Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Anička Skřítek a Slaměný Hubert, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
няма

Информация

Сканиране и корекция
WizardBGR (2024)
Допълнителна корекция и форматиране
Epsilon (2024)

Издание:

Автор: Витезслав Незвал

Заглавие: Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт

Преводач: Александър Раковски

Година на превод: 1981

Език, от който е преведено: чешки

Издание: първо

Издател: Държавно издателство „Отечество“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1981

Тип: повест

Националност: чешка

Печатница: ДП „Балкан“, София

Излязла от печат: 30.VIII.1981 г.

Редактор: Лъчезар Мишев

Художествен редактор: Йова Чолакова

Технически редактор: Георги Нецов

Художник: Иржи Трънка

Коректор: Мая Халачева

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19939

История

  1. — Добавяне

Глава единадесета
в която Аничка Дребосъчето разговаря със Сламения Хуберт „тук“ за това, как ли е „там“

— Ние сме „тук“ и същевременно „там“ — каза Аничка Дребосъчето.

— Радвам се — отговори й Сламения Хуберт.

— Защо се радвате? — попита Аничка. — Аз например не мога да кажа нито че се радвам, нито че не се радвам. А малко ме е страх. Значи вие се радвате?

— Радвам се.

— Ама защо се радвате?

— Загубих си шапката „тук“. „Там“ може би все още я имам.

— Ах, не! И „там“ я нямате. „Там“ сте също без шапка.

— Може „там“ да съм я оставил в къщи.

— Мислите ли?

— Сигурен съм.

— Защо сте толкова сигурен?

— Защото „там“ не съм я губил.

— А откъде знаете, че „там“ не сте я губили?

— „Там“ не съм ходил край реката.

— Ама вие помните какво сте правили „там“?

— Не помня.

— Вече се страхувах, че помните — каза Аничка Дребосъчето.

— Защо се страхувахте?

— Защото аз не си спомням какво съм правила „там“

— И за това ли се страхувахте?

— Страхувах се, че вие помните, а само аз съм такава забравана.

— Но аз не съм забраван.

— Въпреки това не знаете какво сте правили „там“.

— Разбира се, „тук“ не мога да знам какво съм правил „там“.

— А къде можете да знаете, ако не „тук“?

— Мога да знам.

— Но къде?

— Къде мислите?

— Не знам.

— Мога да знам.

— Сигурен ли сте?

— Не се съмнявам.

— Но къде можете да знаете?

— Къде ли? Ами „там“.

— „Там“ сигурно и аз знам какво съм правила „там“.

— Ако не сте прекалено голяма забравана.

— Не съм забравана.

— Разбира се. „Тук“ не сте забравана, но „там“?

— След като не съм забравана „тук“, защо трябва да съм забравана „там“?

— Случва се.

— Откъде знаете?

— Така си мисля.

— Как можете да си мислите? Нима сте били някога „там“?

— Разбира се, че съм бил! И то неведнъж.

— Кажете ми как сте били „там“.

— Ще ви кажа.

— Много съм любопитна.

— Не бъдете любопитна, защото скоро ще остареете!

— Нека остарея! Поне ще бъда голяма. Но разказвайте как сте били „там“.

Тогава Сламения Хуберт разказа как е бил „там“.