Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (39)

1

Джули се събуди късно с размътена глава. Отвори очи и рязко се изправи в леглото като разпозна стаята от детските си години. За миг се почувства изплашена и дезориентирана, но се сети, че е в Оукууд.

За миг все едно че отново бе малко момиченце.

Забавно бе как това я изплаши.

Вчерашният ден бе дълъг и изтощителен — пристигането тук, две навлизания във виртуалната памет на Сам, оставането до късно през нощта и преглеждането на касетите заедно с Алма. Твърде много.

И срещата й с Лиам. Би трябвало да е изплашена, че той броди в имението през нощта, но не беше. Не усети той да излъчва заплаха. Но явно така се бе чувствала и Сам и виж какво стана с нея.

Може би ще трябва да разкаже всичко на Итън тази сутрин.

И да му спомене съмненията на Лиам за това, че чичо й крие книжата на татко, онези, за които се предполага, че са изгорели в пожара.

Вероятно всичко това бяха глупости… пълни глупости.

А какво ще кажеш тогава за заключения шкаф в кабинета на Итън?

Джули придърпа възглавница върху лицето си, за да блокира утринната светлина. Би й се искало също толкова лесно да блокира и реалността. Обаждането на доктор Сийгъл снощи — той я викаше обратно в Ню Йорк, докато част от нея искаше да остане тук.

И Алма, която се промъква в стаята на Итън. Боже! Всичко беше толкова сложно!

Тя отхвърли възглавницата и завивките и се изтърколи от леглото. Едно нещо знаеше със сигурност — рано този следобед, веднага щом доктор С. е на линия в Ню Йорк, тя ще влезе отново в паметта на Сам. И ще се надява да намери нов достъпен спомен.

Не беше толкова сигурна за нещо друго.

Какво да прави с видеозаписа от предния следобед? Да го покаже ли на Алма? Жената посвещаваше толкова време и усилия да реши мистерията в паметта на Сам, беше ли правилно да не й предостави парченце от мозайката? Алма познаваше вътрешните процеси у Сам. Дали Джули вредеше по някакъв начин на Сам като криеше този запис?

Все още мислейки върху това, тя се отправи към банята.