Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (28)

3

По-голямата част от следобеда прекара в тестване на системата и уреждане на формалностите по сателитната връзка.

Когато всичко бе готово за работа, тя помоли сестрата да повика Итън.

— Мисля, че съм готова — каза тя, когато той пристигна.

— Ще влизаш сега? Не можеш ли да изчакаш вечерята?

Джули поклати глава:

— Не. Мисля, че времето е много ценно. Казах ти, че съм загрижена заради прогресиращото влошаване, което установих. Още повече че доктор Сийгъл е на линия и чака. Нещо не е ли наред?

— Трябва да отида в Лийдс и да взема от летището един човек.

Тя се обърна:

— Така ли? Кого?

— Някой, който може да помогне. Някой, с когото искам да се запознаеш. Но това е моя тайна и ще почака до вечеря.

Тя се усмихна:

— Благодаря ти, че се съгласи да работя. Зная, че не си съгласен…

Итън вдигна пръст:

— Просто внимавай.

— Не се тревожи. Доктор Сийгъл ще ме направлява през цялото време.

Този път поне.

— Чудесата на модерната технология. О, ами сестрата?

— По-добре е тя да изчака отвън. Това, което ще направя сега е възможно най-голямото нахлуване в личния живот. Искам да наложа респект към интимния свят на Саманта.

— Считай го за уредено.

Когато Итън и сестрата излязоха, Джули нахлузи шлема си и пъхна дясната си ръка във виртуалната ръкавица.

Тя разтвори и стисна пръсти няколко пъти, за да се увери, че ръкавицата — нейният водач, е в добро състояние за работа.

— Окей, Сам — тихо промълви тя. — Нека да видя какво ти е хрумнало, докато ме нямаше.

Джули натискаше последователно иконките с ръкавицата, стартира програмите, осъществи връзката и провери системата за обратна информация. Зелената светлинка в дъното на екрана й показа, че връзката стига до доктор Сийгъл.

— Тръгваме — каза тя.

Приведе се напред — минаха дни от последното й посещение. Дали вътре ще е останало все още нещичко?