Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (38)

3

Джули тъкмо щеше да си ляга, когато дочу тихо почукване по вратата. Тя отвори и видя прислужницата.

— Телефонен разговор, госпожице. От Ню Йорк. Някой си доктор Сийгъл.

Доктор С.? Тревожни мисли минаваха през главата й, докато бързаше към долния етаж. Защо му е да се обажда сега? Тя погледна през прозорците, когато влезе във всекидневната. Можеше ли Лиам да я наблюдава отвън?

Тя потръпна и взе телефона.

— Джули — започна Сийгъл без предисловия. — Господин Брухмайер е толкова възторжен от проекта, че е дал нареждания на Борда да придвижат бързо нашата оферта. Знаеш какво значи това, нали?

— Искаш да се връщам.

— Веднага щом се освободиш. Не ми се ще да те препирам. Зная, че аз те поощрих да бъдеш със семейството си. Можем още малко без теб, но те искам тук до няколко дни.

— След няколко дни?

Да остави Сам? Странно… преди две седмици нищо на света не означаваше повече за нея от дотациите на Брухмайер. А сега нещата се променяха? Все още я интересуваше проекта — и то много — но той вече не беше единственото, което имаше значение за нея.

— Е — продължи той. — Веднага щом е възможно.

— Окей. Ще ти се обадя.

Те обсъдиха няколко детайла по офертата и си пожелаха лека нощ.

Джули тръгна нагоре. Какво става с мен? Защо не съм толкова запалена от бързото придвижване на проекта?

Стигна на горната площадка и зърна нещо бяло в края на коридора. Обърна се навреме да види Алма в небрежно облекло да се промъква в спалнята на Итън.

Предполагам, че не е тук само заради сестра ми, помисли Джули.