Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (3)

2

Джули придърпа наочниците на шлема върху очите на господин Хендерсън и нагласи черните гумени пръстени.

— Удобно ли е?

— Колкото може да се очаква — кимна той.

Честен отговор, констатира тя. Хендерсън приличаше на прекомерно пораснало хлапе, попаднало в игрална зала и готово да си играе на „Виртуални войници“. Шлемът, който му дадоха, беше тежък и неудобен. След двадесет-тридесет минути се появяват болки в областта на врата му. Изследователският инструмент явно не е бил подлаган на разкрасяване и олекотяване за комерсиални нужди. Металният шлем, целият обрамчен с кабели, беше стереоскопичен и стереофоничен, снабден с триизмерни биокулярни очила с отделен монитор за всяко око и с чифт широкообхватни слушалки. А и не пасваше твърде добре на главата на господин Хендерсън. Беше висок и мършав, с удължен череп, върху който не би могло да се закрепи каквото и да е оборудване — особено от този вид. Но някак си успяха да се справят.

Великолепно, помисли си тя. Казах им, изпратете човек, на когото да демонстрирам екипировката, и те ми изпращат Лърч от семейство Адамс.

Но поне проявяваше интерес към нейните изследвания — очевидно беше прочел всички статии, които бе изпратила, и бе неподправено заинтригуван. Тя оценяваше това. А и беше умен. Това улесняваше задачата. Джули предусещаше, че ако успееха да проведат безпроблемно демонстрацията, щяха да имат голям шанс да получат значителни дотации.

И при условие че системата не поддадеше.

Веднага щом мине първият етап, тя щеше да потърси по-просторно помещение за лабораторията. Това помещение можеше да побере най-много трима души. А сега тук се тъпчеха петима плюс допълнителната конзола. Имаше нужда от повече пространство, от повече служители и от чисто нов компютър „Силикън графикс“ за обработка на образите… Направо сънуваше…

Проблемът за парите ги преследваше непрекъснато. След като орязаха фондовете на Националната научноизследователска фондация, основните федерални източници за проекта през следващата година станаха твърде нестабилни. А и Нюйоркският университет свиваше деловото си участието с една трета. Целият проект можеше да пропадне. В отчаянието си се бяха обърнали към частни институции. Беше почти невъзможно да измъкнеш долари за научни проучвания от обсебените от печалбите си производители на фасул! Всички намираха визуализацията на паметта за възхитителна, но винаги питаха каква възвръщаемост щяха да имат?

Слепи ли бяха? Този проект щеше да проникне в гнездото на съзнанието, на индивидуалността. Той щеше да промени начина, по който човечеството оценяваше разума.

Но нищо не можеше да бъде постигнато без безброй многото опити и време за осъвременяване на софтуера. А за това трябваха пари.

Тя се огледа наоколо. Добре поне че представителят на „Брухмайер“ не страдаше от клаустрофобия. Доктор Сийгъл стоеше до вратата със скръстени върху гърдите си ръце и явно гореше от нетърпение. Субектът на опита, Лорийн Диъринг, една от редовните доброволки, лежеше върху леглото, а главата й бе стегната в по-малък шлемофон, също накичен с електроди и датчици. Тя тихо похъркваше в предизвикания от диазепама сън. Тереза Гомес, сестрата анестезиолог, седеше между леглото и стола на Джули. А господин Хендерсън бе настанен в другия стол, който бяха домъкнали отнякъде. И всички се бяха натъпкали в тази дупка с размери три на четири метра. Изразът „глава до глава“ придобиваше буквален смисъл.

За щастие целият компютърен хардуер, главният университетски компютър, беше разположен в сутерена. Всичко, от което Джули се нуждаеше в момента бе собствения й терминал на подвижен плот. От първоначалното изражение на Хендерсън можеше да заключи, че той е предубеден и съвсем не е впечатлен. Къде беше цялата онази машинария от научната фантастика, която бе очаквал? Но когато извади шлемофоните за виртуална визуализация, очите му блеснаха.

— А сега слушалките — обяви тя. — Те са специално проектирани да блокират външния шум. Оттук нататък ще ви говоря по моя микрофон. Вие също разполагате с микрофон, за да задавате въпроси. Окей?

Той отново кимна:

— Между другото, вие британка ли сте?

— Не. Американка.

— Вашият акцент…

Хората винаги я питаха за това. Смешно бе, защото тя съвсем не мислеше, че има някакъв акцент.

— Родена съм в щата Ню Йорк, израснала съм в Йорк, Англия.

— А-ха. Това обяснява нещата.

Джули щракна огромните слушалки върху ушите му. Ако добавеше малко влакънца отгоре щяха да приличат на наушници.

Придърпа своя микрофон пред устните си:

— Чувате ли ме?

Рязко кимане. Господин Хендерсън изглеждаше нетърпелив да започнат експеримента. А Джули искаше да му вземе акъла. Пое си дълбоко дъх.

— Чудесно. Сега ще спуснем назад стола ви почти хоризонтално — за да ви е по-удобно с шлемофона.

Доктор Сийгъл й помогна да наведат стола назад. У повечето хора това провокираше усещането, че са на преглед при зъболекаря. Когато накрая гостът се разположи в почти легнало положение, с кръстосани глезени и с ръце върху корема, Джули вдигна очи към доктор Сийгъл. Изключи микрофона си и прошепна като на сцена:

— Достатъчно ли съм търпелива?

Той се ококори и притисна показалец до устните си.

И точно тогава някой почука на вратата. Доктор Сийгъл се промъкна назад и открехна вратата. Синди провря глава през пролуката.

— Доктор Гордън?

— Да?

— Съжалявам. Отново се обади чичо ви. Линията е отворена. Казва, че се налага да говори с вас.

Джули усети как раздразнението я задушава. Синди просто не биваше да го прави.

— Не му ли каза, че съм заета?

— Разбира се. Казах му, че провеждате важна демонстрация и не мога да ви безпокоя — но той не искаше да затвори. Каза, че е извънредно спешно.

Джули прехапа устни. Знаеше колко настоятелен можеше да бъде нейният чичо Итън. А може и наистина да е спешно. Но каквото и да беше, трябваше да почака до края на демонстрацията. Няма начин да остави човека от фондация „Брухмайер“ със стегната в неудобния шлем глава, докато тя говори с чичо си…

… и да вижда как се изпаряват дотациите.

— Кажи му, че си ми предала и аз съм казала, че ще му се обадя веднага щом мога, но точно сега е невъзможно. Вземи номера и затвори.

Очите на Синди се разшириха:

— Така ли?

— Точно така. В противен случай ще прекараш останалата част от сутринта в приказки с него по телефона.

— Окей — отвърна Синди и с недоволен израз се измъкна навън.

Доктор Сийгъл въпросително погледна Джули докато затваряше вратата:

— Не мислиш ли, че можеше…?

Джули тръсна глава. Дължеше много на чичо Итън, дължеше му наистина, но той можеше да бъде и същинска напаст. И все пак, да я прекъсва насред демонстрация, беше прекалено дори и за него. Какво можеше да иска?

Тя отхвърли колебанието. Всяко нещо с времето си, а сега се налагаше да спечелят дотацията.

Включи микрофона отново и надяна своя шлемофон.

— И така, господин Хендерсън. Съжалявам за забавянето. На път сме да навлезем в паметта на Лорийн. Както вече ви изтъкнах — в началото това може да ви се стори твърде дезориентиращо и е възможно да усетите леко замайване, докато прецизирам визуалността. Така че стиснете ръкохватките на стола си и ще се почувствате удобно.

Видя как той стисна ръкохватките и придърпа надолу слушалките. Апаратът на Джули беше различен. Нейният шлемофон бе снабден с електроди като на Лорийн. Тя надяна на дясната си ръка ръкавицата за виртуална реалност и с лявата нагласи очилата си.

Върху очилата отвътре се отрази тънка лента с четири бутона — Enter-Exit-Warning-Window и пробяга в горната част на мониторите. В долната част се появиха стойности, показващи физиологичното състояние на Лорийн — ЕКГ, електроенцефалограма, пулс и респираторните нива. Пространството в средата остана да свети с бледосин проблясък, досущ като безоблачно зимно небе.

Джули провери ЕКГ-то на Лорийн — бяха нормални ЕКГ-вълни със стойност 72. Респирации — ниво 8. ЕЕГ — 10 херца. Добре. Всичко бе нормално.

Тя се облегна назад в стола си.

— Готов ли сте, господин Хендерсън?

— Повече от готов.

— Харесва ми такова държание. Тръгваме.

Придвижи облечената в ръкавица ръка и движението бе отразено от компютъра, който генерира върху екрана образ на ръка с изпънат показалец. Насочи иконката към бутон Enter, изписан върху схемата в горната част на монитора и го стартира.