Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (17)

Глава седемнадесета
в която Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт ги изпитват

— Колко е едно плюс едно? — попита Папагала, който през това време беше малко пресипнал.

— Едно плюс едно е равно на две — отговори Сламения Хуберт.

— Какво? Две ли? — каза учудено Папагала и се изсмя с пълен глас.

— Да, едно плюс едно е равно на две — отбеляза Аничка Дребосъчето.

Папагала се смееше с пълен глас. След като се насмя до насита, той каза:

— Трябва да съобщим на конференцията тази весела новина!

И пак се разсмя с пълен глас. След като се насмя до насита, той каза:

— Такива ученици не бяхме имали досега!

После добави:

— Едно и едно е равно на чифт жълти обувки.

Този път Сламения Хуберт не можа да сдържи смеха си. Аничка Дребосъчето също се засмя.

— Колко прави едно плюс едно?

— Едно и едно е равно на чифт магарешки уши — отговори Сламения Хуберт.

Аничка Дребосъчето едва не прихна да се смее.

— Добре! — каза Папагала и престана да се ежи.

— Колко прави половин плюс половин?

— Едно — отговори Аничка.

Папагала страшно се наежи:

— Ако направите още петнайсет подобни грешки, ще съжалявате. Това е ужасно, това е ужасно!

Когато Папагала се наприказва, каза спокойно:

— Половин плюс половин е равно на чифт половинки обувки. Запомнете това и си седнете!

Аничка си седна на мястото. Не знаеше дали да плаче, или да се смее.

— Колко прави половин плюс половин?

Сламения Хуберт стана и отговори:

— Половин плюс половин е равно на едно яйце.

— Отлично! — извика Папагала. — Струва ми се, че все лак сте учили за днес. Преминавате от Аритметика в Астрономия!

При тези думи Папагала започна да надава страшни викове. Аничка Дребосъчето забеляза, че Магарето спи. — Когато Папагала започна да надава своите страшни викове, Магарето се събуди и виновно наведе глава.

— Премина от Аритметика в Астрономия! — извика Папагала на Магарето и продължи. — На Магарето изглежда му е все едно, че е преминало от Аритметика в Астрономия.

Тогава Магарето се опомни и дълбоко се поклони на Сламения Хуберт.

— Да не се повтаря повече това! — каза строго Папагала и попита Сламения Хуберт:

— Как мислите, какво са звездите?

— Звездите са светлини! — каза Аничка Дребосъчето.

— Госпожицата си мисли, че сме още в Аритметиката и можем да допускаме грешки… Госпожицата обаче се лъже! Вече сме в Астрономията и тук всяка грешка има огромни последици. Тъй като госпожицата направи грешка, падна една звезда. Това никак не е хубаво от страна на госпожицата. Би трябвало да се засрами.

— Звездите са… — каза Сламения Хуберт и се замисли какво ли могат да бъдат звездите в зоологическото училище.

— Добре. Звездите са — каза Папагала и добави: — не че това е грешно, звезди наистина има, те са, но какво са те?

— Звездите са мишки — пошепна Аничка на Сламения Хуберт.

Папагала изведнъж започна да се кланя на Аничка и каза:

— Отдавна не бяхме имали толкова скромен учен. Не само че не сте патентовали своя отговор, но и помагате с него на най-силния ученик. Преминавате от Аритметика в Природознание.

Докато казваше това, Папагала непрекъснато се кланяше на Аничка и от очите му течаха сълзи. Маймуната престана да прави гримаси и се преметна три пъти през глава.

— Какво е глухарчето? — нежно попита Папагала.

— Глухарчето е лисица с бяла опашка, от която пада пух — каза Аничка Дребосъчето.

— Колко хубаво, колко красиво! — казваше нежно Папагала, като от време на време пак се покланяше.

После той започна да задава въпросите си бързо един след друг. Отговаряше ту Сламения Хуберт, ту Аничка. Отговаряха бързо и Папагала веднага задаваше нови въпроси:

— Що е мълния?

— Мълнията е чекмедже, пълно със станиол.

— Що е къртица?

— Къртицата е охранено длето.

— Що е Млечният път?

— Млечният път е звездна ваканция.

— Що е залез?

— Залезът е лампион.

— Що е грах?

— Грахът е военен барабан.

— Що е плъх?

— Плъхът е опашка плюс набъбнала слива.

— Що е крастава жаба?

— Краставата жаба е ръкавица с един пръст.

— Що е гарван?

— Гарванът е петно на белия сняг.

— Що е езерото вечер?

— Езерото вечер е балон преди отлитане.

— Що е дървесна жаба?

— Дървесната жаба е камбанка.

— Що е сова?

— Совата е мегафон.

Ето така бързо задаваше Папагала един след друг своите въпроси и така бързо му отговаряха Сламения Хуберт и Аничка.

Папагала непрекъснато твърдеше, че всичко това е много красиво, казваше го нежно и все се кланяше. Също така от време на време той отронваше по някоя сълза.

Така както от време на време отронваше по някоя сълза, той малко се наежваше, но не така, както когато се сърдеше и казваше:

— Получавате зоологическа грамота!

След това се обърна към Магарето и му каза:

— Идете да съобщите на Най-височайшия господар, че двама ученици са получили зоологическа грамота. Да се устрои първокласно тържество. След това Най-височайшия господар ще връчи на учениците диплома. Никой да не отсъства от тържеството! Побързайте!

И така Магарето побърза и хукна в тръс.

— А сега да продължим. Къде прекъснахме? Ах, да, при каменната ера. Моля внимавайте! Какво е каменната ера? Каменната ера е една висока къща от тухли. Има четиридесет етажа и във всеки етаж има по дванайсет века. Първият век е векът на намазаните филии. Вторият век е векът на пролетта. Третият век… Не, всичко обърках. Извинете, дами и господа, вятърът ми разбърка лекцията за каменната ера.

Папагала започна да издава отчаяни крясъци. Докато ги издаваше, долетя Орела и кацна на едно високо дърво. Папагала така се ежеше, че на Орела чак свитки му излязоха пред очите.

— Да знаете случайно — каза Папагала, — че в последно време някои наши служители не изпълняват както трябва своите задължения? Да, за вас се отнася. И не се мръщете толкова, когато началник говори с вас. На ваше място щях да заровя главата си в пясъка. Не сте Щраус, така ли? Много хубаво! Как можете изобщо да се сравнявате с един Щраус? Той поне се засрамва и си пъха главата в пясъка. И не се самозабравяйте! Кой да е чирак в магазина мери по-добре сукно, отколкото вие днес мерихте с вашите двуметрови криле вятъра. Чиракът има само един дървен метър, докато вие имате двуметрови крила, а не сте способен да измерите като хората няколко километра обикновен северен вятър! Сбъркал сте поне с едно триста километра. Какво мога да си мисля за вас? Просто не изпълнявате задълженията си. Откъде-накъде аз да ви подсещам какво трябва да правите? Сигурно сте се нахвърляли по пътя на всеки срещнат пътник, за да му клъвнете шапката, а за вятъра хич и не ви е било грижа. Вие наистина ли си мислите, че някога сте били господар на всички животни? Смешно! Това са слухове, на които не би трябвало да обръщате ни най-малко внимание. Не мога да разбера как може да вярвате на разни измишльотини! Не проумявам как може да не ви интересува вятърът! И мен може нещо да не ме интересува. Ето например каменната ера. Мислите, че каменната ера много ме интересува ли? Но тъй като изпълнявам съзнателно своите задължения, аз я изучих. Я вижте колко дървета има наоколо и колко листа има по тях! Всичко това са моите проучвания на каменната ера. Да не мислите, че съм учил, за да си убивам времето? Сега половината от листата ги няма, а заедно с тях го няма и резултата от моята работа. Да не мислите, че ми е приятно да прекъсвам лекцията си, за да се занимавам с вас? Ако беше друг път — както и да е! Но днес, точно днес не трябваше да ме ядосвате така! Ще дойде Най-височайшия, да, Най-височайшия господар ще дойде! Треперите, нали? Да не би да искате да осведомя Най-височайшия господар какво сте направили? Най-настоятелно ви припомням, че трябва да измерите веднага вятъра, защото иначе лошо ви се пише! Отлитай веднага!

Орелът трепереше. Когато разтвори крила, той се разтрепери още повече, сякаш не беше сигурен дали ще го издържат. После се издигна и изчезна в далечината. Задуха силен вятър. Веднага обаче престана и в далечината се чу тръбене.

— Най-височайшия господар се приближава! — каза Папагала и почтително се поклони.