Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (59)

2

След като напусна стаята на Сам и остави физиотерапевтите да си свършат ежедневните задължения, Джули се оттегли в стаята си и легна върху леглото — размисляше за следващата си стъпка при Сам.

Колкото повече мислеше, толкова повече се убеждаваше, че нещо оставаше погребано дълбоко — може би безнадеждно — в паметта на Сам. Несъзнателното при Сам достигаше все по-дълбоко и по-дълбоко.

Може би отговорът беше вътре във вулкана.

Споменът сигурно бе толкова дълбоко погребан, че Джули не би могла да го достигне случайно. Трябваше да знае точно къде да гледа.

Какъв можеше да е той? Кой спомен можеше да бъде толкова ужасен, че Сам да го зарови толкова дълбоко? Дали щеше да покаже това, което й е причинил Лиам — или нещо друго? Или пък беше нещо съвсем различно?!

И отново Джули си припомни споменаването в онази статия на факта, че пожарът се бе разпространил от мазето.

Дали си бе играла с кибрит онази вечер?

Или пък Сам се е опитала да имитира експериментите на сестра си и бе запалила искрата? Това ли потискаше?

Разтърсена, Джули скочи и тръгна към вратата. Влезе в коридора, огледа го, чудейки се накъде да тръгне. Искаше да бяга. Изпита желание да е бегачка. Така можеше да изтича навън и си избере пътека през Файлингдейлс и да бяга през мочурищата, докато забрави тези раздиращи вътрешностите й мисли. Но знаеше, че дробовете й щяха да се предадат много преди да утихнат ендорфините й.

Сети се за кутията в гардероба на Сам. Толкова искаше да види съдържанието й, но знаеше, че ще има нужда от отвертка или нещо подобно, за да я отвори. Опипа ключа в джоба си и погледна надолу по коридора към затворената врата на кабинета на Итън.

Защо не? Какви други съкровища се криеха в онзи заключен стенен шкаф?

Може би още информация за пожара… или пък нещо, което ще успокои страха, който я гризеше отвътре. Итън беше още в селото и щеше да чуе колата му.

Минути по-късно вече беше заровила глава във второто чекмедже. То съдържаше в по-голямата си част най-вече кореспонденция от началото на седемдесетте с животозастрахователните компании след пожара, плюс компанията, застрахована ги срещу пожар, писма, уреждащи ипотеката, продажбата на мястото, където се е намирала къщата…

Събрани накуп всички подробности, следващи една трагедия. Но защо ги е заключил?

Освен ако не е имал къде другаде да ги държи.

Джули прехвърли и останалите папки. Още кореспонденция с давност от двадесет и няколко години. Боже, нима Итън не хвърляше нищо? Бърз поглед в последната папка — толкова тънка, че приличаше на празна — и ще се прехвърли в последното, трето чекмедже. Нещо бяло в дъното хвана окото й. Тя се пресегна и измъкна сгънато парче хартия, запечатано със старо пожълтяло тиксо.

Не се поколеба. Тиксото и без това се разпадаше.

Първото нещо, което видя, когато разгъна листа, бе логото на Общинската болница в Милбърн Вали. Под него прочете „Лабораторни изследвания“. После името на Натан Гордън и думите „Анализ на сперма“.

Количество сперма        — 14,000 — сперма на куб.см

Двигателна способност — 20%

Жизнеспособност — 20%

Морфологични форми — 30% нормални

Диагноза — функционално стерилен

Стерилен? Как можеше Натан да бъде стерилен? Той беше баща на две близначки! Трябваше да има някаква грешка. Никой не си прави спермограма, ако не е загрижен за своята плодовитост или пък току-що е минал през вазектомия. Тя провери датата и бе шокирана, когато я видя.

Един месец преди да се родим!

Техният баща е знаел, че не е стерилен — та нали жена му е бременна с първото им дете — или в този случай с двете им деца! Защо ще си прави вазектомия, преди да роди жена му?

Съвсем ясно е, че не би го направил. Ще изчака докато свърши бременността и децата му се родят живи и здрави, и чак тогава ще се подложи на операцията. Но никога по време на бременността.

Освен ако не…

Джули едва не изпусна листа.

Освен ако не е подозирал, че някой друг може да е бащата.

О, боже, не!

Но щом Натан Гордън не е техен баща, тогава кой е?

Незабавно в ума й изскочи едно име.