Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (66)

1

Джули разтърка очи и се облегна назад в стола. Изчака умът й да забави хаотичния си бяг.

Толкова много въпроси — твърде много въпроси.

Но първо — да се погрижи за Сам.

Джули стана, изключи видеото и смъкна каската на Сам. Тя поспря и се вгледа в бледите спокойни черти. Обзеха я силни чувства.

— През много неща преминахме, нали, сестричке? Минахме през Ада. — Тя докосна бузата на Сам с пръсти. — Скъпа, скъпа Сам. Само ако знаех тогава това, което зная сега… само ако Итън ни беше казал… Щеше да е толкова различно. Може би…

Гърлото й се сви.

Мисля, че ще заплача.

Какво непознато чувство. Нима в гърдите й напираше ридание? И сълзи притискаха клепачите й?

Тя преглътна и чувството премина. Не искам да развалям модела. Не, няма да заплаче. Тя никога не плачеше.

Но й остана учудването. Нима тя по някакъв начин приемаше частица от Сам в собствената си психика при всяко навлизане в паметта на Сам? Звучеше побъркано… но ако е така, нима и тя оставяше частица от Джули след себе си?

Вълнуваща възможност. Ако е така, това беше начин да поправи намесата на Натан. Но щеше да й е нужно много време. А не разполагаха с време в излишък.

Джули повика сестрата да провери интравенозната система на Сам, както и тръбичката за хранене. А тя заскита из коридорите.

Въпросите я връхлитаха — за Натан, за Итън, за спомена на Сам за онази ужасна нощ.

Първо, Натан. Джули го мразеше без остатък, откакто прочете журналите с неговите експерименти. Но преживяването на нощта на пожара в паметта на Сам остави у нея смесени чувства към Натан Гордън.

Когато обмисли всичко, тя не можа да отрече колко ужасно той е бил мамен от съпругата и брат си. Няма значение колко е продължила тяхната афера или колко му е била вярна Луси след това… Представи си само как трябва да се е чувствал Натан всеки път, когато е поглежда двете близначки, които е отглеждал и е осъзнавал, че те са всъщност на брат му.

Може това да го е изкарало от равновесие. Но не го извиняваше за причиненото на двете момичета, въпреки че поне даваше някакво обяснение. А си оставаше и фактът, че независимо от чудовищните си престъпления приживе, Натан Гордън умря като герой.

Несъмнено.

Той можеше да избяга сам и да гледа как гори къщата му. Да вземе парите от застраховката на невярната си съпруга и да прекара живота си като милионер. Но вместо това, той спаси момичетата и умря в опит да спаси невярната си съпруга.

Нима вината го бе накарала? Опитал ли се беше да възмезди стореното на близначките? Може би се е надявал, че като спаси живота им, Луси ще му прости.

Което водеше до друг въпрос — погребаният спомен на Сам как Луси научава за експериментите на Натан и го изоставя с двете момиченца. Кога е станало това? Споменът привърши как Итън, Луси и близначките се отправяха към вратата. И следващият спомен бе пожарът.

Колко време бе минало между онзи инцидент и пожара? Бяха ли се върнали Луси и момиченцата в къщата? Имаше ли помирение?

И ето ти пак несъответствия.

Само преди часове Итън седеше в своята спалня и й обясняваше, че е намерил журналите на Натан след пожара. Така каза той, но ако споменът на Сам беше точен, Итън е знаел — той донесе журналите в къщата на Натан в нощта на големия сблъсък.

Очевидно не е знаел, че близначките са негови — все още не — но със сигурност знаеше за журналите. И все пак излъга Джули. Защо?

Освен ако не…

Мисълта я сепна и тя не можа да направи крачка — трябваше да се облегне на колоната горе на стълбите и да изчака да премине смразяващата погнуса.

Освен ако Итън нямаше нещо общо с пожара.

Не. Това не е възможно. Не и Итън. Всеки друг, но не Итън.

Но той я излъга за журналите. Не можеше да пренебрегне това. Итън нямаше да излъже, ако нямаше причина.

Но тази причина трябваше ли да е свързана с пожара?

Ами самият пожар?

Най-тревожното от това, което бе видяла, бе, че споменът на Сам за онази нощ имаше същото бяло петно като нея.

Когато стана голяма, Итън й каза, че приетата на времето версия била, че ужасът от пожара ги е потопил в състояние на унес и те са се скитали безцелно през горите.

Но какво е станало между пожара и времето, когато са ги открили в гората?

И станалото в този интервал — колкото и дълъг да е той — между напускането на Луси и пожара?

Колкото и да не искаше да го помисли, трябваше да се попита: Ами ако мама бе казала на Итън, че той е бащата на близначките и тогава, след като е знаел какво им е причинил Натан, Итън се е побъркал?

Това не даваше отговор на всички въпроси — ни най-малко. Итън нямаше да изложи на риск собствените си дъщери. Няма как той да е причинил пожара.

Ами ако Натан и Луси са се опитали да се разберат? Ако тя се е върнала обратно с близначките? Това нямаше ли да подлуди Итън още повече?

И след като всички са мъртви, той щеше да наследи без проблем два милиона долара.

Джули бе потресена. Какво си мисля?

Не и Итън. Всеки друг, но не и Итън.

Но тя никога нямаше да узнае, нали? Освен ако не…

Трябва да се върна там.

Погледна часовника си. В Ню Йорк беше твърде рано, за да се свърже с доктор С.

По дяволите! Всеки изминал час означаваше, че в паметта на Сам умират все повече неща.

Но тя не искаше да се върне там сама. Нещата действаха все повече физически. Искаше да има жива връзка с реалния свят.

Въздъхна. Поне сестрата щеше да има време да се погрижи за различните маркучета на Сам, а физиотерапевтите щяха да свършат ежедневните си задължения за стимулиране дишането на Сам: сензорна стимулация, разтягане, масаж и пасивни двигателни упражнения.

Работеха упорито да я държат в отлична външна форма, но отвътре тя си отиваше.