Л. Рон Хабърд
Обречена планета (49)

Глава шеста

Хелър помоли за звън на линелите, за да се въдвори тишина.

— Зная — започна той, — че Негово превъзходителство иска да започне управлението си в мирна обстановка. Най-голямото му желание е поданиците му да бъдат щастливи, доволни и никога повече да не бъдат тревожени от потисничество и безредици. Поради това предлагам за тази четвърта прокламация амнистия. На първо място мисля, че трябва да включим всички народности на Калабар и всички, свързани с последния бунт. Това отменя всички бунтовнически прокламации на куп, а освен това амнистира всички хора на Калабар или пък свързаните с въстанието по всички престъпления от какъвто и да било характер, което влиза в сила според Вселенското звездно време преди два часа.

Предложението изглеждаше разумно. Вече никой не се сърдеше на Калабар. По този начин, освен това генерал Уип слизаше от бесилката, без въобще да се споменава името му.

Хелър се замисли за момент. Сега трябваше да внимава много. Щеше да се опита да получи амнистия за отрядите на Апарата: в противен случай, по разни места, на групи сред населението инциденти щяха да продължат да отнемат човешки животи. Той знаеше, че дори самото предлагане на подобна амнистия може да предизвика нова вълна на насилие, може би дори масово избиване.

Той погледна един генерал от Вътрешната полиция, който седеше на заседателната маса.

— Колко време мислите, че ще ви отнеме да съберете и осъдите всички хора, които може да са нанесли материални вреди или телесни такива в последните бунтове? Вече говоря за разбунтувалите се граждани.

Хелър усети незабавната реакция по мониторите за обратна връзка. На никого не му беше хрумвало досега, че действията му може да бъдат считани за престъпление.

Генералът от Вътрешната полиция разтри лицето си с пухкавата си ръка.

— Ами, Ваша светлост, сър, срам ме е да кажа това, но ще ни отнеме години. Нали разбирате, трябва да преустроим Вътрешната полиция. Много части от нея се присъединиха към бунтовниците. Това ще изисква голям брой арести и съдебни процеси вътре в самата полиция. Надявахме се да обсъдим въпроса за това дали можем да получим някаква подкрепа от Армията.

— Но в същото време — каза Хелър като се навъси — не сте ли планирали една генерална проверка като използвате незасегнатите части от полицията? Нещо като подкарате гражданите към общи помещения и да ги държите там седмици наред, може би да ги съдите на куп? Чудех се обаче как ще се справите да търсите къща по къща по всички градове, за да съберете всички хора, които са участвали активно в размириците.

Тълпите на мониторите мълчаха застрашително.

— Ами — каза генералът от Вътрешната полиция, като отново разтри лицето си, — ако имахме съдействието на Армията, можехме да започнем това веднага.

Тълпите започваха да ръмжат. Това заседание говореше за ТЯХ!

— Генерале — каза Хелър, — Негово превъзходителство ме увери, че любовта му към поданиците му е безгранична. Мисля, че за да отпразнуваме наследяването му на трона, трябва да проведем една амнистия за цялата Конфедерация, която да обхване всички хора, независимо от престъпленията им, която да влезе в сила преди два часа, Вселенско звездно време.

Викът започна много бавно, след което набра мощ по улиците:

— Да живее Мортиай!

Хелър усети, че е успял. Тъкмо се обръщаше да издиктува четвъртата прокламация, когато бибипаният генерал на сините бутилки развали цялата работа. Той попита втрещен:

— Искате да кажете и всички хора по затворите?

— С изключение на хората, за които вече беше взето решение, като Грис, Мадисън и екипа му, Кроуб и Хист. В нея трябва, освен това да има клауза, според която Негово превъзходителство не е ограничен да освобождава, които си поиска лордове, официални лица и офицери, които може да му се наложи да освободи, за да сформира ново правителство. Освен това трябва да забраним по-нататъшното наказване на тези хора, тъй като последното нещо, което искаме сега, е гражданска война.

Синята бутилка си държеше на затворите.

— Но, Боже мой, това ще изпразни всичко, с което разполагаме!

— Така или иначе са препълнени — отвърна Хелър.

— Но някои от тези хора са извършили ужасни престъпления!

— Ето какво ще направим — прекъсна го Хелър. — За всеки вече осъден престъпник ще поставим условието, че трябва да приеме амнистията с обещанието, че няма повече да извършва никакви престъпления, като му се каже, а също и запише в прокламацията, че ако той или тя извърши още едно углавно престъпление, незабавната присъда е смърт. Мога да ви уверя, че голяма част от тях, ще се поправят. Амнистията няма да важи за психиатричните клиники, защото там няма и да разберат за какво става въпрос.

Синята бутилка продължаваше да гледа с широко отворени очи и Хелър щеше да продължи да го убеждава, ако не се беше намесил един друг генерал от масата.

— Това ще амнистира и целия персонал на Апарата!

Това беше искрата. Масата започна да ръмжи. Тълпите, макар и доволни до преди един момент, започнаха да крещят:

— Смърт на Апарата!

На Хелър му се прищя да му каже, абе, глупако, има още около два или три милиона хора от Апарата, които са на свобода: ще вържеш ръцете на цялата си полиция, като я пуснеш да ги преследва години наред! Ще имаме още много размирици, още много горящи сгради…

Той даде знак и фанфарите и чинелите се захванаха на работа. Мина известно време, преди той да може да заговори отново.

— Тогава предлагам — каза Хелър — всеки от бившия персонал на Апарата, който се въвлече в криминално престъпление след амнистията да бъде застрелван.

— Никога не съм чувал това. Звучи лошо!

— О, то наистина е лошо! — потвърди Хелър. — Това е един древен обичай на Флистен. Направо ще го впишем в прокламацията. Даже още по-лошо, ще прибавим и in flagrante delicto! Това вече е направо ужасно!

— Но аз не знам какво означават тези думи! — извика генералът.

— Можете да ги проверите по-късно — каза Хелър. — В тълпите, за които „Вътрешен обзор“ излъчва това заседание, има дами. Имате думата ми, че е ужасно. Зная, че това е много жестоко, господа.

Хората от Вътрешната полиция се бяха намръщили.

Единият от тях каза:

— Но…

— Освен това искам да добавя: „А за да се закрилят домовете на хората, Армията ще съдейства на полицията, докато тя се преустрои и настъпи обществено спокойствие.“ — каза бързо Хелър.

Представителите на Армията изглеждаха изненадани, но след това явно се решиха. Тези пък от Вътрешната полиция си даваха сметка за разбърканото й състояние й изведнъж придобиха много доволен вид.

Хелър знаеше, че вече е спечелил масата за каузата: това оставяше на свобода хората, които гледаха излъчването по улиците и домовете си.

Той вдигна глава. Камерите бяха насочени към него.

— Негово превъзходителство въобще не желае да започне управлението си, като създаде неприятности на когото и да било от поданиците си. За всеки ще има предостатъчно работа при реконструирането на сградите и парковете, които са били повредени. Не само това, ами аз мисля, че и самият Калабар би могъл да погълне всички безработни или пък тези, които наскоро са навлезли в свободния живот: там всеки град трябва да бъде построяван наново, като не забравяме и че на всяка друга планета от Конфедерацията ще има нужда от много нови строежи. Зная, че Негово превъзходителство желае да издигне съюза от 110 планети до благополучие, което не е било виждано досега. Всеки човек, който се възползва от тази амнистия, трябва да разбере, че дължи тази възможност на Мортиай и че всичко, което той иска от поданиците си в замяна е верността им и помощта им, за да стане нацията ни по-добра.

Тълпите по улиците започнаха да надават радостни възгласи.

Камерите вече не снимаха него. Той избърса лицето си с червената си инженерска кърпа.

Беше се движил по ръба на острието. По-късно щеше да каже на Армията и на полицията, че in situ означава просто „на място“, a in flagrante delicto — „хванат на местопрестъплението“, ако си спомняше правилно.

Засега поне беше предотвратил по-нататъшни размирици. Ако късметът му продължаваше да работи, щеше да бъде много изгодно, а също и необходимо, дори от жизнена важност, ако успееше да направи така, че името на Земята не се появи отново поради продължителната борба с Апарата: служителите в него щяха да изпаднат в пълно отчаяние, ако разберяха, че се връщат отново в затвора.

Четири минаха, оставаха две. Следващата трябваше да бъде много изпипана. Последната щеше да означава нещо ужасно, ако нещата се проваляха.