Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anička Skřítek a Slaměný Hubert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
WizardBGR (2024)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Витезслав Незвал

Заглавие: Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт

Преводач: Александър Раковски

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: повест

Националност: чешка

Печатница: ДП „Балкан“, София

Излязла от печат: 30.VIII.1981 г.

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Георги Нецов

Художник: Иржи Трънка

Коректор: Мая Халачева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19939

История

  1. — Добавяне

Глава пета
в която Аничка Дребосъчето разговаря със Сламения Хуберт за това дали има как

— Сега ще бягаме в щафета — каза Сламения Хуберт, след като довърши своя разказ.

— Искам нещо да ви попитам — отговори Аничка Дребосъчето.

— Няма ме! — каза Сламения Хуберт и се скри зад един стълб, който се издигаше високо, чак до големия черен свод.

— А къде сте?

— На екзекуция съм.

— Кажете ми, когато палачът мине наоколо.

— Няма да мине наоколо.

— Как така?

— Той ще отмине.

— Какво значи ще отмине?

— Значи ще мине покрай мен и ще ме хване за ръката.

— А ако мине наоколо?

— Тогава значи, че трябва да мине наоколо на колело.

— Ето така ли? — попита Аничка и започна да се върти в кръг около стълба, зад който стоеше Сламения Хуберт.

— Хайде, хванете ме! — каза Хуберт. — Но трябва да ходите все наоколо и на колело.

Тогава Аничка тръгна наоколо и на колело. Хуберт приклекна зад стълба и когато Аничка протегна ръка, за да го хване, той отскочи на тротоара и се разсмя.

— Хайде, въртете се около стълба! — викаше той и се смееше.

— Тогава никога няма да ви хвана.

— Щом е така, минете встрани!

Аничка Дребосъчето престана да прави своя объркан кръг и с няколко бързи скока се доближи до Сламения Хуберт и го докосна.

— Хванах ви! — каза тя и се усмихна.

— Така ще ме хване и палачът, ако тръгне встрани.

— Но ако мине наоколо, няма да може да ви хване.

— Естествено, че няма да може!

— Той може да мине наоколо, а не встрани.

— Ако мине наоколо, ще му се изсмея — каза Сламения Хуберт.

— Ами ако мине встрани?

— Тогава аз ще мина наоколо.

— А ако той мине наоколо?

— Тогава аз ще мина встрани.

— Значи няма да бъдете екзекутиран.

— Изглежда няма.

При тези думи Сламения Хуберт се разсмя и каза:

— Ето го, минава около нас на колело.

— Кой? — попита Аничка Дребосъчето.

— Палачът.

— Къде е палачът?

— Минава встрани и на колело.

— Това не е възможно — каза Аничка. — Или минава встрани, или наоколо на колело.

— И все пак минава.

Сламения Хуберт се наведе към Аничка и посочи с пръст един колоездач, който минаваше покрай тротоара.

— Виждате ли го?

— Но той не върви, той кара колело.

— Не върви ли? — засмя се Сламения Хуберт. — А какво прави с краката?

— Настъпва педалите и те се въртят.

— Той стъпва, значи върви. Не върви ли?

— Върви — беше принудена да признае Аничка.

— А на какво се опира о земята?

— На колелото.

— Значи върви на колело. Или имате нещо против?

— Нямам нищо против. Наистина върви на колело.

— Но не се върти в колело. Върти ли се?

— Не.

— Тогава той върви на колело и встрани.

— Наистина, върви на колело и встрани.

— Тъй като минава встрани, може да ме хване — каза Сламения Хуберт. — Но след като върви на колело, не може да ме хване. Значи няма да бъда екзекутиран.

— Радвам се! — каза Аничка Дребосъчето.

— Тогава ще бягате заедно с мен в щафета.

— Да, ще бягам. Само че как става?

— Ще ви дам петачето. Взимате го в ръка и бягате неправо под оня свод.

— Какво е това свод?

— Ей там онзи дълъг коридор.

— Виждам го — каза Аничка.

— Слагате петачето на някоя плоча, но без да знам на коя. Аз отивам и започвам да го търся. Като го намеря, аз побягвам с петачето и го слагам на някоя плоча, но така, че да не знаете на коя. Трябва да го търсите, а като го намерите, бягате вие. След това бягам аз, а след това бягате отново вие, за да побегна след това пък аз.

— Добре, разбирам. Кой ще бяга първи?

— Вие ще бягате първа.

— Добре, но без да гледате!

— Ето, вече не гледам.

Сламения Хуберт вече не гледаше и Аничка Дребосъчето хукна.