Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (25)

Глава двадесет и пета
в която Негърчетата са обхванати от голяма тъга

Колко странно търчаха тези малки Негърчета!

Търчаха така, че последните прескачаха първите и след като бягаха известно време, първите прескачаха последните.

— Жалко, че не мога да ви прескоча — каза Аничка Дребосъчето, която беше отзад.

— Никого не бих съветвал! — отговори й Сламения Хуберт, който бе отпред.

Но не стана нужда Аничка Дребосъчето да прескача Сламения Хуберт и Сламения Хуберт да прескача Аничка Дребосъчето. Малките Негърчета, които търчаха и се прескачаха, като последните прескачаха първите, а първите — последните, изведнъж престанаха да търчат и да се прескачат.

Най-големия брат зарови пръсти в къдравата си коса и взе да нарежда:

— Изчезна ни добрият дух! Изчезна ни добрият дух!

— Кой е добрият дух? — попита Аничка Дребосъчето.

— Добър дух е всеки наш гост — отговори й Най-големия брат.

— За Заека ли плачете? — попита Аничка.

— Засега не плачем, засега само нареждаме — каза Най-големия брат.

Наистина засега те не плачеха, а само нареждаха. Ето как нареждаха:

Добър дух, яко дим,

не оставяй да скърбим,

кажи една дума блага,

щастието да не бяга,

тука, тука ти ела,

за да се развеселя!

Най-големия брат взе да чертае кръгове по пясъка.

— Защо чертае кръгове по пясъка? — попита Аничка Дребосъчето Сламения Хуберт.

— Сигурно прави заклинание — отговори й Сламения Хуберт.

Най-големия брат наистина правеше заклинание. Заклинаше добрия дух. Ето как го заклинаше:

На море ли си, или на суша,

о, върни се, добър дух, послушай,

о, ела, ела сред нас,

да не гасне огънят ни час,

добър дух, върни се в нас!

О, заклевам те за пръв път аз!

После Най-големия брат взе да чертае нови кръгове по пясъка и отново да заклина добрия дух. Ето как го заклинаше:

На море ли си, или на суша,

О, върни се, добър дух, послушай,

о, ела, ела сред нас,

да не гасне огънят ни час,

добър дух, върни се в нас!

О, заклевам те повторно аз!

После Най-големия брат пак взе да чертае кръгове по пясъка и пак заклинаше добрия дух. Ето как го заклинаше:

На море ли си, или на суша,

О, върни се, добър дух, послушай,

о, ела, ела сред нас,

да не гасне огънят ни час,

добър дух, върни се в нас!

О, за трети път кълна те аз!

Но Заека не се върна.

— Добрият дух не се върна — занарежда Най-големия брат. Като занарежда той, занареждаха и По-малките братя, а накрая занарежда и Най-малкия брат.

След като се нанареждаха достатъчно, Най-големия брат измъкна от джоба си едно шишенце и заплака. Плачеше така, че пускаше в шишенцето по една сълза първо от дясното око, а след това от лявото. После втора сълза от дясното и втора от лявото, а после трета, четвърта и пета. Толкова дълго рони в шишенцето сълзи, докато то цялото се напълни.

По-малките братя също плачеха и ронеха сълзи в шишенцата си. Рониха ти толкова дълго, докато шишенцата им целите се напълниха. Накрая плака и рони сълзи в шишенце и Най-малкия брат. Тъй като имаше малки сълзи, той дълго ги рони, защото шишенцето все още не беше пълно, така че Най-малкия брат трябваше дълго да плаче и дълго да рони сълзи, за да напълни шишенцето.

На Аничка й стана жал за тези Негърчета, които ронят толкова сълзи и толкова много плачат. И тя отрони една сълза, само че не в шишенце, а върху скалата.

— Не си струва да се ронят сълзи по скалите! — каза Най-големия брат и със съжаление гледаше отронената от Аничка сълза.

Както я гледаше, сълзата взе да се разлива и да се издига към небето. Когато се издигна чак до небето, слънцето се опря в нея и на небето светна малка дъга, ама толкова малка, просто като малко гребенче от дъга. Когато дъгата светна, Най-големия брат се засмя и каза:

— ДОБРИЯТ ДУХ СЕ ПОМИРИ С НАС.

Когато Най-големия брат се засмя на малката дъга, всички малки Негърчета също се засмяха, и то така, че чак зъбите им лъснаха. След това взеха да се смеят все повече и повече. Белите им зъби проблясваха, а големите им устни правеха клап! клап!

Така както се смееха, Най-големия брат им каза, че е време да се хванат за работа.