Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (10)

3

Заедно прегледаха изследванията. Джули започна с енцефалограмите — електричния подпис на мозъка. Откри в купа половин дузина дебели, сгънати ветрилообразно ЕЕГ. Разстла дългите листи с розово-бели карета върху пода на стаята и приклекна до тях. Вдълбочи се и в най-малката синя крива.

Знаеше, че не е лекар, не искаше и да се преструва на такава. Но познаваше също човешката нервна система, по-добре от повечето медици и точно там фокусира вниманието си.

— По дяволите! — процеди тя след около час, изправи се и протегна гръб. — Всички са нормални.

— И аз можех да ти го кажа — обади се Итън. — Доктор Елиът също ги разгледа в детайли.

— Зная. Но никой не е съвършен. Може и да е пропуснал нещо.

Но не беше. Цялостният облик на ЕЕГ биопотенциалите беше нормален — от осем до тринадесет херца активност. Това се набиваше в очи. Но тя търсеше двустранни, синхронни, припадъчни резки отклонения на вълните в обхват от един до три херца — сигурен признак на метаболично заболяване, токсини или наркотичен ефект. Търсеше също и едностранно забавена активност, която можеше да укаже структурно увреждане.

Нищо.

Нормални вълни от осем до тринадесет херца.

Джули погледна към Итън, който седеше отсреща с купчина изследвания в скута си и я наблюдаваше.

— Няма никаква логика — заключи тя.

— Точно така се изрази и доктор Елиът. Беше много заинтригуван. Всъщност той иска да дойде отново и да я подложи на преглед.

— Разбирам. И той е отхвърлил вероятността за алфа-кома или синдрома на заключване?

Итън кимна:

— Твърди, че произходът е психогенен.

— Но нищо не разбирам. Кататониците са в будно състояние. Очите им са отворени. Могат да се изправят, да дъвчат и преглъщат…

— Виждам тук в една от записките на доктор Елиът, че е поставил определението „кататонна кома“. Комата е състояние на неподлежаща на дразнение липса на реакция и Сам определено отговаря на този критерий, но независимо от това неврологичното й състояние е идеално — нещо, което не би трябвало да е така. Доктор Елиът казва, че никога не е виждал нещо подобно. Ето защо той иска да долети от Лондон и повторно да я подложи на преглед, ако състоянието й не претърпи промяна до следващата седмица.

Джули се изправи и доближи леглото. Впери очи в сестра си. Показанията на мозъчноликворното налягане и гръбначномозъчната течност бяха нормални, никакви отклонения, тумори, кръвоизливи, увреждане или наличие на токсини. Мозъчната кора и основата на мозъка функционираха абсолютно безпроблемно.

Сам, Сам, помисли си. Винаги си била една загадка — дори и в безсъзнание.

Чувстваше се объркана и безпомощна. Това я правеше несигурна.

— Ами ако ние…?

— Моля?

Тя се обърна и видя една облечена в бяло жена на средна възраст. Табелката на ревера й указваше името Елен Монсьо.

— Да? — попита Итън.

— Господине, трябва да се погрижим за госпожицата — каза тя на френски.

— Не е ли възможно да изчакате няколко минути?

Жената очевидно трябваше да обслужи Сам. Френският на Джули беше закърнял от дългогодишна липса на употреба, но тя успя да схване, че Елен е физиотерапевт и е дошла за ежедневната процедура на масаж и раздвижване.

— Да я оставим да си изпълни задълженията — каза Джули и се наведе да сгъне енцефалограмите. Когато всичките изследвания бяха спретнато подредени, тя взе свитъците. — Можем ли да ги занесем в хотела?

Итън се подвоуми:

— Сигурно искат да ги съхраняват тук, но ще видя какво мога да направя.

След десет минути, през които попълниха няколко формуляра, те вече бяха поели към хотела с всички изследвания на Сам.