Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Mirage, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,2 (× 5 гласа)

Информация

Сканиране
art54 (2023)
Разпознаване, корекция и форматиране
Еми (2023)

Издание:

Автор: Ф. Пол Уилсън; Матю Костело

Заглавие: Мираж

Преводач: Юлиана Цалева

Година на превод: 1998

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: ИК „Одисей“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1998

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска (не е указано)

Редактор: Катарина Сотьо

ISBN: 954-8127-39-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19028

История

  1. — Добавяне

3

Минаха през входната врата на санаториума и Итън отбеляза:

— Трябва да направя няколко обаждания, засягащи Саманта.

— За какво?

— За по-нататъшното й местонахождение. Загрижен съм за сигурността й тук. Няма да се бавя. Искаш ли да изчакаш?

— Имам някои неща да свърша в стаята на Сам. Трябва да изключа системата за през нощта. Това ще ми отнеме известно време.

— Окей. Ще се срещнем тук като приключиш.

Още щом влезе в стаята, Джули провери компютъра. Притесняваше се, че сестрите през нощното си дежурство са пипали бутоните и случайно са разстроили програмата. Тревожеше се също да не би мистериозният нарушител да е влизал, но всичко беше наред.

Тя протегна ръка да изключи компютъра от захранването, но се поколеба. Погледна към сестра си, към Спящата красавица и си спомни мрака вътре в нея.

Още един поглед… трябваше да навлезе още веднъж.

Но сама. Знаеше, че е по-безопасно, по-разумно някой да присъства, но не гореше от желание добрият стар доктор С. да наднича през рамото й. В края на краищата и нейният живот беше там, вътре.

Тя нагласи шлема върху главата на Сам, надяна собствената си каска и взе ръкавицата. Забавно, виртуалната ръкавица бе нещо толкова грубовато в реалния живот — един гигантски робот-придатък с дузина жици по него, но във виртуалния свят на паметта се превръщаше в плавна и грациозна ръка, която я направляваше из непознатата територия.

Джули постави виртуалните очила и се вгледа в двете им екранчета. Сега бе наистина сама със Саманта.

— Окей, хлапе — каза тя. — Отново сме само ти и аз. — Джули натисна бутона Enter и стартира програмата. — Точно както когато се появихме на този свят.

Тя провери отчитането върху лентата. Пулсът и респирациите бяха нормални.

Изминали са само няколко часа. Дали не е твърде рано да се връща отново? Вероятно това няма да има някакъв особен ефект върху Сам. Но какъв ще е ефектът върху мен?

Тя прехапа устни — още веднъж с виновното съзнание, че не е загрижена за Саманта.

Екранът потъмня и се превърна в нощ.

И тя се върна отново.