Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (27)

Глава двадесет и седма
в която Най-големия брат чете от Хрониката

В началото имаше едно голямо черно перо. Това голямо черно перо направи едно голямо черно петно.

Така се родил светът.

Тъй като светът се родил от едно голямо черно петно, хората, които се родили, също били черни. На света имало само черни хора. Тези черни хора имали черна кръв. Само при нараняване кръвта им почервенявала. Това много ги плашило. Някои пребледнявали от страх. След като пребледнявали, те вече оставали бели и веднага се преселвали в други земи.

Тези, които не побледнели, били по-сърцати и станали воини.

Където и да отидели, те все се занимавали с риболов, с лов на диви зверове и водене на войни.

Когато водели войни, те пеели бойни песни. Най-много обичали да пеят тази бойна песен:

А обичали да пеят и тази бойна песен:

Дивите зверове дотичали и разкъсали всички.

Те обаче пеели и тази бойна песен:

Дошъл неприятелят и пленил всички.

Тогава те отишли при магьосника и му казали:

— Дойде китът и погълна всички ни!

— Щом като ви е глътнал, трябва да останете в него. Чувствайте се там като у дома си! — отвърнал магьосникът.

Тогава те се почувствали като у дома си и направили от кита един голям кораб. Направили в него много прозорчета и толкова дълго плували в морето, докато накрая станали моряци.

— Какво да правят обаче тия от нас, които ги разкъса дивият звяр? — попитали тези, които били разкъсани от дивия звяр.

Магьосникът им отговорил:

— Щом ви е разкъсал дивият звяр, няма как. Трябва да подскачате на един крак и да търкаляте главите си пред себе.

Тогава те започнали да скачат на един крак и да търка, лят главите си пред себе си. Като ги търкаляли така пред себе си, те се научили да играят на кегли.

— Е, да — казали на магьосника пленените от неприятеля, — но какао да правим ние, след като неприятелят ни плени?

Магьосникът им отговорил:

— Щом ви е пленил неприятелят, няма как! Ще трябва да се научите да летите и да отлетите от Неприятеля.

— Как ще летим, като не сме птици?

— Летете както знаете!

— Как да летим както знаем, след като изобщо не можем да летим? — отговорили му те.

— А защо не си направите балон? — посъветвал ги магьосникът.

— Ама че сме глупаци! — казали си те. — За малко щяхме да забравим за балона.

Тогава си наловили мехури от водата и полетели с балони.

Както си летели с балоните, те си казали, че е по-добре да летят с балони, отколкото да водят войни, сключили помежду си мир и заживели добре. Живейте си и вие добре! Пиша ви с голямото черно перо, което беше в началото, и завършвам с петно. Край!