Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (39)

Глава тридесет и девета
в която Аничка Дребосъчето разказва какво има на пашата

Едва господарите са докарали сеното и зората пуква, а говедарят изплющява с дългия си камшик.

— Маневри! — казват си децата и изтичват на мегдана.

Помпата скърца, но войниците ги няма. Войниците са далеч, чак там, дето тътне гръмотевица, а пукотът е близо. Той минава от двор на двор, изчезва зад някой ъгъл и докато стигне до кладенчето, вече е кратък като цамбуркане.

След това всички порти се отварят. Чува се скърцане, но не като от помпата, а като от стара макара на геран, с която се вади вода. Когато скърцането спре, портите са широко отворени и някой гъсок излита нагоре. Но едва издигнал се и изкрякал над цялото село, той пада на земята, проточва шия и съска. От всички порти изскачат гъски и започват да крякат. Някои от тях се излитат нагоре, но веднага след това падат на земята, проточват шия и съскат.

Гъсарките тичат насам-натам и гонят гъските по-далеч от портите, за да не цапат. И от параклиса ги гонят. Гонят ги по шосето към стърнището. Всяка си носи по една баничка и гребенчетата им падат от главите. Като отхапят от баничката и си оправят гребенчетата, те замахват с пръчките си и изчезват в праха, който се е вдигнал от шосето.

А говедарят стои на мегдана и свири. Свири някоя стара песен, която всички знаят. Всички знаят ето тази песен:

Пролет иде,

слънцето блести,

птици, птици пеят

и дървета зеленеят,

всичко пак цъфти.

Другият куплет обаче никой не го знае. Затова говедарят го изпява. Той пее:

Китчице уханна,

от живовляк си била,

ти ухаеш във венците,

дето светят по главите

и жетварските чела.

След това говедарят отново засвирва.

Докато свири, на мегдана излизат кравите и започват да мучат. Сивушката отхвърля задните си крака нагоре и подскача. Като подскочи, и всички теленца започват да гладуват. Черната крава ги гледа изкъсо и току блясва с очи. После извърта глава, като че ли иска да набучи някого на рогата си, и се облизва с розовия си език. Тръгва бавно и замислено, а теленцата тичат напред и продължават да лудуват.

След това на мегдана излизат кравите от цялото село.

Смесват се, като че ли всички принадлежат на един стопанин, но всяка мучи различно. Някои само късо, други дълго, като че ли пеят или пък вият.

Говедарят вече не свири. За последен път изплющява, като развърти над главата си дългия камшик и тръсне ръка. И се чува пляс! Когато овчарят развърти над главата си камшика и после тръсне ръка, вените на челото му изпъкват. Синовете му пък имат малки, съвсем малки камшици, избързват пред добитъка и си пляскат във въздуха.

От пътя отново се вдига прах, а кравите вървят една до друга и се блъскат. Като отминат, овчарката изкарва козите и овцете. Носи под ръка налъми и една жилетка, защото сутрините са вече хладни.

После на мегдана утихва.

Децата се връщат пред портите и си играят. Момчетата размахват ръце над главите си, все едно че пляскат. Когато ударят някого, се чува плач. Стопанката излиза на двора и започва да се сърди. Докато се сърди, момиченцето спира да плаче, а момчетата се присвиват зад оградата и търсят из копривата изпопадали рошкови. На един трън е кацнал търтей и бръмчи с дебел глас.

След това момчетата хукват да видят какво става на пашата. Поспират се край гьола, ловят попови лъжички и ги пускат в ямичките, които са напълнили предварително с по няколко шепи вода. Пръскат праха с вода и правят от него кюфтета.

Когато някой мине наоколо, момчетата го поздравяват.

А наоколо минава един луд с чадър. Усмихва се на момчетата и си носи чадъра, като че ли ще вали дъжд. Така върви из целия окръг, носи си чадъра и се усмихва. Никога на никой не прави зло и момчетата поздравяват и него. Като отмине, те си шепнат, че не е в ред. Да не си в ред значи да ходиш непрекъснато от село в село с чадър и да се усмихваш. Обущарят от градчето също ходи от село в село с чадър и се усмихва, обаче не е луд. Не е луд, тъй като разнася обувки по селата и взима мярка на хората. Понякога пуши и пура. Той не е луд. Лудият нито разнася обувки, нито взима мярка на хората, само ходи с чадъра си и се усмихва. Затова е луд.

На шосето край гьола е хубаво. На пашата е още по-хубаво. Кравите си пасат спокойно и не вдигат кон знае колко врява. Само когато на шосето изсвири автомобил, се оглеждат, а някои се плашат. Побягват към шосето и им се иска да се върнат в къщи. Момчетата на говедаря побягват след тях и ги връщат обратно. Останалите момчета също им помагат.

Пашата е весела, а стърнищата са тъжни. Полето е празно и стърнищата са се проточили надалеч, чак до гората. Добре, че по стърнищата има гъски, иначе щяха да бъдат много тъжни и из тях щеше да свисти само вятърът. Но още не е почнал да свисти. Днес е хубав син ден, стърнищата стоят спокойни, а щурците свирят.

След това идват момчетата и започват да разглеждат говедаря с любопитство. Когато говедарят има лошо настроение, шапката му е нахлупена до челото и той гледа в една точка. Извиква на момчетата да си вървят по пътя и да не зяпат. Натъпква лулата си. Като я натъпче, той побутва шапката зад ухото си и си изтрива потта. Настроението му веднага се повишава.

Когато има добро настроение, момчетата сядат в кръг около него, за да чуят какво ще им разкаже. Преди да започне да разказва, говедарят отпраща своите синове да гледат стадото, докато пасе, и чак после започва разказа си.

Той разказва как циганите идват посред нощ и крадат кокошките на хората. През нощта те отвеждат конете от конюшнята и за да не се вдига шум, им овързват копитата с парцали. Стопанинът се пробужда и стреля във въздуха. Тогава циганите побягват и така конят е спасен.

Говедарят разказва също как ходил с музиката и как свирил по съборите на флигорна.

Веднага след това той изсвирва една песен:

Да се движим, кости мои,

в къщи имам двойни.

Момчетата молят говедаря да им изсвири още нещо, а после да им го изпее. Той им изсвирва нещо, а после им го изпява.

Тъжна новина

вчера тук премина,

че мома една,

станала е монахиня.

И казва:

— Когато излезе от манастира, ще изпеем и втория куплет.

— Още ли не е излязла? — питат момчетата.

— Още не! — ще каже говедарят.

— А кога ще излезе от него? — питат момчетата.

— Когато поизсъхне след дъжда — казва говедарят и се смее.

После изсвирва и изпява ето тази песничка:

Как успях да се вредя

със жилетка от града!

 

„На кого ще я дадете

вие по-добре кажете?“

 

„Ще я дам на дядо!“

 

„Той е старче белобрадо!“

 

„Ще я дам на леля!“

 

„Леля, сякаш е къделя!“

 

„На смъртта тогава ще я дам!“

 

„Но смъртта ще я превърне в плам!“

 

„Вече знам, вече знам

на кого да я предам —

ще я взема сам!“

Или пък говедарят изсвирва и запява ето тая песен:

Синьо шило сред шилата

не стояло във торбата!

 

Обущаря посетило.

Той му казал: „Ти си гнило!“

 

„Да не взема да заплача?

Ще отида при шивача!“

 

„Щом не ме желаеш, този час

при шивачката ще ида аз!“

 

Оттогава всеки ден

то е ту при нея, ту при мен!

След това говедарят казва на момчетата да го оставят на мира и те един по един се изнизват. Изнизват се към шосето и отиват да причакат раздавача.

Раздавачът има красива шапка и се движи на колело. На гърба му виси голяма черна чанта и в нея има всичко. В нея има картички с най-сърдечни поздрави и целувки. Има и писма, в които пише, че бабата е болна и няма да дойде. Говедарят не получава никога и от никого нито картичка, нито писмо. Но въпреки че не получава никога и от никого нито картичка, нито писмо, той пита раздавача какво ново има. Раздавачът слиза от колелото, за да не върти по баира, и казва, че е целият вир-вода — толкова е горещо. След това съобщава къде какво ново има.

Раздавачът знае всичко. Пътува от село в село и навсякъде научава всичко ново. Всички го обичат и го очакват с нетърпение.

После раздавачът заминава и в селото бие пладне. Говедарят изплющява с камшика и момчетата му хукват да събират целия добитък по пасбището. Подкарват го към къщи. По шосето се вдига прах и всички порти се отварят. Кравите бързат към къщи, за да могат стопанките да ги издоят. Млякото църка в каните, прави пяна и мирише на хубаво.

Понякога се случва голямо нещастие. Някоя крава се надува и много я боли.

Тя ляга и започва така да плаче, че на всички им се напълват очите със сълзи. Стопанинът се вайка, че ще им отиде кравата, и все ходи до обора да види дали не й е минало на кравичката. И останалите кравички са тъжни и се боят. Дори не мучат, а само въртят глави, за да гонят мухите. После на кравичката й минава и тя заспива. Когато следобед говедарят изплющи с камшика на мегдана, кравичката си остава в къщи. Тя е сама в целия обор и цялото семейство ходи да я наглежда. Всички се радват, че й е минало. След това пак си тръгват по работата и всичко е наред.

Изведнъж застудява. Над пасбището има една голяма кариера и там не свисти вятър. Иначе свисти из всички стърнища. По небето цял следобед се гонят облаци, но нито капка не капва от тях. Навсякъде е тъжно. И тъй като е тъжно, момчетата събират изсъхнали бурени и си запалват огън.

Когато момчетата си запалят огън, изведнъж навсякъде настъпва есен. Лястовичките от цялата околност се подреждат в редици и отлитат за далечни страни. Гнездата им са празни, а момчетата прескачат огъня, пекат картофи и ръцете им са замръзнали.

Говедарят пее следната песен:

Есен, замислена есен,

пак носиш дъждовни нощи!

Много те молиме, есен,

почакай седмица още!

 

Дето да влезеш ти, есен,

сив е денят и разплакан,

много те молиме, есен,

седмица още почакай!

 

Лято, върни се обратно,

че те обичахме много,

подир година, златно,

ще дотлее нашият огън.

 

Ако не като газениче,

като пламъче ще замира,

като вода, кога изтича,

като музикант, кога свири.

 

Свиреше тъжно вчера,

свири още по-тъжно днеска.

Ах, цигуларят неспиращ,

туй е съдбата човешка.

 

Есен, замислена есен,

не носи ни дъждовни нощи.

Много те молиме, есен,

почакай седмица още!

Но есента повече не чака. Един ден тя пристига и се настанява навсякъде. Дърветата отърсват глави и губят листата си. Сутринта идва късно и е съвсем къса. Вали. Есен е.

И край на пашата!