Л. Рон Хабърд
Обречена планета (76)

XXI

Веднага полетяхме към Кралския етнографски институт. Втурнах се в Отдела за незавладени планети.

Извадих късмет: един от младшите асистенти там беше чувал фамилията ми. Обещах му издигане, което много добре знаех, че не мога въобще да подпомогна, ако преведе листчето. Той беше достатъчно наивен, за да приеме.

В този институт разполагат с машини и речници, както и с всякакви видове устройства за дешифриране на различни азбуки и значения, на всичко, без директни военни кодове.

Трябваха му само два дни и сега аз си седя в кабинета в кулата с превода пред себе си. Там пише:

МАГАЗИН НА ТИФАНИ

ПЕТО АВЕНЮ

Ню Йорк

Купувач: Генерал Джеров Терънс Уистър

(пенсиониран) от армейския запас на САЩ

Адрес: Западен централен парк 5606 Сметката е в: Банка „Граб-Манхатън“ под ръководството на Израел Епщайн III, президент

1 антична стъклена музикална кутия с движещи се балерини

18-ти век, венецианска

21 000 долара

Забележка: Не е необходима кредитна карта.

И датата е САМО ОТПРЕДИ ТРИ СЕДМИЦИ! ОЩЕ ЕДНО ЧУДОВИЩНО ПРИКРИТИЕ!

С едно обаждане по видеотелефона, което проведох преди десет минути със Строителната компания за космически влекачи „Рилайъбъл“, научих, че десет години, след като се бил върнал от Земята и една седмица след получаването на писмото от Изи Епщайн, Хелър поръчал построяването на едно точно копие на Влекач Едно, като трябвало да бъде копирана дори оптическата измама за дуелиращ се човек в гимнастическия салон на влекача. Платил от собствените си пари — а и колко лесно е било това, при условие че като дук на Манко е получавал един процент от годишните приходи на планетата, обичайното възнаграждение на един дук, но и съвсем достатъчно, за да си купува по десет такива влекача на месец. По думите на стария главен инженер на „Рилайъбъл“, който вече се беше пенсионирал и беше много бъбрив като всички стари хора (и който се чувстваше много горд от това, което бяха постигнали с влекача — „целият в злато, сребро и скъпоценни камъни и работи като часовник“), били построили влекача за три месеца (истински рекорд), натоварили го с изкопни дезинтеграторни средства (обърнете внимание на това), направили му едно пробно летене и едва тогава Хелър „го взел за едно импровизирано пътуване, което продължи цели три седмици“. Оттогава влекачът станал гордостта на компанията, защото е почти неразрушим и не е излизал от строя до ден-днешен.

— Той го използва, за да обикаля планетите на Конфедерацията: един мъж с неговата власт и положение трябва да може да се придвижва до много места бързо и макар че на мнозина им се струва доста ексцентрично да се използват подобни „Бъдеще-минало“ главни мотори, просто за да се върнеш от Волтар на Манко за уикенда, те все пак си вършат работата.

Какво ли знае той!

Вероятно сега на Хелър му беше мъчно за „бедния Изи“ и неговите приятели и поради това за него беше жизненоважно да отиде и да изкопае някоя нова Земна база, вероятно в някой от хълмовете в близост до крайпътното ханче в Кънектикът, на по-малко от един час средно бързо шофиране от Емпайър стейт билдинг или апартамента. Сигурно е накарал потомците на частните шерифи Ралф й Джордж в Кънектикът да продължават да си мислят, че са част от флотата на Мейзабонго и да теглят подкупената отплата на бащите си, докато се грижат за старото контрабандно ханче вместо него.

Досега вероятно е посетил погребенията на всичките си приятели от едно време, подал е ръка на потомците им, за да се издигнат до високи постове и по всяко вероятност го знаят под името „чичо Джет“, човекът, за когото трябва да подправят архивите на „обществена сигурност“ и армията, за да не разбере никой, че той е на сто двайсет и седем години, една напълно преклонна възраст за краткия живот на хората на онази планета. Вероятно на всеки десет години му дават само по една, за да не прехвърли никога шейсет и пет. Но на тях вероятно им изглежда като петдесет годишен. Може би си напудря слепоочията с нещо бяло, за да направи измамата пълна.

О, вие можете да извините това, като си представите някой разговор между него и лорд Бис, шефа на Комитета за комбинирана разузнавателна служба: Двамата с Бис сигурно са на едно мнение, че е било добре за Хелър да запази статута си на генерал с пет звезди от американската армия, макар че е само от запаса и никога не влиза в действие. Докато присъстваше някъде там в сянката, биха знаели и двамата за всяко космическо военно начинание от страна на Земята много преди да бъде предприето. Но понеже на Земята вярват неотклонно, че нищо не се движи по-бързо, от светлината, един курс за снабдяване с припаси за евентуална атака на Земята спрямо Волтар, който трае повече от двайсет и две светлинни години, би направил всяка атака напълно невъзможна. Така че би трябвало да третирате един подобен разговор като пълна преструвка и да го приемете в истинския му вид, който е:

ИЗВИНЕНИЕ ЗА ТОВА ЧУДОВИЩНО ФИНАЛНО ПРИКРИТИЕ!