Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (14)

2

Умората от разликата във времето се стовари върху Джули следобед, преди да успее да зачекне въпроса пред Итън. Джули си поръча лека вечеря, преди да се отправи към леглото. Щеше да обработи чичо си сутринта, когато е свежа.

Би трябвало да изпадне в дълбок, мъртвешки сън. Вместо това тя се събужда поне пет-шест пъти през нощта.

Двойката в съседния апартамент също допринесоха за това. Хотелът имаше стабилни стени, но тези двамата здравата се бяха заели с тях. Може би митът за френската любов беше истина. Таблата на съседното легло се бумкаше в стената на сантиметри от главата на Джули — туп-туп-туп, а жената без съмнение беше много дейна.

Джули не можеше да разбере думите й, но стенанията и страстните викове не се нуждаеха от превод. И после дойде кулминацията — поне Джули помисли така след дългия, протяжен крясък — и всичко утихна.

За известно време.

Но дори след като пронизителните викове приключиха, Джули не можа да заспи. Лежеше в тъмното и се чудеше какво ли е да стигнеш кулминация, до оргазъм, да усетиш такъв обсебващ те екстаз, че да виеш в нощта? Не бе изпитвала подобно нещо. Дали защото се боеше от липсата на контрол? Вероятно това бе част от истината. Считаше секса за нещо приятно от време на време. Тод беше това, което повечето жени считат за изключителен, любвеобилен любовник, но дори и тогава нямаше експлозии, нямаше звезди! Много пъти направо й беше досадно. А често — неудобно. И винаги — такъв безпорядък!

Каква беше тази работа? Защо цялото човечество бе толкова обсебено? Защо толкова много хора мислеха с тестисите си вместо с главите си?

Умът — той е седалището на истинските действия, на истинската възбуда.

Тази нощ, като не можа да заспи, мислите на Джули се насочиха към сестра й. Към онази ужасна последна седмица, към последното платно, към разбитата врата…

Саманта. Дали нейната близначка бе жертва на нещо като шизофрения, или сама си бе причинила всичко? Джули можеше да приеме такава версия — щеше да я боли, но можеше да продължи живота си.

Но ако някой друг имаше пръст в цялата работа…

Това беше вече нещо напълно различно.

Тази вероятност я разтревожи. И, съвсем изненадващо, я разгневи.