Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Anička Skřítek a Slaměný Hubert, 1971 (Пълни авторски права)
- Превод от чешки
- Александър Раковски, 1981 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- няма
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Витезслав Незвал
Заглавие: Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт
Преводач: Александър Раковски
Година на превод: 1981
Език, от който е преведено: чешки
Издание: първо
Издател: Държавно издателство „Отечество“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1981
Тип: повест
Националност: чешка
Печатница: ДП „Балкан“, София
Излязла от печат: 30.VIII.1981 г.
Редактор: Лъчезар Мишев
Художествен редактор: Йова Чолакова
Технически редактор: Георги Нецов
Художник: Иржи Трънка
Коректор: Мая Халачева
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19939
История
- — Добавяне
Глава единадесета
в която Аничка Дребосъчето разговаря със Сламения Хуберт „тук“ за това, как ли е „там“
— Ние сме „тук“ и същевременно „там“ — каза Аничка Дребосъчето.
— Радвам се — отговори й Сламения Хуберт.
— Защо се радвате? — попита Аничка. — Аз например не мога да кажа нито че се радвам, нито че не се радвам. А малко ме е страх. Значи вие се радвате?
— Радвам се.
— Ама защо се радвате?
— Загубих си шапката „тук“. „Там“ може би все още я имам.
— Ах, не! И „там“ я нямате. „Там“ сте също без шапка.
— Може „там“ да съм я оставил в къщи.
— Мислите ли?
— Сигурен съм.
— Защо сте толкова сигурен?
— Защото „там“ не съм я губил.
— А откъде знаете, че „там“ не сте я губили?
— „Там“ не съм ходил край реката.
— Ама вие помните какво сте правили „там“?
— Не помня.
— Вече се страхувах, че помните — каза Аничка Дребосъчето.
— Защо се страхувахте?
— Защото аз не си спомням какво съм правила „там“
— И за това ли се страхувахте?
— Страхувах се, че вие помните, а само аз съм такава забравана.
— Но аз не съм забраван.
— Въпреки това не знаете какво сте правили „там“.
— Разбира се, „тук“ не мога да знам какво съм правил „там“.
— А къде можете да знаете, ако не „тук“?
— Мога да знам.
— Но къде?
— Къде мислите?
— Не знам.
— Мога да знам.
— Сигурен ли сте?
— Не се съмнявам.
— Но къде можете да знаете?
— Къде ли? Ами „там“.
— „Там“ сигурно и аз знам какво съм правила „там“.
— Ако не сте прекалено голяма забравана.
— Не съм забравана.
— Разбира се. „Тук“ не сте забравана, но „там“?
— След като не съм забравана „тук“, защо трябва да съм забравана „там“?
— Случва се.
— Откъде знаете?
— Така си мисля.
— Как можете да си мислите? Нима сте били някога „там“?
— Разбира се, че съм бил! И то неведнъж.
— Кажете ми как сте били „там“.
— Ще ви кажа.
— Много съм любопитна.
— Не бъдете любопитна, защото скоро ще остареете!
— Нека остарея! Поне ще бъда голяма. Но разказвайте как сте били „там“.
Тогава Сламения Хуберт разказа как е бил „там“.