Метаданни
Данни
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Mirage, 1996 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлиана Цалева, 1998 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,2 (× 5 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Ф. Пол Уилсън; Матю Костело
Заглавие: Мираж
Преводач: Юлиана Цалева
Година на превод: 1998
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Одисей“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1998
Тип: роман (не е указано)
Националност: американска (не е указано)
Редактор: Катарина Сотьо
ISBN: 954-8127-39-3
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/19028
История
- — Добавяне
15
Съхраняването на спомени е висша организация. Например думите: Съществителните се съхраняват по протежение на левия слепоочен издатък, но не всичките са събрани вкупом. Идентифицирани са поне двадесет конкретни гнезда — плодове, животни, числа, цветове, части на тялото, растения и т.н. Глаголите се съхраняват в близост до двигателния участък на мозъчната кора. Колко изискано… тъй като глаголите означават действия.
1
— О, Джулия, бих искал да се запознаеш с доктор Алма Евънс.
Стегната, тъмнокоса жена на средна възраст стоеше до Итън на бара, в отсрещния ъгъл на хола. Тя пристъпи напред, усмихна се и прехвърли питието си в лявата ръка, където държеше цигарата си и при влизането на Джули протегна дясната.
— Доктор Гордън. Щях и без това да ви позная. Съвършена прилика със сестра ви. Толкова съм чувала за вас от вашия чичо!
— Наричайте ме Джули, моля — отвърна Джули като пое ръката на жената. Бе студена от леда в питието.
— Само ако и вие ме наричате Алма.
— Дадено!
Алма Евънс имаше тъмна коса и блестящи кафяви очи. И хубава усмивка, макар че зъбите бяха малко издадени и бяха осеяни с леки никотинови петънца. Акцентът й беше характерен за висшата класа, имаше стегнат говор.
Итън се намеси:
— Тъкмо опитвахме едно петдесетгодишно малцово уиски, което открих в околностите на Единбург миналия месец. Искаш ли и ти?
— На петдесет години? Все още ли може да се пие?
— Съвсем — отвърна Алма като вдигна кристалната си чаша. — Греховно гладко влиза…
Джули си сипа два пръста чисто уиски. Обикновено го пиеше с лед и сода, но да разреждаш петдесетгодишно шотландско уиски си беше направо углавно престъпление.
Тя вдигна чашата си.
— Наздраве! — и отпи.
Божествено — гладко и богато, с отлежал тежък привкус.
— Ще си поръчам една каса — каза тя. И отново отпи. — Нека да са две.
Итън се засмя.
— Ако знаеше колко струва тази бутилка, щеше да намалиш поръчката си.
Те обсъдиха неизброимо чудесните качества на отлежалото малцово уиски, докато докрай не изчерпаха темата и не стана време за вечеря.
Когато се отправиха към трапезарията, Итън я дръпна настрани.
— Добре ли си? Изглеждаш малко изтощена.
— Добре съм.
— Да не би причината да е виртуалната памет? Видя ли нещо?
Причината не е в това, което видях, помисли си Джули.
— Нищо, което да има смисъл.
— Надявам се да променим това — отбеляза той.