Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mirage, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиана Цалева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън; Матю Костело
Заглавие: Мираж
Преводач: Юлиана Цалева
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Одисей“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Катарина Сотьо
ISBN: 954-8127-39-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19028
История
- — Добавяне
3
Минаха през входната врата на санаториума и Итън отбеляза:
— Трябва да направя няколко обаждания, засягащи Саманта.
— За какво?
— За по-нататъшното й местонахождение. Загрижен съм за сигурността й тук. Няма да се бавя. Искаш ли да изчакаш?
— Имам някои неща да свърша в стаята на Сам. Трябва да изключа системата за през нощта. Това ще ми отнеме известно време.
— Окей. Ще се срещнем тук като приключиш.
Още щом влезе в стаята, Джули провери компютъра. Притесняваше се, че сестрите през нощното си дежурство са пипали бутоните и случайно са разстроили програмата. Тревожеше се също да не би мистериозният нарушител да е влизал, но всичко беше наред.
Тя протегна ръка да изключи компютъра от захранването, но се поколеба. Погледна към сестра си, към Спящата красавица и си спомни мрака вътре в нея.
Още един поглед… трябваше да навлезе още веднъж.
Но сама. Знаеше, че е по-безопасно, по-разумно някой да присъства, но не гореше от желание добрият стар доктор С. да наднича през рамото й. В края на краищата и нейният живот беше там, вътре.
Тя нагласи шлема върху главата на Сам, надяна собствената си каска и взе ръкавицата. Забавно, виртуалната ръкавица бе нещо толкова грубовато в реалния живот — един гигантски робот-придатък с дузина жици по него, но във виртуалния свят на паметта се превръщаше в плавна и грациозна ръка, която я направляваше из непознатата територия.
Джули постави виртуалните очила и се вгледа в двете им екранчета. Сега бе наистина сама със Саманта.
— Окей, хлапе — каза тя. — Отново сме само ти и аз. — Джули натисна бутона Enter и стартира програмата. — Точно както когато се появихме на този свят.
Тя провери отчитането върху лентата. Пулсът и респирациите бяха нормални.
Изминали са само няколко часа. Дали не е твърде рано да се връща отново? Вероятно това няма да има някакъв особен ефект върху Сам. Но какъв ще е ефектът върху мен?
Тя прехапа устни — още веднъж с виновното съзнание, че не е загрижена за Саманта.
Екранът потъмня и се превърна в нощ.
И тя се върна отново.