Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (19)

Глава деветнадесета
в която Заека приключва с дипломата по най-прост начин

Шествието наближаваше. Овцете блееха, Мишките цвърчаха, Магаретата ревяха и Слоновете тръбяха. След това шествието спря. Зебрите образуваха дълга ограда, за да не може никой повече да се присъедини към шествието. Златните Фазани кръжаха из въздуха, а Пауна разпери своята дъга.

Кораба на пустинята, на чийто гръб седеше Заека с коронка от четирилистни детелини, се приближи до клетката и падна на колене. От очите му течаха сълзи — толкова мушици се бяха насъбрали в тях. Овцете престанаха да блеят. Мишките да цвърчат, Магаретата да реват и Слоновете да тръбят.

— Магарето веднага до магарешкия чин! — извика Папагала.

Магарето застана до магарешкия чин и наведе глава.

— Струва ми се, че не всички са се явили! — каза Папагала и веднага добави: — Ще видим!

Откъсна с човката си един лист със списъка на членовете на зоологическата градина и започна да ги извиква по имена.

— Антилопата!

Никой не се обади.

— Какво? Антилопата отсъства? Още веднъж извиквам Антилопата. Къде е скокливата Антилопа? Много хубаво! Скокливата Антилопа я няма. Значи скокливата Антилопа си мисли, че няма никакви задължения към Най-височайшия господар? Ще имам предвид, че скокливата Антилопа не се е явила и не виждам какво може да я извини.

Гласът на Папагала трепереше. Ах, как му трепереше гласът! След това той извика:

— Бълхата!

Изведнъж толкова много бълхи подскочиха нагоре, сякаш някой беше пуснал ракета. Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт извикаха от ужас. Колко много бълхи подскочиха нагоре само от гърба на техния Голям приятел! А колко други бълхи! А още колко съвсем други бълхи!

Папагала нежно каза:

— Бълхите са се явили в пълен състав! Отлично, бълхи! — После той взе да срича нещо от своя списък и каза: — Бялата риба, разбира се, пак я няма! Впрочем би искал само да отбележа, че водните обитатели не правят добре, като се откъсват така от нас и системно избягват да посещават нашите събирания. Не можели да дишат на суша! Това съвсем не е оправдание! Гребенестият Тритон, естествено, също го няма! Оставаше и той да е тук! Всъщност аз този Тритон ще го задраскам изобщо от нашия списък! Неговото име се произнася толкова трудно и не виждам защо трябва толкова да се напрягам, за да го произнеса, след като винаги, ама винаги отсъства! Уведомявам Най-височайшия господар, че задрасквам Тритона от нашия списък.

Заека лежеше на гърба на Камилата и по всичко личеше, че не слуша. Движеше си муцунката и мигаше с очи, сякаш цялото това тържество не го интересуваше.

— Елена! — извика Папагала.

Пет Елена излязоха пред строя. На главите си имаха красиви лопатки, ама толкова красиви, че Аничка Дребосъчето чак изръкопляска. За какво ли им служеха тези лопатки? Сламения Хуберт помисли, че Елените имаха лопатки, за да могат да си играят на вятърни мелници. Толкова им бяха красиви лопатките.

— Само някой да не се радва, че ви извиквам по азбучен ред, за да може например Тюлена да си поспи! Тюлене! Много добре ви виждам! Тюлене! Най-после се съвзехте, стига вече, де! Тюлене, изрично ви повтарям, че няма да извиквам уважаемите присъстващи по азбучен ред. Вие си мислите, Тюлене, че като сте чак на края на списъка по азбучен ред, можете да си поспите. Лъжете се, Тюлене!

Папагала отново прегракна. На Сламения Хуберт му се стори, че тази проверка е малко дълга, и затова вдигна ръка.

— Какво има? — попита Папагала.

— Моля, на мен ми прилоша и ми се иска да се разходя по коридора.

И на Аничка й прилоша. Шествието така силно миришеше, че й стана лошо.

— Пуснете вентилатора!

В този миг от шествието излетя една Гълъбица, а след нея се втурна един Ястреб. Гълъбицата полетя в кръг, а Ястреба я гонеше. Като летеше в кръг, а Ястреба я гонеше, се получи толкова силно течение, че на Аничка веднага й мина, а и Сламения Хуберт вече не искаше да излиза да се разхожда по коридора.

— Спрете вентилатора! — извика Папагала.

Тогава Гълъбицата престана да лети, а Ястреба престана да я гони.

Папагала захвърли листа със списъка на обитателите на зоологическата градина и каза:

— Струва ми се, че всичко това отегчава Най-височайшия господар.

— Ама че глупав Най-височайши господар си имат! — пошепна Аничка Дребосъчето на Сламения Хуберт.

— Чухте ли? — каза Папагала. — Дамата, която има зоологическа диплома, смята, че имаме глупав Най-височайши господар. Щом го казва дама, която има зоологически диплом, сигурно в това има нещо вярно. Маймуната защо прави гримаси? Да не би и вие да си мислите, че имаме глупав Най-височайши господар? Не бих ви съветвал! Нямате зоологически диплом, така че нямате и право да си мислите подобни неща! Какво изведнъж се разшумяхте? А може би и други обитатели на зоологическата градина си мислят, че имаме глупав Най-височайши господар? Никой няма право да мисли така, тъй като никой няма зоологически диплом. Склонен съм да допусна, че имаме глупав Най-височайши господар, но това не е най-важното. Ще запазите ли най-после тишина, или не? Лъва да не си мисли, че не го чух как изръмжа. Господин Лъва е също така надут, както и господин Орела! И двамата смятат, че някога са били господари на всичко живо. При всеки случай ви повтарям, че това е една съмнителна легенда и че господин Лъва, както и господин Орела би трябвало да я забравят. Само си представете, уважаеми присъстващи, какво щеше да стане, ако нашият Най-височайши господар беше Лъв или Орел. Хубаво щяхме да се наредим! Господин Лъва щеше да си разкъсва всеки, който му хареса, а господин Орела също щеше да си кълве всеки, който му хареса. Съзнавате ли какви права щяха да си присвоят господата двуноги и четириноги Хищници, ако ни владееше господин Лъва или господин Орела? Затова бъдете доволни, че имаме глупав Най-височайши господар. Нашият Най-височайши господар никога никого не е удушил или разкъсал. Докато се спазват неговите закони, в зоологическата градина няма нито да се души, нито да се разкъсва. Няма и това е! Да живее нашият Най-височайши господар! Който не е доволен, да мълчи и да си мисли каквото си иска! А сега по въпроса!

— Моля Най-височайшия господар да предаде дипломата на нашите ученици.

Папагала подаде на Заека един дебел и сочен лист, а на него беше дипломата на Аничка и на Хуберт.

Заека го подуши, преобърна го няколко пъти в лапичките си и накрая го изяде.

Сред шествието се чу шум.

— Тихо! — извика Папагала. — Никой да не е посмял да осъжда Най-височайшия господар!

Заека се огледа наоколо, за да разбере коя е причината за шума. Раздвижи муцунка и весело подскочи.

— Слава на Най-височайшия господар! — извика Папагала.

Заека отново подскочи. Така както подскачаше, от главата му падна короната от четирилистни детелини. Заека я подуши и отново подскочи. Сред шествието се чу сумтене и мърморене.

— Веднага да запазите тишина! — крещеше Папагала и блъскаше с клюн по кафеза.

Веднага се възцари тишина. Настъпи такава тишина, че Аничка Дребосъчето чак се уплаши, толкова тихо стана изведнъж.

И в тази голяма тишина се чу тих и трогателен звук. Този тих и трогателен звук беше хълцане. Кой хълцаше? Кой ли хълцаше?

Аничка Дребосъчето се заоглежда, а Сламения Хуберт също се огледа, за да види кой може да хълца. Както се оглеждаха, погледите им се спряха на Заека, който душеше короната от четирилистни детелини и хълцаше. Горкият Заек, така хълцаше! Сигурно защото изяде дипломата на дебелия и сочен лист.

Отново се дочу сумтене и мърморене. А когато Папагала извика да бъде запазена веднага тишина, сумтенето и мърморенето изведнъж престанаха. Заека отново подскочи. Подскочи, подуши короната от четирилистни детелинки и я изяде.

В този миг обаче настана такъв адски шум, че въобще не се чуваше Папагала, който крещеше веднага да бъде запазена тишина. Заека ужасен се огледа и хоп, скочи от гърба на Камилата и хукна да бяга. Не бяга дълго. Дотича до малката дупка под дървото, на което седеше в кафез Папагала, и изчезна в тази малка черна дупка.

Папагала кълвеше с човка по кафеза и викаше веднага да бъде запазена тишина. Когато накрая беше запазена, той извика, но толкова силно, че всички се разтрепераха.

— Обръщам внимание на уважаемите обитатели на зоологическата градина, че грешат. Нашият Най-височайши господар е по-умен, отколкото някои си мислят. Като изяде дипломата, той много добре знаеше какво прави. Просто сметна, че дамата, която го обяви за глупав, няма право на зоологическо свидетелство. Да, госпожо, нямате право на това! Затова, само затова нашият Най-височайши господар се пожертва и изяде дипломата. Всички видяхте каква жертва беше това от страна на нашия Най-височайши господар. Нима той не започна да хълца, след като изяде дипломата? Горкият Най-височайши господар се разхълца! Сигурно ще се разболее. Но това не е всичко! Господин Лъв и господин Орел, това не е всичко! Най-височайшият господар много добре знае, че някой си точи зъбите за неговата корона. Няма да споменавам имена, господин Лъв, господин Орел и т.н., но обръщам внимание на това, че Най-височайшият господар много добре знае кой си точи зъбите за неговата корона. Най-височайшият господар е по-умен, отколкото си мислите, уважаеми присъстващи. Пожертва се и изяде короната. Това не е ли умно от негова страна? Къде е сега короната? В корема на Най-височайшия господар, никой не може да му я отнеме, колкото и да си точи за нея зъбите. А ако искате да знаете, уважаеми присъстващи, как ще се разправя сега с вас, чуйте моята заповед. От името на Най-височайшия господар, всички по клетките.

Папагала се засмя и извика още веднъж:

— Всички по клетките!

А след това извика още веднъж и за последен път:

— Всички по клетките!

Настъпи пълно затишие. Всички обитатели на зоологическата градина, които бяха тук, наведоха глави и с бавна крачка се упътиха към клетките си.

Когато бяха вече заминали, Корабът на пустинята се надигна и тръгна с бавна крачка след останалите. При това от кутията на гърба му излизаше глас, който говореше сериозно и тъжно, така че Сламения Хуберт и Аничка Дребосъчето чак ги заболя:

„Вече отнесох вързопите тежки, които

кралят изпрати на годеницата своя в домът.

Сега на гърба ми седи Заека глупав присвито.

Как не може да падне и да загине по път!“