Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (43)

Глава четиридесет и трета
в която Маймунката повежда Сламения Хуберт и Аничка Дребосъчето

Маймунката поведе Сламения Хуберт и Аничка Дребосъчето по един тесен коридор, ама толкова тесен, че трябваше да вървят един след друг, а Маймунката пред тях. На края на този коридор имаше стълбище, но едно такова чудновато, кръгло и водеше нагоре като към някаква кула. Но каква чудновата кула! Цялата беше в малки кръгли прозорчета, а под всяко прозорче имаше по едно шкафче.

Когато стигнаха до първото шкафче, Аничка Дребосъчето предположи, че това сигурно е онова шкафче, където е свирката, с която могат да извикат Русалката.

Сламения Хуберт каза:

— Личи си, че не можете да четете!

— Мога да чета, но винаги трябва първо да си го кажа на срички — отговори Аничка Дребосъчето.

— За да не губим време, ще ви прочета какво има в шкафчето.

— Страшно съм любопитна!

Сламения Хуберт прочете:

ХРАНИЛИЩЕ ЗА СТРАШИЛИЩЕ

— Шкафчето е заключено — отбеляза Аничка Дребосъчето.

— Но при нас е крачето на трикракото Пиле, което отваря всичко и укротява всички! — каза Сламения Хуберт и докосна шкафчето с крачето.

Шкафчето се отвори. Но като се отвори, от него взе да излиза прах и такъв прах се вдигна, че на Сламения Хуберт му се напълниха очите. На Аничка Дребосъчето и на Маймунката — също.

— Никога не бях чувал, че Чудовищата ядат прах — каза Сламения Хуберт, след като са разтри хубаво очите. — Изглежда Чудовището няма да е толкова опасно, щом като яде прах. Сигурно ще бъде слабовато! Може би ще бъде някакво жалко чудовище.

Аничка Дребосъчето се зарадва, че Чудовището яде прах и сигурно няма да е много опасно.

— Е, водете ни по-нататък! — каза Сламения Хуберт на Маймунката и тя ги заведе до второто шкафче.

На него имаше надпис:

МУЗИКАЛНА ШКОЛА, В КОЯТО СЕ ВЪРТЯТ КОЛЕЛА

— Веднага бих се записал в такава музикална школа — каза Сламения Хуберт, но Аничка Дребосъчето го предупреди да не хвали утрото от вечерта, а първо да погледне какво има в шкафчето.

— Така вече може! — каза Сламения Хуберт, след като отвори второто шкафче.

— Ама че чудно шкафче! — каза Аничка Дребосъчето и изръкопляска.

Наистина това бе едно чудно шкафче. В него имаше нещо като дебела свирка, която бучеше, сякаш някой духаше въздух в нея. Когато въздухът излизаше от дебелата свирка, докосваше се до една малка вятърна мелничка, вятърната мелничка се завърташе и мелеше някакво зърно. Мелеше го на дребен прашец и този прашец веднага се разпръсваше, но не чак толкова като прашеца от предишното шкафче.

Докато дебелата свирка бучеше, Маймунката доволно слушаше и имаше страшно добродушен вид — толкова беше доволна.

В този миг обаче дебелата свирка престана да бучи и пронизително изпищя, като че ля някой се беше разсърдил. Когато изпищя така, цялото задоволство на Маймунката изчезна, обхвана я отчаяние и тя така рязко блъсна с лапичка вратичката на шкафчето, че Сламения Хуберт чак се ядоса, а Аничка Дребосъчето чак се изплаши.

— Не се сърдете на Маймунката! — каза Аничка Дребосъчето на Сламения Хуберт. — Сигурно ни мисли доброто.

— И да ни мисли доброто, и да ни мисли злото, аз имам крачето на трикракото Пиле и не съветвам никой да го вижда! — каза Сламения Хуберт и се зарадва, че Маймунката се страхува от крачето.

— Чудовището се сърди. Затова така пронизително изпищя — каза Аничка Дребосъчето и беше доволна, че второто шкафче е затворено.

На третото шкафче имаше надпис:

„МАЛКИ ЧУДОВИЩНИ ХЕРУВИМИ“

Ах, това шкафче особено хареса на Аничка. От него изобщо не се вдигаше прах. Там само летяха насам-натам красиви бели парцалчета и така трептяха, че в началото Аничка Дребосъчето ги помисли за копринени полички. И понеже тези парцалчета толкова много й харесаха, тя започна да си пее тихичко ето тази песничка:

Ах, снежинки — бял барут,

който ви повярва, той е луд.

Ах, снежинки, ах, звездички,

да не паднете треперят всички.

Ах, снежинки, как ли, как

да направите човек от сняг?

Ах, снежинки, как хвърчите,

жалко е, че се топите!

Докато Аничка Дребосъчето си пееше така, от очите на Маймунката капна една сълза, която тя изтри с бродираното си знаменце.

— Ти да нямаш по-голям брат? — попита Аничка Дребосъчето Маймунката.

Маймунката поклати глава, че няма.

— Защо си мислехте, че има по-голям брат?

— Ами онзи, дето ни хвана в зоологическата градина и дето толкова ни стискаше ръцете! — каза Аничка Дребосъчето.

— Та това беше младо Шимпанзе! — поучи я Сламения Хуберт.

— А това какво е?

— Това е обикновена Маймунка, от тези, дето ги имат циркаджиите — каза Сламения Хуберт.

При тези думи Маймунката весело се разсмя и изтича при четвъртото шкафче с надпис:

БОРА!

Но едва Сламения Хуберт отвори това шкафче и веднага бързо хлопна вратичката му, тъй като от него така свистеше и се вдигаше такъв шум, че Сламения Хуберт не чуваше своите собствени думи.

Най-после Аничка Дребосъчето, Сламения Хуберт и Маймунката стигнаха до самия връх на кръглата кула. Когато стигнаха там. Маймунката изпълзя чак до най-високото прозорче, провря през него своето бродирано знаменце и го закачи на една раирана пръчка. Като го закачи, знаменцето се развя над върха на високата кула като пламък.

— Е, добре! — каза Сламения Хуберт на Маймунката. — Закачихте знаменцето, но още не сме видели Чудовището. Да не би да сте забравила, че крачето е у мен? Искам веднага да ни представите Чудовището.

Маймунката ужасено бягаше по стълбите и сочеше с лапичка шкафчетата. Сламения Хуберт й каза:

— Не искам да гледам храната на Чудовището, нито музикални школи, в които се въртят колела, нито малки чудовищни Херувими, дори БОРА — не! Залазете ги за себе си! С мен шега не бива! Искам да видя Чудовището и край!

Когато Сламения Хуберт строго каза всичко това, Маймунката изпищя, настръхна цялата, присви се и в този миг страшно загърмя.

Като загърмя така, всички прозорчета се отвориха с трясък, всички шкафчета се отвориха и настана страшна бъркотия.

— Какво направихте? Какво направихте пак? — попита Аничка Дребосъчето и се сви като Маймунката.

Изви се снежна виелица. Аничка Дребосъчето чувстваше как в очите й влиза прах, в лицето сняг, а дъжда я шиба като с камшик.

В този миг Сламения Хуберт, който също се беше свил, но и попоглеждаше крадешком да не му убегне нещо, извика:

— Чудовището е вече тук!

— Къде е? — попита Аничка Дребосъчето и също погледна крадешком.

— Лети към нас от кулата!

Наистина нещо летеше към тях от кулата. Изглеждаше ту като облак, ту като голям надуваем палячо, ту като одеяло. При това толкова се виеше и така гърмеше и боботеше.

— Да бягаме! — каза Аничка Дребосъчето и хукна да бяга.

— Стойте! — каза Сламения Хуберт и извика: — Стойте, Маймуно!

— Не предполагах, че така грозно ще ме обиждате! — каза Аничка Дребосъчето.

— Това не се отнася за вас! Казвам на Маймунката да спре и да не бяга. Накрая ще ни избяга като обувките и ще останем без водач.

Но Маймунката бягаше. Тогава Сламения Хуберт също побягна, но не за да бяга от Чудовището, а за да задържи Маймунката. Ама как бързо бягаше Маймунката! И напразно викаше след нея Сламения Хуберт, че у него е крачето и че напразно Маймунката се опитва да избяга. Маймунката обаче препускаше и цялата беше настръхнала.

Както бягаше Сламения Хуберт в тази виелица, крачето на трикракото Пиле му падна от ръката. Когато се наведе да го вдигне, крачето подскочи и взе бързо да бяга като подскачащо врабче. То толкова много подскачаше и така бързо, че Сламения Хуберт не можеше да го настигне.

— Върни се, краче! — извика му той.

И как се учуди, когато му извика така, едва ли не от съжаление. Крачето се обърна и заподскача, но този път не за да бяга, а за да се върне. Наистина крачето се връщаше при Сламения Хуберт. Когато вече бе почти до него, на Сламения Хуберт му хрумна нещо. Той каза:

— Благодаря ти за послушанието, Краче! Не се сърди, но може и да не се връщаш при мен! Бъди така добро и преследвай Маймунката, защото за мен е много важно тя да не избяга. Хайде бързо, крачето ми, да не избяга Маймунката!

При тези думи крачето се обърна и заподскача след бягащата Маймунка, като че ли я преследваше.

Чудновато бягане беше това! Най-отпред бягаше Маймунката, след нея крачето, след него Аничка Дребосъчето, а след тях Сламения Хуберт.

Бягаха ли? Всъщност не бягаха.

Бягаше само Сламения Хуберт.

Маймунката не бягаше, а се премяташе, сякаш не й стигаха краката. Крачето също не бягаше, а подскачаше. Аничка Дребосъчето бягаше най-малко от всички. Направеше ли няколко по-бързи крачки, поличката й се надигаше и Аничка се издигаше нагоре. Така че тя не бягаше, а се издигаше нагоре.

В този миг Сламения Хуберт вече не бягаше, а също се издигаше нагоре. Но как се случи това? Как можа да се случи това?

Ето как се случи:

Сламения Хуберт бе много любопитен да види Чудовището и искаше да се срещне лице в лице с него. Докато той бягаше, непрекъснато се обръщаше и изоставаше, само и само да може да се срещне лице в лице с Чудовището. Но Чудовището като че ли нямаше лице! Непрекъснато се променяше и така се извиваше, че ставаше ту като облак, ту като надуваем палячо, ту като одеяло, само и само да не покаже лицето си. И както Сламения Хуберт непрекъснато се обръщаше и изоставаше, изведнъж Чудовището се приближи до него. Докато Сламения Хуберт успее да различи дали това е облак или прилеп. Чудовището прелетя над него и Сламения Хуберт едва устоя да се хване за крайчеца на Чудовището — толкова бързо се издигаше то. Но тъкмо когато се бе хванал за крайчеца на Чудовището, Чудовището го смъкна и го повлече след себе си.

Така Сламения Хуберт вече не бягаше, а се издигаше и се издигаше така бързо, че надмина не само Аничка Дребосъчето, но и крачето на трикракото Пиле, та дори и Маймунката, която се търкаляше през глава по стълбите и космите й бяха настръхнали като на някоя гъсеница.

Както Сламения Хуберт се държеше за опашката на Чудовището, изведнъж се блъсна в някаква врата. Вратата се отвори с трясък и Сламения Хуберт излетя навън в големия двор. Как нямаше да познае, че е в големия двор, след като първото нещо, което забеляза, беше каляската с трите колела, която все още се движеше в кръг.

О, колко беше неприятно! Каляската се движеше в кръг, а Чудовището летеше също в кръг из големия двор. Сламения Хуберт трябваше да лети с него — така се бе вкопчил в опашката му.

Докато летеше така в кръг след Чудовището, което изглежда беше много ядосано, след като така летеше, Аничка Дребосъчето се спусна на двора, но съвсем бавно, така че въобще не се удари, дори не се и одраска. А когато така хубаво се спусна и видя как Сламения Хуберт лети в кръг, бързо се заоглежда на всички страни, за да види къде би могло да бъде шкафчето със свирката. Както се оглеждаше, тя за голямо свое учудване съгледа, че държи някакво шкафче в ръие. Как бе попаднало в ръцете й? Как бе могло да попадне в ръцете й?

Аничка Дребосъчето предполагаше как бе могло да попадне това шкафче в ръцете й. Не беше сигурна, но предполагаше. Когато Аничка Дребосъчето се издигаше над стълбите, тя се хващаше за всяко нещо, което й попаднеше, само и само да престане да се издига. И както се беше хващала за всяко нещо наоколо, може би се бе хванала и за това малко шкафче и го беше откъснала от стената. Или не беше така? Аничка Дребосъчето мислеше, че беше така и че другояче не можеше и да бъде.

А щом не можеше да бъде другояче, сигурно беше така. Така беше!

Но какво да прави с шкафчето, след като Аничка Дребосъчето не можеше да го отвори?

— О, ако крачето беше тук, веднага щях да отворя шкафчето! — каза Аничка Дребосъчето и се огледа на всички страни дали крачето не е някъде наоколо. Крачето бе наоколо, но все пак доста далече. Беше чак на другия кран на двора и гонеше Маймунката в кръг, та Аничка чак се разсмя — толкова весело беше.

И тъй като крачето гонеше Маймунката, Аничка Дребосъчето си каза, че ще опита да подскача на един крак, за да види какво ще стане.

Тогава тя заподскача на един крак и като поскача така, едно прозорче се отвори, от него излетя трикракото Пиле и изписука. Когато Аничка Дребосъчето престана да скача на един крак, Пилето престана да писука. Третото краче му падна, Пилето се издигна и изчезна в прозорчето.

Така Аничка се сдоби с второ краче и не трябваше да вика първото, което гонеше Маймунката. С него тя отвори шкафчето. А как го отвори! Отвори го като едно нищо!

Когато го отвори, тя безкрайно много се зарадва. В шкафчето беше свирката.

Аничка Дребосъчето взе свирката и изсвири. Какво се случи, когато тя изсвири? Какво ли се случи?