Витезслав Незвал
Аничка Дребосъчето и Сламения Хуберт (24)

Глава двадесет и четвърта
в която Аничка Дребосъчето отива при Негрите

Аничка Дребосъчето няколко пъти се обърна и махна с ръка на Сламения Хуберт. Той обаче се мръщеше и не и обръщаше внимание.

Аничка тръгна по голите и изпръхнали скали, после се спусна в една долина, след това отново вървя по голите и изпръхнали скали, а накрая отново се спусна в една долина. Когато накрая се спусна в долината, съгледа една голяма палатка, около която тичаха множество малки черни хора и странно подскачаха. Тези, които свиреха и се харесваха на Аничка Дребосъчето, все още свиреха и й харесваха.

Аничка се присви и не тръгна към палатката, около която тичаха множество малки черни хора, а тръгна към музиката, дето така хубаво свиреше и толкова й харесваше.

В този миг обаче я забеляза този, който движеше ръце, за да показва на останалите как трябва да свирят. Когато я съгледа, махна така чудновато с ръце, че тези, които свиреха, престанаха да свирят, а той извика:

— Пристигнаха туристите!

Когато извика, че са пристигнали туристите, от палатката изскочиха толкова много малки черни хора, че Аничка Дребосъчето чак се изплаши, защото всички тези малки черни хора бягаха към нея.

А пък този, който показваше на останалите как трябва да свирят, отново махна с ръце, но този път малко по-иначе и тези, които свиреха, отново започнаха да свирят, но също малко по-иначе. Свиреха така бързо, както малките черни хора бягаха от палатката.

Те бягаха като мравки и когато стигнаха до Аничка, наобиколиха я в кръг, като танцуваха така бързо, както свиреше музиката.

Като се натанцуваха, този, който показваше на останалите как трябва да свирят, пак махна с ръце, музиката престана да свири и от палатката изскочи Заека. Аничка го позна. Как нямаше да го познае! Та това беше същият онзи Заек, който седеше на гърба на техния Голям приятел и изяде дипломата.

Аничка се зарадва, че това беше същият онзи Заек, който изяде дипломата, и понеже той се изправи пред Аничка на задните си лапи, тя го вдигна за ушите и го притисна към себе си.

Когато го вдигна и притисна към себе си, до Аничка пристъпи този, който показваше на останалите как трябва да свирят, и каза:

— Добре дошли! Ваши Негърчета.

След като така хубаво я посрещна, Аничка му отговори по най-хубавия начин, който успя да измисли:

— Благодаря ви! Ваша Аничка.

— Очаквахме, че ще пристигнете със забавния експрес.

— Значи затова го разкъсахте!

— Не сме го разкъсали затова.

— А защо го разкъсахте?

— Защото никой не пристигна с него.

— А откъде знаехте, че ще пристигнем?

— Научихме.

— Откъде научихте?

— От дипломата.

— Как се е озовала дипломата тук?

— Заека я изплю.

Аничка Дребосъчето притисна Заека до сърцето си, а той я гледаше мило и целият се тресеше.

— Никой да не му причинява зло! — каза тя, като го погали.

Този, който показваше на останалите как трябва да свирят, каза:

— Нито косъм да не падне от главата му!

От множеството малки Негърчета изскочи един и каза:

— Ето един косъм от главата му. Аз обаче не съм го отскубнал!

— Тогава кой му го е отскубнал? — каза този, който показваше на останалите как трябва да свирят.

— Може би все пак някой му го е отскубнал — каза Аничка — и не иска да си признае.

— Ако го беше отскубнал, сигурно щеше да си признае. При нас всеки всичко си признава.

— Добре, но защо тогава има отскубнат косъм?

— Кой от вас знае защо тогава има отскубнат косъм? — попита този, който показваше на останалите как трябва да свирят.

— Аз знам защо — каза този, който донесе отскубнатия косъм.

— Как се случи това?

— Случи се така — каза малкото Негърче. — Тъкмо бях на пост при дупките. Минавах от дупка на дупка и внимателно следях дали някой не се готви да ни нападне. Така както следях, дочух силно пръхтене. „Стой или ще стрелям!“ — извиках аз, но в този миг от дупката изникнаха два дълги мустака. След тях от дупката се появи Заека. Никога не бях виждал Заек, който да се суети така, както се суетеше този Заек. Така се суетеше, че беше чак смешно, при това толкова много скимтеше. Понеже скимтеше така, аз се уплаших да не е болен, отдръпнах се зад една скала и наблюдавах какао ще прави Заека. Той се посуети още малко и така, както се суетеше, нещо му се подаде от устата. Това нещо беше голямо и Заека изглежда се суетеше, защото не можеше нито да го глътне, нито да го изплюе. Най-накрая го изплю. Но като го изплюваше, голямото нещо изскубна мустака му и той падна на земята. Ето този косъм.

— Значи никой не му е отскубнал косъм — каза този, който показваше на останалите как трябва да свирят.

— Много се радвам — каза Аничка, — че никой не е изскубнал косъма на Заека. Но кой сте вие?

— Аз съм Най-големия брат — отговори й този, който показваше на останалите как трябва да свирят.

— А кои са останалите?

— Останалите са моите По-малки братя — каза Най-големия брат.

— Ами този мъничкият, който е бил на пост край дупките?

— О, това е нашият Най-малък брат.

— Много ли братя имате?

— След малко ще пристигне товарният влак и ще докара още десет.

— А откъде ще ги докара?

— От работилницата.

— Ами вие откъде сте?

— И аз съм от работилницата — каза Най-големия брат.

Аничка Дребосъчето беше много доволна, че Най-големия брат й обясни всичко така хубаво. Тя каза:

— Радвам се, че съм сред вас!

— А къде е вашият брат? — попита Най-големия брат.

— Аз нямам брат.

— Как така нямате брат?

— Родила съм се без брат.

На Най-големия брат му беше чудно, че Аничка Дребосъчето се е родила без брат. Попита я:

— Тогава кой е този брат, който трябваше да пристигне с вас?

— Той не е брат.

— Тогава какъв е?

— Това е Сламения Хуберт.

Най-големия брат подсвирна с уста — толкова голямо беше учудването му. Неговият Най-малък брат, онзи който бе на пост край дупките и намери заешкия косъм, също си подсвирна — толкова голямо беше и неговото учудване.

— Добре, къде е тогава Сламения Хуберт? — попита Най-големия брат.

— Той е сред скалите!

— Защо е сред скалите?

— Беше го страх от вас.

Щом Аничка Дребосъчето каза, че Сламения Хуберт се е страхувал от Негърчетата, всички подсвирнаха — толкова голямо беше учудването им. Но едва подсвирнали от учудване, те отново се учудиха, при това много повече, така че пак подсвирнаха. Защо се учудваха? Защо ли се учудваха?

Те се учудиха на едно много чудновато нещо. От една скала скочи Сламения Хуберт, изправи се на ръцете си и побегна към тях. Аничка вече се изплаши, че отново са пуснали тока и Сламения Хуберт ще трябва да бяга на ръце като с крака. Скоро обаче позна, че не бяха пуснали тока, защото Сламения Хуберт изведнъж се преметна, изправи се на крака и каза:

— Не съм се страхувал от вас! Ако някой си мисли, че съм се страхувал, ще му обявя дуел!

Всички малки Негърчета подсвирнаха, а Сламения Хуберт каза:

— Да се обадят всички, които си мислят, че ме е страх от тях! Веднага ще им обявя дуел!

Никой не се обади. И все пак някой се обади. Това бе Аничка Дребосъчето:

— Мислех си, че ви е страх!

— Още ли си мислите така?

— Вече не си мисля така.

Аничка Дребосъчето се радваше, че Сламения Хуберт няма да и обяви дуел, а и Негърчетата се радваха, че Сламения Хуберт няма да обяви на Аничка дуел. Също се зарадваха, че Най-големия брат веднага каза на Сламения Хуберт:

— Добре дошли! Ваши Негърчета.

А Сламения Хуберт му отговори:

— Благодаря ви! Ваш Сламен Хуберт.

Тогава Най-големия брат отново замаха с ръце, По-малките братя засвириха, а Най-малкия брат запя:

Най-младият съм аз,

най-младият съм аз,

аз съм най-малкият брат,

щом съм най-малкият,

значи съм най-млад,

така че съм най-малкият брат,

затуй диря дупки като каци,

а тях растат сега мустаци,

щом съм най-млад,

значи съм най-млад,

за всички съм Най-малкия брат!

Хау, хау, хау, и мустаци там!

Хау, хау, хау, пушката насам!

Хау, хау, заповядвам аз!

Хау, хау, стрелям аз във вас!

Хау, хау, хау,

ха мустаци там!

Хау, хау, хау, пушката насам!

Празни гилзи, пачки!

Само на три крачки

не улучих аз!

Докато Най-малкия брат пееше, Заека изведнъж взе да трепери от ужас и преди Аничка Дребосъчето да се е усетила, той скочи на земята и хукна да бяга.

Най-големия брат престана да маха с ръце, По-малките братя престанаха да танцуват, а Най-малкия брат престана да пее. Всички хукнаха след Заека. Аничка Дребосъчето хукна след тях, а Сламения Хуберт също хукна след тях.