Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (20)

Глава двадесета
в която Папагала полудява и издава на Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт една голяма тайна.

— Добре, че си отидоха! — каза Аничка Дребосъчето.

— Защо? — попита Сламения Хуберт.

— Тази Маймуна толкова ми стискаше ръката, че чак болеше.

— А на мен пък вече не ми се седи на чин! — каза Сламения Хуберт.

В този миг Папагала започна всячески да си върти главата и беше много смешно да го гледаш как всячески си върти главата.

— Изглежда, че не може да се примири с нещо — отбеляза Аничка.

— Аз съм Тигър! — извика Папагала и взе да полайва. Както полайваше и подвикваше, той така се блъскаше о клетката, че чак перушина се разхвърча от него.

— Полудял е! — каза Сламения Хуберт.

Папагала легла с краката нагоре и заподвиква:

„На, на, нааа —

знаех ябълка една.

 

Хица, хица, хица —

не бе ябълка, а птица.

 

Джав, джав, джав —

бе орел десетоглав!

 

Ой, ой, ой —

как бе тежък той.

 

Худра, худра, худра —

сдъвка кило пудра.

 

Дърло, дърло, дърло —

влезе в кривото му гърло.

 

Крааа, крааа, крааа —

моли докторааа.

 

Кво, кво, кво —

да го мия със какво?

 

Щиии, щиии, щиии —

бърка доктора с клещи.

 

Бре, бре, бре —

вече е добре!“

Папагала се търкулна на другата страна и продължи да се люлее.

— Наистина май полудя — каза Аничка.

А Папагала все така се люлееше, като от време на време пропяваше:

„В езерото падна

щука гладна.

Там шаран един

я налапа като млин.

Червей го видял

и го глътнал цял.“

После Папагала започна да мърмори още по-луди неща и Аничка го съжали. Той крещеше, че е научен речник, а също така и аритметика. Накрая пък изкрещя, че е симпатично мастило и че трябва да го сгреят над печката, за да се появи на хартията, където е написано как човек може да попадне от зоологическата градина в царството на куклите.

— Бих искала да съм в царството на куклите — каза Аничка Дребосъчето.

— Не бих имал нищо против царството на куклите, ако знаех как се отива там.

— Папагала знае как — каза Аничка Дребосъчето.

— Нима не виждате, че е полудял?

— Може би знае, въпреки че е луд.

— Знам! — крещеше Папагала.

— Тогава ни кажете как се отива в царството на куклите! — помоли го Аничка.

— Няма да ви кажа, не бива да го казвам, това е голяма тайна.

— Тъй като сте полудял, можете да ни издадете тази голяма тайна — каза Сламения Хуберт.

— Няма да ви кажа! — съпротивляваше се Папагала.

— Но ние искаме да знаем — държеше на своето Сламения Хуберт.

— Щом като искате да знаете, ще го узнаете — каза Папагала.

— Ще ни кажете ли? — попита Аничка.

— Няма да ви кажа! — отговори Папагала.

— Тогава как ще научим тайната?

— Много просто — каза лудата птица.

— Как много просто?

— Така, че нищо няма да ви кажа, а вие все пак всичко ще научите.

— Какви налудничави неща приказва! — отбеляза Сламения Хуберт.

— Само ми откъснете едно перо и ще видите, че това перо веднага ще ви напише как се отива в царството на куклите.

Но изобщо не стана нужда Сламения Хуберт да къса перо от полуделия Папагал. Докато подскачаше и се люлееше в клетката, от него се откъсна едно красиво цветно перо. И докато Папагала подскачаше и се люлееше, красивото цветно перо се хлъзна от кафеза и падна на дългия училищен чин, където седяха Сламения Хуберт и Аничка и се чудеха откъде ли ще могат да минат за царството на куклите.

Когато перото падна на дългия училищен чин, Сламения Хуберт го хвана и зачака перото само̀ да започне да пише.

Наистина перото започна да пише с едно красиво цветно мастило. То написа:

„Ще намерите вий тих кът благодарствен,

дето глас на звяр не ще ехти —

в този тих кът ще откриете врати,

а зад тях е кукленото царство.“

— Какво чудотворно перо! — извика Аничка.

— Да, но къде е този тих кът? — навъсено каза Сламения Хуберт.

— Ще трябва да го намерим — помисли Аничка.

— Търсете в такава огромна градина някакъв си тих кът! — каза сърдито Сламения Хуберт.

Но Аничка Дребосъчето не мислеше колко е трудно да намериш в такава огромна градина едно кътче, където да има врата, а все гледаше към красивото чудотворно перо, което само пишеше с такова красиво цветно мастило. И тъй като Сламения Хуберт разсъждаваше в каква посока трябва да тръгнат, за да намерят оня тих кът с вратата към царството на куклите, Аничка Дребосъчето взе в ръка красивото чудотворно перо. Но щом като го взе в ръка, красивото чудотворно перо написа:

„Вървете все по този пясък близко.

Там, дето ниското фонтанче плиска,

там е и оня тик кът благодарствен

с врати към кукленото царство.“

Сламения Хуберт се зарадва, че няма да има нужна да мисли повече в каква посока трябва да тръгнат, за да намерят онова кътче, а и Аничка Дребосъчето се зарадва, защото красивото чудотворно перо й издаде посоката, в която трябва да тръгнат.

И те тръгнаха по ситния пясък.