Франсис Пол Уилсън, Матю Костело
Мираж (49)

3

Джули си взе душ и се сблъска с Алма на път за стаята си.

— Откри ли нещо?

— Трудно е да се каже — отвърна Алма. — Но събирам парченцата. Прегледах всички записи, особено последния. И мисля, че съм по следите на нещо.

За миг умората на Джули се стопи.

— Какво е то? Какво откри?

— Е… — Алма изглеждаше напрегната до пръсване. — Има толкова много детайли — пожара, тревогите на твоята сестра, отношенията й с Итън. Освен това — майка ти и баща ти очевидно са имали голям проблем.

Джули разбра, че Алма крие нещо от нея.

— Лиам ли е причината? Той ли е причината за комата на Сам?

— Той, без съмнение, има голям принос за това. Както вече казах, не разполагам още с цялата картина, но парченцата започнаха да се наместват. Искам да кажа, че видях неща, които нито Саманта, нито Итън някога щяха да ми кажат.

Алма скръсти ръце пред гърдите си. Потърка ги в горната им част. Как може да й е студено? Толкова е топло тук!

— Сигурна съм, че сме още в началото. Но ти си почини. — Тя вдигна пръст към Джули. — Вярвай, че наистина ще помогнем на твоята сестра, ти и аз.

Джули се усмихна.

— Добре. Толкова се радвам, че си тук!

Тя влезе в стаята и затвори тежката врата зад себе си. После се строполи напълно изтощена в леглото си.