Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (62)

5

Джули пусна резето на вратата на навеса зад себе си и включи прожектора. Зави се плътно в палтото си. Стана толкова студено.

Не беше лесно да се измъкне от къщата тази нощ. Итън остана до късно във всекидневната, сякаш на страж. Но накрая се качи горе. Когато го чу да пуска душа, тя се вмъкна в стаята на Сам и после през вратата на кухнята.

Притича до навеса и на светлината на прожектора откри нацепения тезгях. Постави заключената кутия върху надрасканата повърхност и провери инструментите. Зад тезгяха висеше гигантски чук. Тя го свали от лавицата. Отляво имаше четири отвертки. Взе най-голямата.

Доста време удря с чука и вдигна шум до бога, но накрая ключалката отскочи.

Никога няма да ми го прости, помисли си.

Бавно отвори капака.

Вътре лежеше малък пощенски плик. Вдигна го с треперещи ръце. Беше постановление от съдебния следовател на Пътнам Каунти за смъртта на Луси Гордън и Натан Гордън. Тя го прегледа набързо като хвърли само кратък поглед на докладите от аутопсията и зъбните съпоставки. Задъхано си пое въздух, когато светлината попадна върху черно-бялата снимка на овъглен труп. Празните очни кухини на Натан Гордън зейнаха към нея. Черните полуотворени челюсти като че ли й се хилеха насреща.

Тя си каза — това не е моят баща.

Джули сгъна листите и потрепери. Боже! Защо Итън пазеше тези неща? Остави ги настрани и видя на дъното на кутията три малки тетрадки.

Дали бяха те? Можеше ли това да са експерименталните доклади на Натан?

Сърцето й бясно биеше, когато отвори горната тетрадка и започна да чете решителния почерк.