Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (44)

2

Когато Джули се върна с дубликата, веднага потърси Алма в хола. Завари психиатърката да седи в тъмното, напълно погълната от видеозаписа.

Светлината от отворената врата се отрази в очилата й, когато погледна Джули.

— Толкова се радвам, че ми позволи да видя това. Добавих толкова много неща!

Джули я остави там и се отправи право към кабинета. Искаше първо да върне оригиналния ключ на мястото му.

След като го постави обратно в чекмеджето, тя извади дубликата и го пъхна в ключалката. Пасна. Добре.

Поколеба се дали да рови още в този стенен шкаф. Все още бе видяла само повърхността, само част от съдържанието на горното чекмедже. Тъкмо щеше да отвори вратичките, когато дочу плахо почукване на вратата.

Тя бързо заключи отново шкафа, пъхна ключа в джоба си и каза:

— Да?

Кларис, прислужницата, отвори вратата. Оприличи я на мишка, когато погледна през дебелите си стъкла към Джули.

— Извинете ме, госпожице, но се чудя дали ще ви безпокоя, ако почистя тук сега?

— Не-не — бързо отвърна Джули. — Влизай направо. Просто си търсех нещо за четене.

По дяволите. Прислужницата явно я бе видяла да влиза тук. Да се надяваме, че няма да се озадачи особено и да каже на Итън. Кларис не беше тук по време на детството им, когато кабинетът на Итън беше „светая светих“ и никой друг не бе допускан вътре.

Кларис започна да бърше праха, а Джули отиде до лавиците, където бе видяла списанията по неврохимия със статии от Натан Гордън. Какво изследване беше правил нейният „мечтателен“ и „нетрадиционен“ баща?