Л. Рон Хабърд
Обречена планета (26)

Глава трета

Шейната се препъваше.

Дробовете му бяха пълни с дим.

Той се закашля и направи грешка. При височина от петнайсет хиляди метра нямаше достатъчно въздух, за да поемеш дъх като хората.

Докато главата му се въртеше поради липсата на кислород, той слепешката зарови из контролните устройства на космическата шейна. Опитваше се да я накара да полети право надолу с пълна мощ, за да стигне до височина, където имаше поне някакъв въздух.

Вече усещаше как вятърът го клати. Въпреки това, той все още не можеше да достигне скоростта за спускане надолу, която искаше. Беше достигнал крайна скорост към Волтар, която беше по силите на човек. Нещо беше отчайващо не наред — той въобще не се спускаше толкова бързо, колкото знаеше, че може да постигне с тази шейна.

Защитните му очила бяха паднали от съпротивлението на въздуха през устата му, като бяха пуснали димът да се махне от очите му. Той се взря в уреда, който отчиташе захранването на космическата шейна и който беше инсталиран в оста.

МОЩНОСТ НУЛА!

Комети, помисли си Джет, не съм изключвал тая шейна, откакто я използвах в Ню Йорк! Миси е права. Вече съм твърде стар за тази ракета. Изкуфял!

Пустинята отдолу се приближаваше в огромен конус: една точка в средата беше неподвижна, всичко останало се въртеше бясно. Ето къде ще се разбия, помисли си Джет. Тогава си каза, по дяволите, ако стане така! Той все още разполагаше с ръчния си бластер, който висеше на него на ремъчката му. Той го придърпа към себе си.

Вече можеше да диша: скоростта, с която се движеше, беше достатъчна, за да се напълнят дробовете му с въздух. Сигурно вече беше слязъл на около шест хиляди метра височина.

Палецът му задейства лостовете на бластера.

Три хиляди метра.

Хилада и петстотин метра.

Шестстотин метра.

Двеста метра.

Той насочи бластера право пред себе си към неподвижната точка в пустинния пясък.

Дали щеше да му свърши работа?

Шейсет метра.

ТОЙ СТРЕЛЯ!

Нагласен на максимален удар, откосът беше страхотен. За малко да изхвърли оръжието от ръката му!

Натисна спусъка за автоматичен огън, като продължаваше да се цели право в точката пред себе си.

Беше като да се подпреш с длан на тухлена стена. Шейната и тялото му намалиха скоростта си.

Като превръщаше пясъка в разтопен вихър, той спря на три метра от земята.

Обърна оръжието настрани и се отблъсна по този начин на шест метра вляво от образувалата се от само себе си лава.

Падна.

Пусна шейната и се изправи въодушевено.

Върху гордостта му не беше паднала и прашинка. Тогава…

БЛЛЛЛЪЪЪЪЪС!

Целият се просна на земята!

Една невероятно мощна ударна вълна го беше ударила. Земята се тресеше!

Той погледна замаян през летящия прах.

Жълтата мъгла! Пет километра на юг!

След като беше продължил да лети нагоре, планинският връх беше направил парабола и, носейки със себе си изкривеното пространство, се беше стоварил!

Не беше експлодирал.

Под жълтата мантия от изкривено пространство вероятно имаше дупка в повърхността на пустинята, голяма колкото дупката от всеки друг метеор — не, астероид! Слава Богу, че върхът не беше пътувал много бързо!

Следващите по-слаби ударни вълни го обливаха. Вълните от трептенето на планетните ядра продължаваха да пътуват под повърхността: Хелър ги чуваше да бучат в далечината.

И тогава той видя влекача. Той беше излетял даже още по-високо във въздуха, след като Хелър го беше напуснал.

Падаше в лудешки спирали, сякаш изпитваше болка.

Успя почти да се изправи.

През зеещите дупки на надупчения му корпус излизаха пламъци.

Опита се да се изправи, след което се обърна по гръб.

Падна!

Първо се появи огнен блясък като някоя супернова звезда, последван от огнено червено.

Хелър беше на колене, когато новата ударна вълна се стовари върху му, но тя го изпрати далеч назад.

Бедният влекач.

Хелър се чудеше дали е искал да каже нещо, когато е издъхвал.

Без съмнение си беше направил войнишко погребение — навсякъде пламък и дим!

Тогава Хелър си даде сметка, че цялата тази гюрултия със сигурност се вижда от доста километри!

Това не можеше да му помогне, а по-скоро щеше да му докара компания!

Опасно!