аничка Дребосъчето разговаря със Сламения Хуберт за това дали има как
— Сега ще бягаме в щафета — каза Сламения Хуберт, след като довърши своя разказ.
— Искам нещо да ви попитам — отговори Аничка Дребосъчето.
— Няма ме! — каза Сламения Хуберт и се скри зад един стълб, който се издигаше високо, чак до големия черен свод.
— А къде сте?
— На екзекуция съм.
— Кажете ми, когато палачът мине наоколо.
— Няма да мине наоколо.
— Как така?
— Той ще отмине.
— Какво значи ще отмине?
— Значи ще мине покрай мен и ще ме хване за ръката.
— А ако мине наоколо?
— Тогава значи, че трябва да мине наоколо на колело.
— Ето така ли? — попита Аничка и започна да се върти в кръг около стълба, зад който стоеше Сламения Хуберт.
— Хайде, хванете ме! — каза Хуберт. — Но трябва да ходите все наоколо и на колело.
Тогава Аничка тръгна наоколо и на колело. Хуберт приклекна зад стълба и когато Аничка протегна ръка, за да го хване, той отскочи на тротоара и се разсмя.
— Хайде, въртете се около стълба! — викаше той и се смееше.
— Тогава никога няма да ви хвана.
— Щом е така, минете встрани!
Аничка Дребосъчето престана да прави своя объркан кръг и с няколко бързи скока се доближи до Сламения Хуберт и го докосна.
— Хванах ви! — каза тя и се усмихна.
— Така ще ме хване и палачът, ако тръгне встрани.
— Но ако мине наоколо, няма да може да ви хване.
— Естествено, че няма да може!
— Той може да мине наоколо, а не встрани.
— Ако мине наоколо, ще му се изсмея — каза Сламения Хуберт.
— Ами ако мине встрани?
— Тогава аз ще мина наоколо.
— А ако той мине наоколо?
— Тогава аз ще мина встрани.
— Значи няма да бъдете екзекутиран.
— Изглежда няма.
При тези думи Сламения Хуберт се разсмя и каза:
— Ето го, минава около нас на колело.
— Кой? — попита Аничка Дребосъчето.
— Палачът.
— Къде е палачът?
— Минава встрани и на колело.
— Това не е възможно — каза Аничка. — Или минава встрани, или наоколо на колело.
— И все пак минава.
Сламения Хуберт се наведе към Аничка и посочи с пръст един колоездач, който минаваше покрай тротоара.
— Виждате ли го?
— Но той не върви, той кара колело.
— Не върви ли? — засмя се Сламения Хуберт. — А какво прави с краката?
— Настъпва педалите и те се въртят.
— Той стъпва, значи върви. Не върви ли?
— Върви — беше принудена да признае Аничка.
— А на какво се опира о земята?
— На колелото.
— Значи върви на колело. Или имате нещо против?
— Нямам нищо против. Наистина върви на колело.
— Но не се върти в колело. Върти ли се?
— Не.
— Тогава той върви на колело и встрани.
— Наистина, върви на колело и встрани.
— Тъй като минава встрани, може да ме хване — каза Сламения Хуберт. — Но след като върви на колело, не може да ме хване. Значи няма да бъда екзекутиран.
— Радвам се! — каза Аничка Дребосъчето.
— Тогава ще бягате заедно с мен в щафета.
— Да, ще бягам. Само че как става?
— Ще ви дам петачето. Взимате го в ръка и бягате неправо под оня свод.
— Какво е това свод?
— Ей там онзи дълъг коридор.
— Виждам го — каза Аничка.
— Слагате петачето на някоя плоча, но без да знам на коя. Аз отивам и започвам да го търся. Като го намеря, аз побягвам с петачето и го слагам на някоя плоча, но така, че да не знаете на коя. Трябва да го търсите, а като го намерите, бягате вие. След това бягам аз, а след това бягате отново вие, за да побегна след това пък аз.
— Добре, разбирам. Кой ще бяга първи?
— Вие ще бягате първа.
— Добре, но без да гледате!
— Ето, вече не гледам.
Сламения Хуберт вече не гледаше и Аничка Дребосъчето хукна.