Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (64)

2

Когато отвори очи, слънцето бе високо в небето. Бързо се изправи и грабна часовника на нощното шкафче. Единадесет часа. Искаше да поспи само два часа. А практически утрото си беше отишло. Тя скочи от леглото и тръгна към коридора. Нямаше нужда да се облича — беше още с вчерашните дрехи. Един душ щеше да бъде самото блаженство, но нямаше време за това.

Зърна в коридора Кларис.

— Къде е чичо ми?

— О, той излезе, госпожице. Излезе рано сутринта.

Джули отиде в трапезарията и намери върху масата бележка.

Джулия,

Трябва да отида в Лондон, ще остана целия ден. Ще се върна довечера. „Не прави“ нищо със Сам, докато не се върна. Много е важно първо да поговорим.

С обич, Итън

Да отложи навлизането в паметта на Сам за довечера? Никакъв шанс.

Джули си взе чаша кафе от кухнята и забърза нагоре. Идеално. Можеше да направи две навлизания в паметта, докато се върне Итън. Може би тогава ще има достатъчно доказателства, за да накара Итън да повярва, че брат му е бил истинско чудовище.

И може би ще има отговор за състоянието на Сам.