Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (54)

2

Джули спа неспокойно. Събуждаше се непрекъснато и всеки път вкусваше от утайката на някой странен сън. Пътуваше във влак и не можеше да слезе. После пък беше в някакъв магазин да си купи нещо, но всички продавачи и касиери имаха празни лица — без усти, и без очи.

Тя сядаше в леглото и трепереше от страх като малко момиченце, събудило се от някакъв кошмар и предчувстващо, че нещо опасно предстои да му се случи.

Изкушаваше се да стане и отиде в стаята на Сам. Поне там имаше някой — сестрата седеше до леглото и четеше книга на бледата светлина на лампата.

Забавно, в живота тя не бе изпитвала необходимост от Сам, а сега имаше нужда от нея.

В живота…

Но тя не е умряла, помисли си Джули. Сам не е мъртва.

Все едно че е, ако не направя нещо. Там всичко се разпада. Упадък, ентропия — трябваше да намери отговор преди паметта да се потопи в безбрежното, безформено и безжизнено море.

Накрая успя отново да заспи.