Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (43)

1

Джули свали шлемофона и се вторачи в Сам, докато чакаше пулсът й да се нормализира. Знаеше, че пипалото не можеше реално да я сграбчи — тя не присъстваше физически във виртуалната памет — и все пак то се опитваше да го направи. Може би това бе добре. Сигурен признак, че Сам осъзнава присъствието й. Но защо го проявяваше по този плашещ и грозен начин? И защо се опитваше да я впримчи така?

Възмездие за спомена, който току-що съпреживя?

Джули притвори очи от обзелото я угризение.

Не мога да кажа, че не го заслужавам.

Тя погледна към Алма, която яростно водеше записки в жълтия си бележник.

— За какво беше всичко това?

— Кое „това“? — все още пишейки, попита Алма. — Анимационният филм, ресторанта или митичното морско чудовище?

— Морско чудовище?

— Пипалото. То е на едно митично същество, което се издигало от дълбините и залавяло злополучни кораби като ги повличало надолу.

— Какво ще прави там това морско чудовище?

— Още не мога да кажа. Може би е проява на егото на Саманта, на нейното подсъзнание. Нещо, очевидно дълбоко.

— Затова ли то искаше да ме сграбчи? Признак, че тя се опитва да ме достигне?

Алма рязко вдигна глава.

— Е, това е наистина вероятно. Много интригуваща идея. — Тя се върна към писането. — Само ако можех да видя вчерашната първа касета!

— Но аз ти я описах.

— Не е същото като да го видиш и чуеш със собствените си очи и уши. Тези пейзажи просто гъмжат от значение и символи. — Тя въздъхна. — Само ако бях взела по-ранен полет!

Джули виновно погледна към кутията с видеокасети. Касетата с малкото кръстче на етикета, записът на въпросното навлизане в паметта, беше на една ръка разстояние между празните касети.

Защо не? — помисли си тя. Итън е на часове разстояние — в Лондон. Алма ще има достатъчно време да я прегледа колкото пъти иска, преди той да се върне. Ако я помоля да си мълчи, заради доброто на Итън…

Можеше ли да се довери на жената, която правеше нощни визити в спалнята на Итън? Джули си представяше каква е йерархията на лоялност при Алма — Итън на първо място, после — Сам и накрая — Джули.

Но трябваше да поеме риска заради Сам.

Тя се пресегна и измъкна от кутията касетата с кръстчето.

— Алма? Надявам се, че ще разбереш защо го направих…

— Какво да направиш, скъпа?

— Задържах касетата от първото навлизане вчера. Аз…

Алма скочи на крака и я грабна от ръката на Джули.

— Имаш я? — попита тя като се взираше в празния етикет. — Това ли е тя?

— Да, аз…

Но Алма вече се беше отправила към коридора.

— Трябва да я видя незабавно!

— Обаче…

Джули забърза след нея и я последва към долния етаж до хола, докато й обясняваше своята загриженост, за това как Итън ще реагира на записа.

— Мисля, че подценяваш твоя чичо — каза Алма. — Той е значително по-гъвкав и жилав от представите ти. Спомни си какво вече е преглътнал от Саманта през всичките тези години.

Джули не искаше да споменава другата причина — да не би да загуби достъпа до стенния шкаф.

— Просто не му казвай. Не искам дори да знае за съществуването на тази касета. Мисля, че ясно се изразих.

Алма спря и я погледна.

— Ако това е, което искаш, тогава така ще бъде. Честно ли е?

— Честно.

— Поразително. А сега трябва веднага да я видя.

Алма изчезна в хола, а Джули бръкна в джоба си и напипа ключа за стенния шкаф. Май е по-добре да надзърне още малко, докато има време.

И тогава си спомни — нима не видя ключар в „Залива на Робин Худ“ вчера? Имаше ключа на Итън. Защо да не направи дубликат?

И тя се отправи към гардероба за палтото си.