Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (36)

1

Джули свали шлемофона и погледна към мястото, където пред монитора седяха Итън и Алма.

Итън се изправи и изтри ръце в бедрата си.

— Чувствам се много неудобно — каза той. — Много. Наистина, не искам да навлизам толкова дълбоко в интимния живот на Саманта. Никога не съм осъзнавал всичко, през което е преминала. Аз…

Не намери думи.

Джули го разбра. Тя също започваше да оценява дълбочината на страданието на сестра си, но фактът, че Сам бе напълно отговорна за всички бъркотии, които си създаваше, оставаше неизменен. Въпросът беше — защо ги създаваше? Какви бяха тези демони, които я въвличаха в подобни ситуации?

Демони… и Джули си спомни демона в картината на Брьогел.

Джули бързо прекъсна връзката с доктор С. и тогава забеляза, че Алма седи неподвижно пред монитора като хипнотизирана. Усещайки погледа на Джули, тя разтърси глава.

— Аз… аз нямам думи. Това е най-феноменалното… най-революционното…

Джули знаеше всичко това. Искаше Алма да й каже нещо, което не знае.

— Но ти научи ли нещо? — попита тя.

Алма енергично кимна:

— О, да. Твоята сестра винаги беше много неясна относно някои детайли. Сега зная съвсем точно какво се е случило. Искам да кажа, аз — го видях.

— Не бъди толкова уверена — отбеляза Джули. — Научих се никога да не приемам това, което виждам, като обективната истина. Това е възприятието на Сам за реалността. То е нюансирано от нейните страхове, сънища, фантазии…

— Осъзнавам това — каза Алма. — И такова е моето мнение. Това може да не е случилото се в действителност, но така си го спомня Сам, така го чувства тя — а за един психиатър това е винаги много по-важно от обективната истина.

Джули кимна окуражена. Няма съмнение, че Алма бе съпричастна. Но можеше ли да помогне?

— Какво мислиш? За цялата тази вода? Постизтребление на първо ниво, следпотопен период на второто. Това има ли значение?

Алма потърка брадичката си.

— Водата винаги е една мистерия. Никога не знаеш какво се спотайва под повърхността.

Е, благодаря за това „ново“ прозрение — помисли си Джули.

— А какво ще кажеш за татко като вампир и плаващия Христос?

— Образност на кръвта вероятно.

— А отрязаната ръка?

— Е, това вече е тревожно. Гротескно и съвсем не на място.

— Но аз не я виждам за първи път. — И Джули разказа на Алма за опосума, който глозга ръката на първо ниво, и за бащата, който разрязва ръка за своето семейство в картината, която откри в студиото на Сам. — Ако я бях видяла само веднъж, можех да я отмина. Но тази тема се повтаря отново и отново. Трябва да е нещо важно.

— Да — бавно пророни Алма, като се облегна и притвори очи. — Очевидно е много важна. Ръката е мощна като образност — Ръката на съдбата, Ръката на смъртта… ние се ръкуваме, докосваме се един друг, но във всеки един пример при Сам, някой я поглъща лакомо. Не знам. — Тя отвори очи и се овладя. — Да гризеш ръката, да гризеш ръката, която те храни!

Джули почувства хлад. Алма се доближаваше до истината, но Джули усети, че не разполага с пълната информация. Тя вдигна очи и видя Итън да се взира в празното пространство с гнусливо изражение. Канибалистичните подробности явно го бяха потресли.

— Мисля, че почти го каза — обади се Джули. — Но какво може да означава?

— Не зная — отвърна Алма. — Искам да прегледам касетите на другите ти експерименти, преди да се опитам да намеря отговор.

— Честна си. Кога ще разполагаш с време?

— Какво ще кажеш да го направя веднага? Абсолютно съм омагьосана от чудесата на твоето оборудване. Няма да мога да мигна тази нощ, докато чакам утрото, за да ги видя.

— Великолепно. Ще сваля касетите долу и ще ги пусна на видеокасетофона в хола. Така ще те оставя сама с твоята пациентка.

— Едва чакам.